Нишан Джингозян от Лондон пред Lupa.bg: Жертвите на Острова са 50 000, защото Борис Джонсън призова само да пеем „Happy Birthday“, докато си мием ръцете

Актуално интервю
11:30 - 22 Май 2020
3358
Нишан Джингозян от Лондон пред Lupa.bg: Жертвите на Острова са 50 000, защото Борис Джонсън призова само да пеем „Happy Birthday“, докато си мием ръцете

Нишан Джингозян е създател и ръководител на Българския център за социална интеграция и култура в Лондон, чиято цел е да подпомага огромната българска общност в Обединеното кралство. Той е родом от Варна, но вече близо 25 години живее и работи във Великобритания. От три години Нишан Джингозян е и британски гражданин. В момента работи в две районни кметства в Лондон – в Брент и Хартфордшър. Работил е и в Националната здравна система на Великобритания. Нишан Джингозян разказа специално за Lupa.bg каква е ситуацията в момента с коронавируса във Великобритания. Той анализира защо Обединеното кралство се провали по отношение на медицинските мерки и как сега правителството компенсира този провал, взимайки бързи и адекватни мерки в социално-икономическата сфера. С Нишан Джингозян коментираме и проблемите пред българската общност в Обединеното кралство.

 

- Нишан, каква е в момента ситуацията във Великобритания?

- Според официалната статистика, публикувана от правителството на Великобритания, броят на почналите от COVID-19 в болниците тук до 20 май е над 39 000 души, а общият брой на потвърдените случаи е над 240 000. Но според непотвърдена информация, която колегите ви разпространиха в медиите, реалната цифра на заразените с коронавирус във Великобритания може би е над 6 милиона души. Тези 240 000, които са официално регистрираните, са на база на данните на хора, които са постъпили в болница с оплаквания и са приети в болница, а не общата бройка на всички заразени. В тази ежедневна статистика на правителството за разпространението на коронавирус не се включват старческите домове, където според представители на този сектор хиляди възрастни хора са починали от коронавирус. Ако тези данни се прибавят към официалната статистика се предполага, че броят на починалите от COVID-19 във Великобритания надхвърля 50 000. Ужасяващо е!

- Защо Великобритания се оказа най-тежко засегнатата страна от коронавируса в Европа?

- На първо място това се дължи на демографията и на гъстотата на населението. Лондон е един от градовете с най-голяма гъстота на населението в света. Той бе и епицентърът на пандемията във Великобритания. На второ място вината е заради неадекватните и закъснели мерки, които правителството на Борис Джонсън предприе.

Когато СЗО обяви официално, че COVID-19 е пандемия и всички станахме свидетели на шокиращите кадри от Италия, мерките, които тогава бяха обявени във Великобритания, се изчерпваха с призиви за миене на ръце с продължителност на изпяване на песничката "Happy Birthday." За това призова Борис Джонсън в национален ефир.

За разлика от цяла Европа не бяха предприети мерки за забрана на масови събития, на концерти, на спортни мероприятия и т.н. Челтнъм фестивал – един популярен фестивал във Великобритания, който се провежда в рамките на 4 дни, бе посетен от 150 000 души. Този фестивал приключи на 13 март, само 10 дни преди да бъде въведена карантината във Великобритания. Според данни на самото правителство районът, в който се е провел фестивалът, има най-висок брой на смъртни случаи в Югозападна Англия.

Главният медицински съветник на Великобритания Крис Уити подхвърли на 12 март в национален ефир версията за стадния имунитет или свободно разпространение на коронавируса сред населението. На 12 март Борис Джонсън отново по време на ежедневен брифинг, посветен на COVID-19 заяви, че много семейства ще загубят скъпите за тях хора преди да им е дошло време да си отидат. Въпреки тези шокиращи думи, изречени от него, не последваха незабавни мерки. Няколко седмици след това нещата започнаха да ескалират и се стигна до карантина на територията на цяла Великобритания.

Борис Джонсън изкара тежко COVID-19 и се наложи да бъде приет в болница


Друг фактор, който допринесе за това Обединеното кралство да стане най-тежко засегнатата страна в Европа, бе липсата, дори към днешна дата, на стриктен контрол при влизане във Великобритания – най-вече на летищата. Едно от най-големите летища в света „Хийтроу“ в Лондон и поема годишно 80 милиона пътници, а Лондон като цяло годишно поема над 160 милиона пътници. Липса на всякакви мерки за контрол и за карантина. Пристигаш примерно от България в Лондон на летището и оттам директно влизаш в мрежата за градски транспорт без да се спазват никакви мерки.

