Открита ли е частицата от Христовия кръст?

Нови легенди се разказват на Кръстова гора

Мистика
12:12 - 14 Септември 2020
1569
Открита ли е частицата от Христовия кръст?

Вековната тайна на скритите грижливо остатъци от кръста, на който е разпънат преди 2000 години Исус Христос, може би е разкрита. От известно време в Асеновградско върви слух, че овчари са открили мястото, където светинята е скрита в гъстите гори на Централните Родопи точно под Кръстов връх. Върхът, известен още като Родопската Света гора, е едно от най-известните места за поклонение в България. 

Според легендата под него родолюбиви монаси скрили остатъците от Христовия кръст, преди да бъдат посечени от поробителите. Някои казват, че Ванга предрекла, че България ще започне да се оправя и в нея да се живее по-лесно, когато кръстът бъде открит. Подобни предсказания, може би изречени от най-известния български феномен, се свързват и с други свети места в страната, така че не е сигурно, че Ванга е пророкувала за Кръстова гора. Но пък хората от селищата около Родопската Света гора упорито казват, че мястото на кръста вече се знае.

Знамение в небето показало къде са заровени остатъците от Разпятието. Двама овчари от село Мостово станали свидетели на необикновен блестящ лъч от светлина, който нощ след нощ се спускал близо до кошарата им в планината. Странното явление започнало по Еньовден в началото на отиващото си лято. Мъжете решили, че са слушали твърде много приказки и са гледали куп фантастични филми, затова първоначално не обърнали внимание на явлението. Но искрящата светлина до Кръстов връх започнала да се повтаря и да осветява дори поляната с овчарниците. Тогава двамата мъже разбрали, че филмът е истински и чудото е до самите тях.

Ден след ден и нощ след нощ започнали да си припомнят легендите за Кръстова гора, за монасите, които били избити от поробителите преди 6 века. Така се досетили, че разказите може и да са съвсем истински, че кръстът може да е заровен някъде наблизо. Така една нощ овчарите се престрашили, зарязали добре пазените от каракачанки овце, и тръгнали по посока на искрящия лъч светлина. Било съвсем като в приказка. Лъчът от небето сякаш съвсем нарочно искал да им покаже нещо специално. Така овчарите видели мястото до една обрасла скала, където лъчът от небето сякаш се забивал в земята. Мъжете стояли като вкаменени и не смеели да помръднат. Всъщност, те опитали да стигнат до мястото, но някаква невидима сила не им позволявала да помръднат. Опитали да споделят мислите си, но не можели да продумат. Сякаш били онемели. Никой от двамата не може да каже колко време продължило това, защото неусетно овчарите заспали.

Събудили се късно на другия ден, когато вече овцете блеели жално, затворени от тясното пространство на овчарника. Слънцето греело ярко, а мястото, където блестящият лъч влизал в земята, се оказало покрито с огромен камък. Овчарите го познавали отдавна и знаели, че тук редовно ровят иманяри. Не били чули обаче някой да е намерил нещо. Камъкът бил толкова голям, че за поместването му трябва кран. Овчарите не се стърпели и разказали на най-близките си за мястото. Били сигурни, че там са остатъците от Разпятието.