Първан Симеонов пред Lupa.bg: Слави Трифонов може да разбърка картите

-Г-н Симеонов, в неделя Слави Трифонов направи втори опит да учреди партията си – с новото название „Има такъв народ”. Какви са целите на тази формация – изборна победа или нещо по-скромно?

-Убеден съм, че целите му са максималистични.

-Победа на избори?

-Предполагам, че е възможно да си представя и това. Данните, които ние получаваме, показват, че тази формация има своите шансове. Никой засега не говори още за победа – но те биха могли да разбъркат картите в немалка степен.

А дали това ще е по-близо до големия калибър – който помним от Сакскобурготски, Борисов и т.н. или ще бъде по-близо до малкия калибър, който помним от Бареков, Марешки – това само работата ще покаже.

Те са още в началото на своя път, още е прекалено рано за прогнози. Данните показват моментния етап. Но техните цели са за след една година. А до една година те могат свършат доста работа. Разбира се, до една година могат и да нямат сполука – ако примерно се окаже, че не са толкова влиятелна медия. Т.е., имат много път да извървят.

-Мислите ли, че може да им изиграе лоша шега фактът, че закъсняха с този политически проект?

-Има такъв момент.

Слави Трифонов отдавна е много близо до политиката и за мнозина зенитът му като че ли поотмина. Но от друга страна, ако трябва да сме честни, дори на този фон, те направиха много солидна активност на референдума.

Вярно – той беше заедно с други избори, но все пак регистрира висока активност. Има още едно предимство – че сега са видели грешките на много други като тях. На много други, които се опитаха през медия да влязат в политиката като протестен играч – от типа „срещу всички”. Когато си видял грешките на предишните, имаш предимството да не ги повтаряш. Ако си мъдър.

-„Има такъв народ” ще бъде ли регистрирана безпроблемно като политическа партия? След фалстарта.

-Този път не би трябвало да имат проблеми с регистрацията. Между другото, тези проблеми досега по-скоро работят „за” тях, ако въобще работят за нещо. Защото създават впечатление, че някой иска да им попречи – а това обикновено е реклама в политическия свят.

-А как се движат последните рейтинги на президента Румен Радев и на премиера Бойко Борисов – с оглед на перманентната война между тях?

-Често казано, моята лична политика е възможно най-рядко да публикувам лични рейтинги. По една много проста причина: те много често извикват много жълт интерес. В  по-голямата част от случаите личните рейтинги казват повече за нашия вкус като общество, а не за това кой как си върши работата. Обикновено в политиката колкото повече работа вършиш, толкова повече губиш рейтинг.

Все пак - президентът Румен Радев е единствената фигура в политическия живот, която има положителен рейтинг – доверието е по-високо от недоверието. При Борисов отдавна не е така. Но при президента Радев не липсват и рискове – например влизането в близък политически бой винаги си е риск.

От една страна Радев има по-добра изходна позиция в тази битка, от друга страна – той има и повече какво да губи. Защото при Борисов рейтингът отдавна е установен на едни нива от около 30% доверие. А 50-60% казват, че нямат доверие. При президента е горе-долу обратното. Казвам го най-общо.

-Защо тогава Румен Радев толкова често влиза в „близък политически бой”, както се изразихте?

-Според мен защото поддържа образа от изборите. Той, може би логично, прави анализа, че тъкмо затова беше избран – като протест срещу статуквото. В този смисъл той поддържа огъня, даже ескалира. Нещо повече – той така отговаря на нарастващи обществени очаквания, защото от месец-два насам властта е в сериозна криза.

-Това ли е най-сериозната криза на властта?

-За последното десетилетие Борисов вероятно е имал и по-тежки моменти, но от няколко години насам това е най-сериозната криза. Защо – защото много трудно може да бъде представена като дело на БСП. Обикновено БСП правеше една според мен грешна преценка: всеки път, като имаше някакъв проблем, БСП моментално скачаше. И ставаше следното – БСП скача, в резултат на което ГЕРБ и патриотите се мобилизират. И се скупчваха в един отбор. Така изглеждаше, че все едно БСП е провокирала проблема.

БСП толкова „блъскаше” ГЕРБ, че направо не му даваше да падне! А сега покрай Перник и уличните протести БСП остана малко встрани. Най-накрая ГЕРБ беше оставен да се пържи малко в собствен сос, в соса на собствените си грешки.

Да ви кажа честно, като гледам ситуацията, не е лесна за ГЕРБ. Друг е въпросът, че и на БСП няма да й е лесно, защото започват вътрешна битка.

-В последната словесна атака вчера Радев заяви: „Борисов го чака служебен кабинет”. Чака ли го наистина според вас?

-Мисля, че по-скоро ще си изкара мандата. Поне такава е логиката, но не всичко става според логиката. Да не би да беше логично, че ще си позволят да пуснат един язовир между пръстите? Или това с еврото – от нищо нещо направиха,         създадоха излишна тревога у хората.

А иначе – изявленията на президента са част от ескалацията – той държи с малко, но винаги да повишава градуса. След свалянето на доверието от кабинета сега прави следващата стъпка – и тя е директна атака.

-Казахте – колкото повече работа вършиш, толкова ти е по-нисък рейтингът. Значи ли това, че прокуратурата върши най-много работа..?

-Прокуратурата и въобще съдебната власт трябва малко да я изключим чисто политически от оперативната дейност. Там нещата нещата се развиват по малко по-различни правила.

-Добре, тази завидна активност на главния прокурор Иван Гешев какво ще му донесе – дивиденти или?

-По принцип има длъжности – да речем омбудсман или понякога президент, които не са в оперативната политика и затова имат известен институционален бонус. А когато навлезеш в ежедневните проблеми, ясно е, че ще се поизкаляш. Точно затова, влизайки в близък бой, президентът рискува част от рейтинга си, който иначе е висок. Обратното – навремето най-високорейтингови бяха едни други политици – помните например как Петър Москов, като каза нещо за циганите, изведнъж рейтингът му скочи. А други министри, които работеха тихо и кротко, имаха нисък рейтинг.

А що се отнася до съдебната система – в очите на българите тя е съсредоточие на липсата на справедливост в обществото. Оттам е продиктуван ниският рейтинг не само на прокуратура, но и на съдебната система като цяло.

Нещо като при парламента – хората мислят за тая система като събирателно понятие. Какво се случва в последните месеци обаче – ние имаме едни от най-живите данни за прокуратурата. Даже не толкова за съда, а за прокуратурата. Защото лека-полека започваме да правим разликата.

Колкото до Иван Гешев – той тепърва ще утвърждава образа си. Но тази активизация естествено ще му донесе повишаване на рейтинга. За новоналвизащи в публичността хора винаги по-бързо растат негативните оценки, а по-бавно – позитивните. Подозирам, че при Гешев ще има успоредно развитие на нещата и даже в един момент е възможно да се види и по-ясен позитивен тренд.

По простата причина, че той напипва една много чувствителна за обществото тема. Затова ми се струва, че прокуратурата има шанса да отлепи малко от тези десетилетно дълго наслоявани настроения.

-Някои намират, че с тази си активност Гешев подражава на ранния Бойко Борисов?

-Не. Не мисля. Ще ви кажа защо – при ранният Бойко Борисов имаше по-скоро символи. Той още тогава беше вътрешно убеден, че с бутане барбекюто на Доган примерно никакво възмездие няма да настъпи... Докато при Гешев имаме човек с реални лостове за въздействие. И ми се струва, че не си поплюва.