Отец Василий Сарян пред Lupa.bg: Ако църквата се страхуваше от епидемии , досега да няма жив свещеник
Отец Василий Сарян е предстоятел на столичния храм „Преображение Господне”. Потърсихме го за коментар, след като вчера патриарх Неофит оповести, че църквата няма да затваря врати за миряните заради коронавируса.
-Отец Василий, вчера партриарх Неофит каза, че православните храмове няма да затварят врати заради коронавируса. Какво дава тази смелост на църквата?
-Това, което ни е завещано още от времето на Спасителя – каквото и да цитираме, всичко ще бъде осъществено по писание. Единственотото, с което можем да опишем всичко, е думата вяра. Вярата в безусловната същност на Бога, в неговите думи, в неговите обещания.
И в това, че църквата 2000 години е просъществувала, без да се притеснява, че се причестява от една чаша и от една лъжичка. Както беше казал един гръцки психолог и имунолог, много вярващ човек – досега да няма православие...!
А и ние свещениците, които сами също употребяваме всичко това – досега да няма един жив свещеник!
-Това е въпросът – в църквата хората целуват икони, кръстове... Как ще гарантирате безопасността на миряните от хигиенна гледна точка?
-Хигиената винаги я има. Тя се спазва безусловно, дори и без да има специална причина. Ние не може сега тепърва да седнем и да започнем да чистим храмовете... Храмът е дом божи – той трябва винаги да блести в своята чистота и перфектност на поддръжката! За нашия храм аз гарантирам, че винаги безусловно се е поддържала максимална чистота. Това е едно уважение – и към дома Господен, и към хората, които влизат.
-От ваша гледна точка този вирус сега някакво Божие наказание ли е, изпитание ли е или какво?
-В цялата човешка история непрекъснато са се появявали такива неща. Сега сме просто по-осведомени. Много по-мобилни и технически развити, за да започнем много по-рано едни превантивни действия срещу това нещо. Едно време, назад в историята, хората не са могли да реагират толкова бързо и епидемиите са били поголовни, измирали са хиляди, милиони души.
Никога не можем да говорим за изпитание или наказание, защото целият човешки живот е изпитание. Всеки един миг. И то се изразява в много неща, не само в болести.
Това може да е поредното предизвикателство в живота. И това са абсолютно нормални неща, които стават и тепърва ще стават.
-А какво ще става тепърва?
-Ами ние виждаме, че и климатът се променя, че и човешката популация се променя, че в рамките на кратко време се появиха доста трудности за човечеството – и болести, и миграция, и катаклизми...
И не можем да кажем, че това някога ще изчезне или ще настъпи някакво блажено състояние, когато хората ще съществуват в идиличен мир и безсмъртие! Всичко това ще стане след Второто пришествие, когато дойде Господ Исус Христос да съди цялата Вселена.
-Как да познаем кога ще дойде Второто пришествие, какви са белезите? Говори се, че живеем в последните времена – но какво значи това в реални измерения?
-Всичко зависи от нас самите. От мига, в който Христос възкръсна и се възнесе на небето, християните очакват Второто пришествие. Вече 2000 години. Ето, ние сега сме в началото на Великия пост – периодът, в който всички ние трябва да се прекланяме пред Божието величие, да се каем за греховете си, да молим Бога за прошка, да вършим добро. И в тези текстове, които ние четем в тази първа седмица – там се говори за едно и също всеки ден: белезите, които Господ оставя на хората и по които те могат да се ориентират, че наближава времето на неговото Пришествие.
И казва – ще чувате вести за войни, за бедствия, за мор... Но това се е случвало непрекъснато в човешката история. Случващото се сега не е изключение. Просто светът е толкова комуникативен, че научаваме новините много бързо, те ни заливат. Докато едно време почти нищо не се е знаело какво става в другия край на света. Хората не са знаели какво има от другата страна на планината.
Аз мисля, че каквото има да стане, ние не можем да го спрем. От нас нищо не зависи. Господ казва: „И косъм от главата ни не пада, всичко е по Божията воля”. Каквото и да правим, трябва да правим това, което Господ иска от нас – да обичаме ближния. В случая: става дума за елементарна хигиена – ако човек е болен, да не разнася болестта и на другите, защото не е християнско. Но никой от нас не знае какво ще стане утре. Може, както е започнало, така да спре. Може да стане и страшен ужас. Никой не знае утрешният ден какво ще ни донесе. Абсолютно никой.
-Казахте, че белезите за Второто пришествие са много...
-Според това, което Господ казва – в последните времена ще имаме точно тези непрекъснати новини за войни. Въпреки че те не са преставали. Но може би това ще се разрасне в по-голяма степен. Но сега войната не е като преди, сега войната може да бъде икономическа, финансова, дигитална...
-Сега има теории, че епидемията от коронавируса е вид биологична война.
-Да. Господ казва „ще чувате вести за войни”, но от какъв характер – никой не казва. Дори на границата между Гърция и Турция пак има нещо като военно положение, само че от друг характер...
Друго, което се казва – че „хората ще се страхуват от морския шум”. А в последно време наистина морето доста се бушува, имаме бури, които досега не са връхлитали нашата планета. Когато е правена категоризацията на ураганите, те са били до 5-та степен. Но допреди 10-15 години най-мощният ураган е бил до 4-та степен. А последните 2-3 години имаме няколко от 5-та степен. Т.е. - има ескалация на природните стихии. Всичко това може да е предупреждение, може да е просто случайност, а може да са и знаци за последните времена. Никой не знае.
Но ние трябва да бъдем готови. Както казва Спасителят – "Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий".
Затова трябва да бъдем добри християни и да се каем за греховете си, да искаме от Бога прошка.
-Това ли означава „бъдете будни”?
-Да, точно това означава. Както казва: „Ако стопанинът на дома знаеше в кой час през нощта ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и да го чака”. Така, казва, и вие – стойте будни, защото не знаете ни деня, ни часа. И като питали Господ постоянно – Ама кажи ни, Господи, кога ще дойдеш? Той отговарял: Само моят Небесен Отец знае. Те продължавали: Но кажи ни поне белезите? Тогава им казал: Като видите смокинята да пуска листа, знаете, че наближава лятото. Така и вие – кога видите тия белези, знайте, че е близо времето. Но колко близо...
Човек може де провери в интернет, че откакто съществува човечеството до този момент са се родили и починали толкова хора, колкото в момента живеят на земята живи.
