Огнян Дамянов от ВСС: Прокурорите не са мутри и мафиоти

Г-н Дамянов, от няколко дни в страната има протести с искане за оставка на правителството и главния прокурор. Какво мислите за тези искания?

Право на всеки български гражданин е да протестира и да излага своите искания. Намирам, че това трябва да става при спазване на закона и обществения ред. Основен принцип на гражданското общество е, че всеки може да критикува, да бъде несъгласен и в тази връзка да има определени искания, включително и за оставка. По отношение на искането за оставка на правителството аз няма да изразя мнение, защото това е политически въпрос. По отношение на искането за оставка на главния прокурор самият той  даде недвусмислен  и ясен отговор, който не се нуждае от коментар.

Идеите, които част от протестиращите проповядват, в никакъв случай не са нови. Те се бунтуват срещу, образно казано, поколения главни прокурори. Нещо във  фигурата на Иван Гешев ли ги дразни в момента или тук по-скоро говорим за някакви други интереси, които прокуратурата като институция засяга?

Аз работя в съдебната система от 23 години. През цялото това време институции, неправителствени организации и граждани искат да я реформират. За съжаление мнозина от тях нямат и елементарна представа не само за нейните проблеми, но и за нейното устройство. Често досегът на тези граждани и организации със съдебната власт е непряк и се изразява в посещение на някоя съдебна зала, само за да се презентира поредният проект. В резултат на това непознаване на спецификите на системата се предлагат идеи и решения, които не само са безполезни, но доста често вредни и опасни. В последните дни прочетох и чух множество предложения за статута на главния прокурор и Прокуратурата на Република България, които си противоречат. Например, едно от предложенията е да няма въобще главен прокурор, а другото е той да се избира от Народното събрание. Всяка промяна в една консервативна, в добрия смисъл на думата, система трябва да е резултат на един добре обмислен професионален дебат, в който се чува мнението на множество страни, като основна тежест следва да има мнението на самите магистрати, част от които са и българските прокурори. Едва тогава може да се стигне до едно разумно и работещо решение.

Каква е мнението Ви, като съдебен кадровик, относно публичното оповестяване на материали по досъдебни производства от  страна на дадени прокуратури, тъй като въпросът също буди спорове в юридическите и публичните среди?

За мен спор по този въпрос няма. В чл.198 от НПК е посочено, че материалите по разследването могат да се разгласяват с разрешение на прокурора. Тази правна норма е ясна и посочва компетентния орган, който може да разреши оповестяване на материали, които са част от досъдебно производство. Не може спазването на закона да бъде преценявано като негатив и да води до критика срещу българските прокурори. Ако някой счита, че нормата се нуждае от промяна, има съответен ред, по който да се инициира промяна на законодателството в тази насока.

Говорим за обществен интерес – излиза обаче, че някои ваши колеги намират за нормално единствено защитата на обвиняеми и подсъдими лица да оповестява публично тезите си. Къде е границата между нарушаването на  презумпцията за невиновност от страна на отделните наблюдаващи прокурори, допуснали  оповестяването на данни по разследвания, и запазването  на правата на обвиняеми и подсъдими?

Презумпцията за невиновност и правото на защита са основни принципи на наказателния процес, които са закрепени от Конституцията. Законът определя баланса между тези основни принципи и правото на гражданите да бъдат информирани. Следва да посоча, че прокуратурата оповестява доказателствата, събрани по съответния законов ред. Тя не може да бъде отговорна за действията, комуникацията или разговорите на обвиняеми лица, т.е. за съдържанието на тези доказателства. Българското общество трябва да знае истината, за да може да направи своите изводи, особено когато това се отнася до поведението на лица, които заемат държавни длъжности.

Не мога да не Ви върна и към най-актуалната тема от последните седмици – атаката на президента Румен Радев към прокуратурата и в частност към главния прокурор Иван Гешев.  Прокурорската колегия излезе с позиция, а мнозинството в Пленума я подкрепи, но има ли основание президентът да  критикува  обвинението и защо според Вас той се активира  точно в този момент?

Всеки български гражданин, включително и президентът, може да излага становището си за работата на държавните органи, включително и на прокуратурата. Разбира се, това трябва да става разумно и със съответните аргументи. Категорично и безусловно не съм съгласен, че българските прокурори са „мутри“ или „мафиоти“. Подобни изрази са недопустими, неприемливи и аз никога няма да се съглася с тях. Ето защо Прокурорската колегия излезе с декларация, която подкрепи както колегите, които водят разследване срещу лица от администрацията на Президентството, така и срещу прокуратурата като институция. 

В тази връзка искам да добавя още нещо – едва в последните два дни се обърна внимание, че претърсванията в помещения на Президентството са извършени след получени съответни разрешения по две досъдебни производства от две различни съдилища. Законът е спазен и за мен това е достатъчно. Всичко останало е интерпретации, които имат политическо, но не и правно значение.

Споменахме позицията на Прокурорската колегия. Направи впечатление, че някои ваши колеги, в това число и председателят на ВКС, категорично отказаха да окажат институционална подкрепа на държавното обвинение в тази кризисна ситуация. Как си обяснявате това  неразбиране от тяхна страна на създалата се ситуация и отказът им от съпричастност?

Искам да уточня, че Пленумът на ВСС призова за спазване на принципа на разделението на властите, върховенството на закона и институционалния диалог, нещо, което аз безусловно подкрепям. Нито прокуратурата, нито колегията са искали подкрепа от Пленума на ВСС за своята работа, защото това не е необходимо. Аз дълбоко уважавам Върховния касационен съд като институция,  която безупречно изпълнява своите задължения. Смятам обаче, че в този  момент българските прокурори не се нуждаят от  подкрепата или одобрението на настоящия председател на ВКС.  

"Правен свят"