Идват хора от Ню Йорк, от Китай, от Италия, влизат в летището, оттам се качват в метрото, във влакове, в автобуси без проверки, без карантина. Над 150 000 са влезли пред последните два месеца по този начин. Вероятността някой от Китай да дойде в Лондон е по-голяма, отколкото този човек да отиде в България. Хонконг е бивша колония на Англия. Ами Ню Йорк – целият град е пламнал, постоянно хората пътуват между Лондон и Ню Йорк, имат бизнес, имат роднини. Влизаш от единия град в другия, от едната държава в другата. Никой не изисква карантина, никой не ти мери температурата, никой не те проверява, не те пита болен ли си, бил ли си в контакт с други. Когато попитаха британските власти защо не въведат мерки на летищата, отговорът бе, че нивото на зараза в страната е толкова голямо, че нямало нужда. Ама как няма? Абсолютна лудост!

Едва днес, 22 май, правителството обяви, че ще наложи 14-дневна карантина на пътниците, пристигащи от чужбина, за да ограничи разпространението на новия коронавирус. Представяте ли си за какво говорим?

Друг огромен проблем за Великобритания е липсата на масови тестове, както и липсата на достатъчно предпазни средства дори за медицинските работници и на служителите в старческите домове. Дори служителите в Националната здравна система нямат достатъчно лични предпазни средства. Внесоха огромно количество защитни облекла от Турция, а след това се оказа, че предпазните средства не покриват стандартите за качество във Великобритания.

- Борис Джонсън сам усети какво е стаден имунитет.

- Той едвам оцеля. Борис Джонсън каза: „Дължа живота си на служителите на Националната здравна система и назова две медицински сестри. Едната от тях се оказа, че е от Португалия. Премиерът бе подложен на жестока критика, защото тя е гражданин на ЕС, а след Брекзит, въпреки недостига на здравни кадри, ще има 640 лири годишна такса за виза. Хем липса на кадри, хем ги караш да плащат за виза. 

- Но след като залагаше на стадния имунитет премиерът рязко промени тактиката и наложи тотална карантина. Високата смъртност ли я наложи?

- Наложи я комбинацията от публично възмущение, очевидната готовност на правителството на Великобритания да позволи на хиляди да се инфектират и да починат, както и доклада на Импириъл колидж Лондон, според който, ако не се въведат стриктни мерки за изолация, за тестване и карантина, броят на жертвите ще достигне 250 000. И комбинацията от всички тези фактори принуди ръководеното от Борис Джонсън правителство да промени кардинално тактиката и да изостави идеята за т.нар. стаден имунитет.


- В България информацията за разпространението на COVID-19 се поднася под формата на брифинги от Националния оперативен щаб – първоначално членовете му се появяваха пред медиите два пъти дневно, след това веднъж на ден. Но имаше дни, в които общо представителите на НОЩ и на правителството даваха по 5-6 пресконференции на ден, при това с участието на премиера Бойко Борисов, който понякога говореше по 4-5 пъти на ден и това побърква хората, защото нон стоп тези брифинги се предаваха по телевизиите. Някои хора смятат, че властта е всявала паника чрез това пренасищане от информация и непрекъснато говорене за броя на починалите и заразените. Как се поднася информацията във Великобритания?

- Тук също се организират ежедневни брифинги, както в България, Информацията се предоставя под формата на всекидневен брифинг, който се води от премиера Борис Джонсън и от главния медицински съветник на Великобритания Крис Уити. Участват и представители на различни министерства. Когато премиерът се зарази с COVID-19 и постъпи в болница за известно време брифингите се водиха от негови колеги. Брифингите се предават директно в ефир, журналистите имат възможност да задават въпроси. Данните, които се предоставят са на Националния статистически институт. Не мисля, че във Великобритания тези брифинги бяха съпроводени с някакви скандали. Брифингите продължават и досега. Тук се възприемат като нормален факт. Не съм бил свидетел на някакви прояви на недоверие към тях. Тук не се нагнети обстановката в такава степен, както в България.

