Поетът Добромир Банев пред Lupa.bg: Гледам по-оптимистично на света и това се усеща в поезията ми

Любовта е вечната муза на поетите, тя е тяхно вдъхновение, често провокира въображението им и дава сила на перото им. За тази магична обвързаност между поетите и любовта разговаряме с един от най-популярните и обичани съвременни лирици Добромир Банев. Освен поет и писател, той е и юрист и публицист, но и романтик, здраво стъпил на земята.

Автор е на няколко поетични книги, сред които „Еднакво различни“, "В понеделник ще е късно", "Аз съм в другото такси", "Обичай ме бавно", "Любов до синьо", „Всички дни ще се казват неделя“. Стихосбирките „Абсурдни времена“ и "Зад огледалото" са в съавторство с Маргарита Петкова. Поетът юрист е особено популярен и в интернет пространството със своя блог "Добромир Банев: доброти и баневизми".

В навечерието на празника на любовта - Свети Валентин Добромир Банев представя ново издание на знаковата си поетична книга "В понеделник ще е късно". На 11 февруари (вторник) в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще се състои тройна премиера, която ще мине под мотото „Любовта е всичко“. Добромир Банев ще прочете стихове от новото издание на "В понеделник ще е късно". Поетесата Маргарита Петкова ще представи за първи път пълната версия на книгата си с любовна лирика „Шест етажа без асансьор“. Пламен Тотев ще разкаже за текстовете за песни, събрани в новата му книга „Ангел в нощта“.

„Живейте живота, не пропускайте нито миг от него“, сподели пред Lupa.bg Добромир Банев и философски добави: "Любовта е взискателна. Човек трябва да се научи да прави компромиси." А най-важното за поета в съвременното ни общество е да умеем да общуваме очи в очи. Това е ключът и към разбирането на човека до нас.

Фото: Валентин Иванов

- Добри, скоро ще представиш ново допълнено издание на знаковата ти стихосбирка „В понеделник ще е късно”, която излезе преди десетина година и с която започна твоят път в литературата. Защо „В понеделник ще е късно”?

- Това е една метафора към самия живот и за самия живот. Последната нова книга, която представих миналата година е „Всички дни ще се казват неделя” и сега си правя своеобразен каламбур с двете заглавия. Защото „В понеделник ще е късно”, „Всички дни ще се казват неделя.” Приех да я преиздам, тъй като тя включва едни от най-знаковите ми стихотворения, включително стихотворението „Направо си жестока”, което придоби изключително голяма популярност, особено сред дамската част от обществото.

В книгата е и стихотворението ми „Стари момчета”, което е посветено на всички мъже, които вече са в една по-зряла възраст, но не са загубили оптимизма си. И разбира се, в стихосбирката е и стихотворението, което даде и заглавие на книгата – „В понеделник ще е късно” с прословутия цитат: „Моли се, яж, обичай, не съди, защото в понеделник ще е късно.“

Фото: Валентин Иванов

- Забелязвам още една интересна заигравка, която предполагам не е случайна: „Всички дни ще се казват неделя”, „В понеделник ще е късно” и ще се видим във вторник, 11 февруари, когато е премиерата на книгата ти.

- Да, точно така. Приятели ме питат защо не съм възпял петък и аз се шегувам с тях, че няма какво да го възпявам, защото за мен всеки ден е петък. Аз се опитвам да живея с петъчно настроение през всички дни от седмицата. Разбира се, това са метафори, чрез които правя препратка към самия живот с желанието да заредя хората с позитивизъм, да ги насърча да не губят вяра, да живеят тук и сега, защото в понеделник ще е късно. Утре е едно бъдещо несигурно събитие и затова е хубаво да залагаме на настоящето.

- С какво ти се промени от понеделник до неделя - от времето на написването на първата ти стихосбирка „В понеделник ще е късно” до последната ти за момента книга „Всички дни ще се казват неделя”? Промени ли се перото ти, стана ли по-остро или по-нежно, или пък по-метафорично?

- В по-ранния период нещата ми звучаха по-меланхолично, по-минорно, докато сега са по-възторжени и позитивни. Стават все по-философски, но това е нормално – с годините трупаме опит, помъдряваме. Преди няколко дни навърших 56 и си дадох сметка, че съм станал по-уравновесен, по-търпелив. Опитвам се да пренеса в стиховете си вярата в доброто. Любовта никога не умира, тя е вечна и човек не трябва да спира да я търси навсякъде около себе си.

Добромир Банев заедно с Маргарита Петкова и Пламен Тотев ще представят свои книги и на 11 февруари ще направят литературно четене под мотото „Любовта е всичко“

- Защо избираш да правиш премиерата на новите си книги винаги в навечерието на Деня на влюбените?

- Да, това сякаш се превърна в традиция, но е и съвсем естествено – аз съм поет, който пише любовна лирика. Новото издание излиза с допълнение - книгата започва с акростих, носещ нейното заглавие. Това е моят личен поздрав към читателите - любовта празнува неделите, но няма търпение да посреща понеделниците.

