Новото в Конституцията на ГЕРБ - правата на гражданите забутани накрая (ОБЗОР)

Новото в проекта за "нова" Конституция на ГЕРБ е, че основните права и задължения на гражданите, вместо в началото, са дефинирани в края, т.е. странно са набутани накрая на текстовете. Така възкликнаха юристи и общественици, виждайки за пръв път документа, който днес бе внесен в деловодството на Народното събрание от парламентарната група на ГЕРБ.

Според сега действащата Конституция, основните права и задължения на гражданите са дефинирани още в глава втора. Според юриста Борислав Цеков, който е доктор по конституционно право, това показва манталитета на вносителите.

"Изумително е, как Глава втора: "Основни права и задължения на гражданите" от настоящата Конституция е изтикана във варианта на ГЕРБ преди преходните и заключителните разпоредби. Ами да, така си е, след прехода и преди заключението сме. Ние сме им важни едва след: Народното събрание, омбудсмана, президента, Министерския съвет, съдебната власт, местното самоуправление и Конституционния съд. И пак им оставаме проблем, макар и в Девета глава!", емоционално коментира във фейсбук известният общественик, пиар специалист и художник Валентин Кардамски.

"Смехотворна е идеята за свикване на Велико народно събрание, предложено от премиера Бойко Борисов", каза пред БНР проф. Стефан Попов, преподавател по философия и социология в Нов български университет.

"Великото народно събрание по начало е една корупционна конструкция, която е прокарана през 1990 година, за да има бъдещето Народно събрание кратък мандат, т.е. СДС се опасява, че 4-годишен мандат на комунистите е прекалено дълъг и затова Стоян Ганев, лека му пръст, измисля "я да направим Велико народно събрание, да изтупаме на бърза ръка една Конституция, както те и правят, и след една година вече ще спечелим изборите", подчерта Стефан Попов.

Според университетския преподавател, както в Иран над конституцията стои Коранът, така над българската Конституция стои идеята за Велико народно събрание, което блокира конституционния процес.

"Първото нещо, което трябва да направи народното представителство, е да отмени Великото народно събрание", смята Попов.

Идеята за нова конституция е нелепа идея и никой сериозен юрист не трябва да разсъждава по нея, тъй като нова конституция означава да се зачеркне, да се заличи 30-годишна конституционна практика, която изяснява недъзите на сегашната Конституция, посочи проф. Попов.

"Изобщо стилът на мислене за конституционна промяна трябва да се базира не на идеята за нова конституция, а на идеята за това какви проблеми е създала конституционната практика през последните 30 години. И на базата на тези проблеми, трябва да се посочат 4-5 промени, които са основни и може би някои други, които са по-малки", отбеляза Стефан Попов.

Конституционни промени се правят на базата на йерархия на анализите. На първо място трябва да се направи функционален анализ - какви действия очакваме от институциите, на второ място трябва да се сложат структури, които да изпълняват тези функции и на трето място числа като мандати, брой народни представители, изтъкна преподавателят.

"Тук всичко е омешано в един гювеч, в който човек не може да си даде сметка какви са приоритетите в това мислене за конституционна политика. Всичко е нахвърляно, напляскано и са извадени напред някакви неща, които имат популистка природа - като това да намалим броя на народните представители", смята преподавателят. 

Ето какви още новости предлага проекто Конституцията, писана от юристите на ГЕРБ.

Намалява се продължителността на мандатите на главния прокурор и шефовете на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд от 7 на 5 години. Съгласно проекта за нова конституция председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор вече се назначават и освобождават от Съдебен съвет на съдиите, респ. Съдебен съвет на прокурорите, вместо от президента, както е по сега действащия основен закон.

Ролята на министъра на правосъдието е принизена до функцията на иконом –той ще предлага проекти за бюджети на съответните органи на съдебната власт и ще управлява недвижимите имоти на същата.

Същевременно в проекта си за нова Конституцията ГЕРБ отнема правомощието на президента да назначава тримата първи в съдебната система.

От управляващата партия предлагат и - освен депутатите и Министерският съвет, право на законодателна инициативата да имат и Съветите на съдиите и на прокурорите.

И според проекта за Конституция на ГЕРБ, главният прокурор ще продължи да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Нов текст  е, че той да бъде изслушван от парламента на всеки 6 месеца, но ще отговаря на въпроси по конкретни дела само с разрешение на наблюдаващия прокурор.

Сред новите предложения, които не бяха анонсирани от премиера Бойко Борисов в петък -  освен изключването на президента от процедурата за избор на  главен прокурор и председателите на двете върховни съдилища и правото на законодателна инициатива на съдебните кадровици, е премахването на институцията на Велико Народно събрание.

Приемането на нов Основен закон, промени на действащия и други промени, свързани с държавното устройство, ще може да прави обикновено НС, което,  както вече беше анонсирано и ако проектът бъде приет, ще се състои от 120 депутати.