Тук всички опозиционни партии, включително и правителствата на Шотландия, на Ирландия, на Уелс се споразумяха за единна политика по отношение на коронавируса. Новият лидер на Лейбъристката партия Киър Стармър заяви, че в условията на световна пандемия, когато има 40 000 починали във Великобритания, основната опозиционна партия ще критикува градивно. Не отправяха обвинения, които не са базирани на нищо, само защото трябва да отправят обвинения. От медицинска гледна точка борбата с коронавируса във Великобритания претърпя пълен провал.

20 000 служители в Националната здравна система на Великобритания, които са граждани на ЕС, напуснаха системата и сега има огромен недостиг на медицински кадри, каза Нишан Джингозян


- А какви социално-икономически мерки бяха предприети?

- За разлика от неадекватните и закъснели здравни мерки, правителството на Великобритания гласува безпрецедентни финансови мерки в подкрепа на бизнеса и на работещите във Великобритания. Първият финансов пакет, който бе обявен на 17 март, бе на стойност 330 милиарда лири. След това допълнително бяха отпуснати 30 милиарда лири за увеличение на бюджета на публичните услуги. Бе отпуснат и друг финансов пакет от 5 милиарда лири по програма за борба с коронавируса и в подкрепа на здравната система на страната. Всяко самонаето лице във Великобритания, а това са мнозинството от българите тук, могат да се възползват от програма, която позволява да кандидатстват за парична подкрепа, равняваща се на 80 % от средните месечни доходи. Тази програма обхваща над 5 милиона самонаети лица. Бе отпусната и помощ в подкрепа на личните ви разходи. Примерно, ако доходите си са ниски и нямаш доходи може да кандидатстваш за Universal credit и това не е нито заем, нито кредит. Това е ежемесечна сума, която се предоставя безвъзмездно. В зависимост от обстоятелствата сумата варира. Ако сте сам и сте без работа, но не плащате наем приблизителната сума ще е около 400 лири на месец.

Друга финансова помощ, обезпечаваща заплатата, бе отпусната и за всеки, който е работил, но е загубил работата си заради кризата с COVID-19. Правителството позволява на работодатели да запазят служителите си, дори ако компанията не е в състояние да им осигури работа заради епидемията. Ако попадате в тази група получавате компенсация в размер на 80 % от заплатата си, като максималната сума е 2500 лири на месец. Тук говоря за период от три месеца, но този период подлежи на преразглеждане. Всички останали, които работят от вкъщи, като мен например, които не са съкратени и имат възможност да работят от вкъщи, получават 100 % от възнаграждението си. Аз вече трети месец работя от вкъщи и получавам пълната си заплата.

Един финансов пакет в размер на 750 милиона лири бе отпуснат за благотворителни организации, които са засегнати от пандемията. И още един финансов пакет от 3,2 милиарда лири беше отпуснат в подкрепа на локалните кметства. Бяха отпуснати и 40 милиона за изследване на самия вирус. Финансова помощ под различни схеми  бе отпусната на студенти. Предприе се мащабна кампания на територията на цяла Великобритания за настаняване в хотели на всички бездомни. Кметствата бяха задължени да издирят бездомните и да им осигурят стая в хотел, когато бе въведена карантината във Великобритания.

Всяко кметство разгърна система за предоставяне на безплатна храна на всеки, който се нуждае. В Енфийлд, където живея и където направихме нашата благотворителна организация по тази схема за предоставяне на безплатна храна сам последната седмица сме регистрирали 200 семейства от България.


Кметът на Лондон Садик Кан обяви безплатен градски транспорт с автобус на територията на целия град. В момента от която и да е точка на Лондон да пътуваш, щом ползваш превозно средство транспортът е безплатен. По линия на наемателите бе наложена забрана за прекъсване на договори за наем, дори ако наемателят не плаща дължимия наем. Ако в момента наемаш жилище и нямаш възможност да си плащаш наема поради кризата с COVID-19 нямат право да те принудят да напуснеш жилището, дори и да не плащаш наема. Великобритания предприе един от най-добрите компенсаторни финансови механизми в света за справяне с пандемията от коронавирус.

Практически няма група от обществото, която да не е била финансова обезпечена с много малки изключения – хора, които работят без трудов договор. Мнозинството от хората или получават пълната си заплата, или имат възможност да кандидатстват за обезщетение. Не говорим за заеми или кредити – правителството предоставя безвъзмездна помощ, защото ако милионите работещи тук останат без доходи това ще доведе до социален катаклизъм.

