Непокорната маймунка на българския ефир
Отказвам да говоря в минало време за Милен! Той е от онези светли хъслии, които сякаш карат атомите в теб и около теб да изменят спина си и да се устремят заедно, в обща посока. Вчера беше, когато Камен Воденичаров го доведе в „Ку-ку” със странен репортаж-история за някакъв бивш партизанин, който погнал Милен с пистолет в парка около НДК…
Милен е от малкото журналисти, които могат да ме накарат да гледам телевизия, защото превръща и най-обикновения разговор в умно и забавно зрелище. Той отвори телефоните за зрители по безпрецедентен начин, създавайки в българския ефир това, което днес наричаме гобално информационно село. Далеч преди да се появят социалните медии.
Всяка обществено активна баба, всеки смахнат почитател на световните заговори имаше своите минути телевизионна слава при него – за смях, или за поука на зрителите. След него този вид общение се превърна в постоянен жанр, превзел за дълго ефира. И друга телевизионна иновация дължим на Милен Цветков – сутрешните блокове.
Помня, че точно при него ръснах онзи лаф, че телевизия без сутрешен блок е като циганин без златен зъб…
Милен е непокорен, непокварен от лъчистата болест на ефира, готов да прави кренвирши, но не и телевизионни халтури. „Маймунке мръсна!” – обиждаше го преди години един подпийнал зрител и този диалог се превърна в национален хит с повече гледания от всички клипове на Джъстин Тимбърлейк.
И аз и днес си го представям, как подскача от клон на клон из изгнилата джунгла на българския ефир – палав, винаги готов за нови телевизионни бели, непокорен и несъобразяващ се, блестящ представител на медийното ку-ку-поколение, сам превърнал се онзи първоначален дух на антиконформизъм от първите години на демокрацията, който ни роди…
И не на последно място, Милен Цветков владее до съвършенство нещо много трудно в телевизионната журналистика, която неизменно е директна и нетърпяща подтекст. Иронията и самоиронията. Тази съпричастнот и отдалеченост едновременно от проблемите, която му помага да бъде безпощадно точен и принуждава събеседниците му да са искрени…
Цялата ку-ку генерация – от Курумбашев, Камен и Слави, през Милен и Жоро Крумов, до Бойко Василев и Жени Атанасова (пропускам тук десетки имена) взаимно си дължим много. Защото не сме се издърпали сами за косите от блатото на конформиза, като един барон Мюнхаузен. Не! Взаимно се издърпахме. А Милен продължаваше да ни дърпа и тогава, когато мнозина от нас се умориха. Вярвам, че още ще го прави!
* Коментарът на Любен Дилов-син е от личния блог на журналиста и телевизионер - dilov.info
