ПАДЕНИЕ: Мира Добрева помага на „бабичка“
ТВ водещата обича да се хвали с подаянията към бедни българи
Мира Добрева явно не е чела Евангелието от Матей, където е казано: „А ти, когато правиш добро дело, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, за да остане благодеянието ти в тайна; и твоят Отец, Който вижда какво правиш тайно, ще ти въздаде наяве.“
Телевизионерката биде достатъчно нахална да се похвали във фейсбук, че купувала прасковите от старица, описана със снизходителното „миловидна бабичка“. При това купувала повече, отколкото ѝ били нужни, за да „помогна с допълнителен лев“.
Ето хвалебствения пост на застаряващата любителка на „бабички“, която обича са се фука с подаянията си към бедни българи:
Продължавам да упорствам и както всяка година, и тази съм предпочела Родното Черноморие пред Лазурния бряг или Гърция.
Излизам да разходя НАЙРО и пътьом купувам праскови - миловидна бабичка ги продава и без да ми трябват толкова, вземам повече, с надеждата да ѝ помогна с някой допълнителен лев към пенсията. Видно е, че плодовете са от дървото в двора ѝ и нито питам за бележка, нито очаквам касов апарат… Доброто отношение ми е достатъчно и сякаш обещава: “И тук ще стане като в Гърция! Някога, някой ден…”
Продължавам по пътя си с торбичката, кучето, раницата, жегата и праха. Пред мен се изпречва спрял камион, пълен с дини. До него - човек. Мъж. Кръстосал крака. Недокосвал вода. С вид на купонясвал до сутринта.
Избутвам от съзнанието си мисълта за Лазурния бряг, прогонвам стари спомени за продавачи на дини по онези места.
Казвам си: какво толкова - диня ще взимам, не него. И питам:
⁃ Имате ли по-малки, че съм с торба и куче.
⁃ Нямам - отговаря той.
⁃ А може ли да ми отрежете една половинка?
⁃ Не може. После к’во да я прая…
⁃ Ами, добре… Ще взема цяла - казвам, сякаш диня не видяла.
Плащам, оставям рестото за бакшиш, а мъжът ми подава динята в ръцете.
⁃ А торбичка може ли?
⁃ Не може. Ня’ам.
⁃ Ами… как така… ще я изпусна!
⁃ Ще държиш здраво! - рече той и ми обърна гръб.
Потеглих по прашния път, а прашните ми мисли се метличкаха из рошавата ми глава. Една се забучи да стърчи над останалите:
Не ново правителство.
Нови хора ѝ трябват на България.
...И нови тв лица също...