- Каква е в момента ситуацията по отношение на мерките – какво е отворено, какво е затворено, как работите и има ли план за постепенно връщане към нормалния живот?

- В момента все още са отворени само хранителните магазини и някои градински центрове, в които се прилагат стриктните мерки за социална дистанция. Правителството обяви план, според който мерките ще бъдат отхлабени и така ще се стигне до едно състояние близко до нормалността в близко бъдеще, ако бъдат покрити няколко критерия – това означава броят на смъртните случаи и на заразените с коронавирус прогресивно да намалява. Очаква се училищата може би да отворят това лято, като в самите училищата ще бъдат въведени стриктни медицински мерки – примерно децата в един коридор няма да могат да се разминават и щ вървят само в една посока, броят на учениците в класовете ще бъде намален до максимум 10 души, учителите ще носят маска и ръкавици.

Засега всички магазини, ресторанти, кафенета, фризьорски салони все още не са отворени. Според моите наблюдения мерките във Великобритания що-годе се спазват стриктно, особено в провинцията и не толкова стриктно в Лондон. Преди няколко дни Борис Джонсън отправи апел към всеки, който няма възможност да работи от вкъщи да се завърне на работа при положение, че работодателят успее да осигури тези стриктни мерки – 2 метра дистанция, предпазни средства и т.н. Премиерът конкретно назова един отрасъл и това беше строителството – отрасъл, който е много важен за Великобритания и в който работят голям брой българи. Градският транспорт функционира, но работи само с 10 % от капацитета си в момента.

- Как кризата, породена от COVID-19, се отрази на българската общност във Великобритания – върнаха ли се много българи обратно в България? Премиерът Бойко Борисов коментира, че България се оказа по-сигурно място за нашите сънародници от чужбина и те се върнаха в родината, за да ползват нашата здравна система. Как ще коментирате?

- Голяма част от българите във Великобритания се справят успешно. Тези, които изпитват затруднения са най-уязвимата част от българите във Великобритания, тези, които принадлежат към определени малцинства, хора с нисък образователен ценз или българи, които работят без трудов договор и които пътуват между двете държави. Една голяма част от българите във Великобритания са самонаети лица. Този финансов пакет, за който споменах, че те ще се възползват, тя ще бъде отпусната в началото на юни и това постави една голяма част от самонаетите българи в Лондон в трудна ситуация, защото те трябваше няколко месеца да преживеят и да успеят да оцелеят в един от най-скъпите градове в света. Според мен това е основната причина голяма част от българите във Великобритания да се завърнат в България, защото останаха без доходи. Не мисля, че някой се е завърнал в България, защото здравната или социалната система в България е по-добра или защото финансовата помощ, която ще бъде отпусната от правителството на България ще е по-голяма. Не, те се върнаха заради това, че попаднаха в този прозорец от време, в който нямаха доходи.

Нишан Джингозян на среща със сънародници в Лондон, които се нуждаят от информация за своите граждански и социални права в кралството


- Как вашата организация подпомага българската общност?

- Преди две години заедно с Николай Колев и Мартин Сираков създадохме благотворителната организация Български център за социална интеграция и култура в Лондон. Реализирахме няколко проекта с екипа на кмета на града Садик Кан и в момента работим активно с кметството в Енфийлд и със 17 училища в този район. Започваме един нов проект по програмата на правителството за борба с COVID-19 за подкрепа на изпаднали в затруднено положение в следствие на коронавируса и по таз програма ще предоставяме безплатна храна, компютърни курсове и информационни срещи с българите в тази част на Лондон. Това е петият проект, по който започваме работа и се радвам, че набираме скорост и че оказваме реална подкрепа на българската общност в Северен Лондон.

Бих искал да обърна внимание на още един проект с наше участие, в който участват и други две благотворителни организации, подпомагащи българите в Лондон и в които работят две българки – това са Лора Табакова от Works Right Centre и Тони Петкова от Settled. Имаме планове за дигитални срещи с българите в Енфийлд, на които ще предоставяме информация около новия статут на уседналост, както и на въпроси, свързани с трудово-правни взаимоотношения. На последната среща присъстваха 85 български семейства от тази част на Лондон и беше много успешна. Този формат е достъпен за тях, предоставяме им информация по скайп.

- В какви сфери Великобритания изпитва нужда от сезонни работници, които идват предимно от Източна Европа?