Всъщност, на 11 февруари в навечерието на Деня на любовта ще направим тройна премиера. Маргарита Петкова ще представи ново и допълнено издание на „Шест етажа без асансьор” – една чудесна книга, а Пламен Тотев, който освен че е наш издател, е поет и автор на много текстове за песни, представя своята лична биографична книга „Ангел в нощта”.

- Свързваш ли любовта с определен сезон? В предишен наш разговор ти сподели, че златната есен ти носи най-голяма творческа енергия. Има ли любовта любим сезон?

- Не, любовта няма любим сезон. Времето е любов, времето, което ни е отредено да бъдем тук и сега. Както обичам да казвам напоследък: „Живейте живота, не пропускайте нито миг от него“. Любовта тържествува по всяко време във всички сезони. Есенно време за мен е най-вдъхновяваща, защото ми дава възможност да се наслаждавам на онази самодостатъчна тъга, която води вдъхновението със себе си. Но любовта е и синя на цвят. В книгата ми „Любов до синьо“ става ясно защо. Не знам защо любовта се свързва с червеното. Може би заради това, че кръвта и сърцето са червени. Всеки цвят носи любов и всеки сезон носи любов.

- „Без любов не се живее“, както пишеш ти.

- Без любов не се живее, от любов не се умира. (Поетът цитира строфи от свое стихотворение, б.ред.)

- Но най-силни сме по време на любов. (Думи от стихотворение на Добромир Банев, б.ред.)

- Точно така. Любовта винаги ще бъде част от моите стихотворения. Наскоро с Пламен Тотев се шегувахме, коментирайки как моите стихове се променят с времето, и той ми каза: „Само те моля, не спирай да пишеш за любов!“ (смее се)

- Промени ли се твоето отношение към любовта?

- Какво означава, човек да си промени отношението към любовта. По-скоро любовта може да си промени отношението към човека, ако не внимава.

Защото любовта е много взискателна. Не е достатъчно в един момент просто да обичаш и да бъдеш обичан.

Разбира се, най-хубаво е, когато любовта е взаимна. Но тя наистина е взискателна. Човек трябва да се научи да прави компромиси. Трябва да внимава какво казва в определени моменти.

Знаем, че времето до голяма степен създава една рутина и ако човек се отдаде изцяло на нея просто приема другия човек за даденост. Не бива да бъде така. Трябва да намираме начин да продължаваме да се изненадваме един друг, да се изслушваме, да споделяме вечерта с чаша вино и да не спираме да си говорим, да не спираме да си общуваме.

Общуването е много важно нещо. То липсва в съвременното общество. Младите хора не общуват. Аз го виждам и това наистина ме кара да се чувствам доста огорчен. Те растат с някакъв страх от общуването очи в очи, който не могат да преодолеят.

Заради социалните мрежи и интернет им липсва личният контакт, загуби се живата връзка. А не трябва да бъде така. Занапред изкуственият интелект ще бъде част от живота ни, но аз продължавам да вярвам на думите и на тяхната сила.

Поетът седи на пейка с изписани негови стихове на крайбрежната алея в Ахтопол

- Има ли борба между виното и любовта, защо все има някакво противопоставяне между двата празника? Май при теб се съчетават и двата празника – с чаша вино да четем любовна поезия.

- Разбира се, че се съчетават, още повече, че в България 14 февруари се празнува като Ден на любовта и виното. Отделно е Трифон Зарезан по стар стил и Свети Валентин по новому. Стана модерно младите да се поздравяват с картички и букети цветя. Нека всеки да празнува каквото иска, важното е, че и трите празника са пряко свързани с любовта. А какво по-хубаво от това, когато сме щастливи да изпием по една чаша вино заедно.

- Миналото лято пейките на крайбрежната алея в Ахтопол бяха изписани с твои стихове. Тогава ти успя да отидеш там и да поседнеш на тези пейки. Успя ли да видиш твоите морски пейки и през друг сезон?

- За съжаление от лятото не съм ходил и много искам да отида да видя зимно време, когато морето е бурно, как се възприема тази инсталация. Би ми било много любопитно. За съжаление към момента не съм имал път натам. Може би трябва да измисля нещо и скоро да отида до Ахтопол.

Снимка: Ивелина Чолакова

Добромир Банев поздравява специално читателите си със стихотворението "В понеделник ще е късно", което даде и името на неговата първа стихосбирка:

В понеделник ще е късно

Ах, колко мъка има по света.
Едни се раждат, други се разделят,
а трети са на прага на смъртта,
сбогуват се с последната неделя.

Децата като люляци цъфтят,
а люляците бързо прецъфтяват...
По път поемат, стигат кръстопът,
целуват, мразят, после съжаляват.

И в този непрестанен кръговрат
все не преставаме да бъдем лоши.
Делим се с брадви, както брата с брат,
а чувствата изхвърляме във кошчето.

Едни се любят, повечето не.
Неделята е истински коварна,
пред нея всички сме на колене –
от прашна София до синя Варна.

Преди да цъфне люлякът, преди
ръка невинна цвят да си откъсне,
моли се! Яж! Обичай! Не съди!
Защото в понеделник ще е късно.