Нова комедия с Асен Блатечки, Лили Сучева, Стефан Иванов и Камелия Хатиб ще разсмее зрителите
Премиерата на „Причини да бъдеш щастлив“ е на 8 януари в Сити Марк Арт център
Съвременната пиеса на Нийл Лабют „Причини да бъдеш щастлив“ идва на българската сцена като романтична, болезнено реалистична и удивително смешна история. В нея се разказва за любовта, раздялата и изборите, които ни водят към собственото ни щастие.
Актьорският състав, който ще блесне на сцена на 8 януари в Сити Марк Арт център, е с любими на публиката актьори. Асен Блатечки, Лили Сучева, Камелия Хатиб и Стефан Иванов играят премиерно първо в София, а след това ще разсмиват зрителите в Бургас на 13 януари и Варна на 14 януари.
Четиримата известни актьори се снимаха полуголи в провокативна фотосесия, рекламираща постановката.
С характерния за Лабют остър, честен и безкомпромисен диалог спектакълът разголва човешките слабости и задава ключови въпроси: Колко сме готови да простим? Какво е истинската близост? И може ли човек да бъде щастлив, ако не познава себе си? С много хумор и психологическа дълбочина пиесата говори за вторите шансове – и за цената, която плащаме, когато избираме дали да останем, или да си тръгнем.
В центъра на сюжета е двойка, която се е разделила, но все още не е потушила чувствата си. Когато бившите партньори се срещат отново, те се сблъскват с неизречени истини, дребни наранявания и големи надежди, които продължават да ги държат заедно — или ги тласкат един срещу друг. Паралелно с това най-близките им приятели се оказват вплетени в собствена мрежа от желания, ревност и несигурност.
Пиесата е преведена от Сава Драгунчев и под режисурата на актьора Явор Борисов. Сценографията е дело на Пламена Боева, музиката – на Ян Руменин. Продуценти на представлението са I AM Studio и Театрално сдружение Enso.
В откровено интервю за пиесата авторът споделя: „Харесвам тези четирима души: Грег, Стеф, Кент и Карли. Те ме разсмиват и ме карат да искам да знам какво ще се случи с тях по-нататък. Надявам се, че и ти ще се чувстваш така.
Пиесата не е за това как да бъдеш „щастлив“. Иска ми се да е така, но не е. Ако знаех тайната на „щастието“, щях да напиша една от онези тъпи книги за „самопомощ“ преди много години и щях да седя край някой басейн, богат и много доволен от себе си.
Вместо това пиша пиеси и по-специално тази, която е за преследването на щастието и колко дълъг, самотен и труден може да се окаже понякога този път. О, споменах ли, че е смешно? Ами, така е. Забавно е, тъжно, романтично и провокиращо размисъл, и е за идеи, за които хора като мен (и надявам се, че и вие) мислят много. Неща като „любов“, „кариера“, „връзки“ и „съзряване“.