- Великобритания има огромна нужда от сезонни работници в селското стопанство. Дори се рекламират такива позиции в Северна Англия и първата група от няколкостотин човека вече пристигна от Румъния. В медиите тук усилено се коментира какво ще се случи след Брекзит и откъде и как Великобритания ще набира сезонни работници, като голяма част от тях са източноевропейци – българи, румънци, поляци и т.н., които до момента пътуваха или живееха във Великобритания безпрепятствено. Как ще се набират тези работници след Брекзит не е ясно. Има недостиг не само на селскостопански работници, но и недостиг на медицински кадри. 20 000 служители в Националната здравна система на Великобритания, които са граждани на ЕС, напуснаха системата и са се върнали в техните държави, като пряк резултат от дискриминация и от политическата среда тук и тази неприязън, която се изгради срещу граждани на ЕС. Има недостиг на медицински сестри, на лекари, на санитари, на по-ниско квалифициран медицински персонал, на шофьори.

- Хем има неприязън към източноевропейците, хем точно те са нужни на британската икономика.

- За съжаление е така. И за съжаление голяма част от българите във Великобритания работят ниско платена работа, за която много често не се изискват някакви специални умения или квалификация, но за сметка на това тази работа е изключително важна. Едно общество не може да съществува без шофьори, без чистачи, без строителни работници и т.н. И тази кампания за Брекзит и този негативизъм към Европейския съюз и към гражданите на ЕС доведе до отлив на тази работна ръка. С напускането на ЕС от страна на Великобритания всеки чужд гражданин трябва да кандидатства за виза, за да има възможност да работи тук. Набирането на кадри ще стане доста сложно.

Всеки българин, който има нужда от помощ или съвет, може да се обърне към Българския център за социална интеграция и култура в Лондон

- С какво проблеми се сблъсква българската общност във Великобритания?

- Първо е липсата на ясна, точна и конкретна информация.  Голяма част от българите не знаят по каква програма ще кандидатстват, не знаят към кого да се обърнат – отчасти заради слабото владеене на езика и заради това, че в Лондон извън българското посолство в Лондон, липсва обособен център, от който българите да могат да получават информация. Голяма част от тях нямат достъп до услугите, предлагани от локалните кметства. Вторият проблем е свързан с правата и задълженията на наематели във Великобритания.

За съжаление голяма част от нашите сънародници живеят без договор за наем и е масова практика един българин да наеме къща и да я предостави на няколко семейства, които живеят там без договор. А това повлича след себе си много други проблеми – примерно, ако нямаш договор за наем не можеш да докажеш местоживеене. Ако не можеш да докажеш местоживеене не можеш да кандидатстваш за определени помощи и т.н. другият голям проблем е липсата на езикови знания и много често нисък образователен ценз, а в някои случаи и пълната му липса. Липсата на компютърни умения също е проблем за българите тук. Не на последно място новата схема за кандидатстване за получаване на статут на уседналост. Въпреки информационната кампания, която бе проведена  от нашия център, и от посолството на България и от други организации все още една голяма част от българите не са кандидатствали за уседналост. А една част от тези, които са кандидатствали не знаят, че трябва да кандидатстват отново, ако са получили временен статут на уседналост.

- Как си сътрудничите с българското посолство?

- Нашата организация контактува ежеседмично с българското посолство в Лондон, много добър диалог изградихме с тях. Бих искал обаче да призова България да започне да работи по нова и адекватна стратегия за българите в чужбина. Когато 2,5 милиона данъкоплатци и гласоподаватели, които сме български граждани, но живеем в Западна Европа и САЩ, като имаме и имоти в България, за мен пасивността на България е необяснима. Ние имаме много добра комуникация с посолството в Лондон, но то нито разполага с необходимия бюджет, нито разполага със сграда, която да е пригодена да обслужва четвърт милион българи, живеещи в Лондон и около Лондон. На пръстите на едната ръка мога да изброя българските политици, които са посещавали българската общност във Великобритания.

650 селища са изчезнали от географската карта на България. Ако българските политици не се отнесат сериозно към проблемите на българската диаспора и не започнат активно да работят с нея, аз съм убеден, че ако този процес на масова емиграция към Западна Европа продължи, след 10 години бройката на изчезващите селища в България ще нарасне двойно. Дори в тази пандемия има цели села и малки градчета, които са се преместили в Лондон – семейства от Силистра, Видин, Североизточна България, Казанлък, Благоевградско.