Отиде си епохален български журналист
Дамян Обрешков 40 години се труди в различни издания на пресата, телевизията и радиото
Днес си отиде журналистът Дамян Обрешков. Това съобщават от Съюза на българските журналисти (СБЖ), цитирани от Дарик.
Дамян Обрешков е роден на 1 септември 1929 г. в тетевенското село Добревци. Той започва журналистическия си път във вестник "Народна младеж", по-късно работи в "Поглед", "Отечествен фронт", "Труд". Общо има 40-годишен опит в пресата, телевизията и радиото.
Главен редактор е на в. “Труд” от 1982 г., като през 1987 г. публикува поредицата на Георги Тамбуев "Корупция, облечена във власт“. Дамян Обрешков е уволнен, като по-късно е възстановен на длъжността и остава начело на вестника до 1991 г.
За професионалния си път той разказва в книгата "Журналистиката - моят живот“.
Стефан Продев беше 2 пъти уволняван, но от идеологическия отдел на ЦК на БКП. А мен и Тамбуев ни изправиха като на съд пред Централната ревизионна комисия! Не си направих нито грам самокритика. Казах, че с цялата си съвест поемам отговорност за всичко. Уволниха ни с решение на Политбюро – категорично! Останах на улицата. На Тамбуев му дадоха възможност да постъпи в „Поглед“, на мен – нищо. Добре, че след време Стефан Петров, мой редактор от вестник „Народна младеж“, ме взе на работа в агенция „София прес“, където беше станал шеф…, раказва легендарният журналист.
След година ме повикаха в Голямата къща, при Живков. Беше му докладвано сигурно, че малко по-рано имаше конгрес на Съюза на българските журналисти (СБЖ), там избухнаха противоречия, мен ме извикаха, аз поех председателството и за половин час ги помирих. Срещата ми с Живков продължи 10 минути.
Той извика секретарката си и й каза: „Пусни на мой подпис, че Дамян Обрешков се връща за главен редактор на „Труд“. След това ме попита: „Какво е положението?“ И знаете ли аз какво му отговорих? „Другарю Живков, положението не е добро.“ Имах предвид настроенията на хората. В социалистическия живот имахме големи придобивки – безплатно образование, здравеопазване, строителство, дребни пари за ток, за парно, за почивка… но те научаваха какво има в останалия свят, демокрацията им липсваше, нямаше толерантност към мислещите различно… Живков се ядоса много:
„Аз – вика – ще ви натоваря вас, журналистите на един самолет, за да видите България отгоре! „Отвърнах: „Аз, другарю Живков, познавам България отлично“. Остана недоволен, но не промени решението си, вече го беше подписал… Отидох в „Труд“, там ме посрещнаха като на празник. Отидохме в Клуба на журналистите, там празнуваха Деня на съветския печат, ако не греша. Като влязох, се развикаха: „Дамян воскресе! Дамян воскресе!“ Обичаха ме.
