Политологът проф. Ричард Темпест пред Lupa.bg: Бойко Борисов има харизма като Тръмп и Борис Джонсън

Доналд Тръмп е американски Бай Ганьо, а новият британски премиер Борис Джонсън е като Ян Бибиян - гамен с къси панталони. И двамата лидери обаче умеят да побеждават и да се харесват на избирателите, защото притежават невероятна хариза и са отлични комуникатори. Такъв интересен паралел между световните държавници и емблематични герои от българската литература направи пред Lupa.bg американският политолог и славист проф. Ричард Темпест. В отбора на харизматичните лидери той слага и българския премиер Бойко Борисов.

Ричард Темпест описва себе си като американски гражданин от британско-български произход, който е роден в Лондон, израснал е в Москва, дипломирал се е във Великобритания и работи в САЩ. Професорът е преподавател в Илинойския университет в САЩ по политология, българска литература и история, руска цивилизация, теория на културата. Изнася лекции в Руския, източноевропейски и евразийски център на университета, чийто директор бе дълги години. Роден е през 1956 г. в Лондон в семейството на българската журналистка Бригита Йосифова, която там е кореспондент, и на британския журналист Питър Темпест – един от най-добрите преводачи на българска поезия и проза на английски. Ричард Темпест е учил в Москва, където родителите му са били кореспонденти, завършил е френски, руски и философия в Оксфорд. От 37 г. живее в САЩ.

Автор е на много аналитични статии и книги, както и на обширни изследвания за живота и творчеството на руския класик Лев Толстой и на писателя дисидент Александър Солженицин. Ричард Темпест е великолепен познавач на българската литература, култура и история и владее до съвършенство нашия език. Професорът ерудит в момента е на почивка на българското Черноморие, но бе любезен да отдели време и да отговори пространно на въпросите на Lupa.bg като направи своя задълбочен политологичен анализ за най-актуалните събития, свързани с Европа и България. Ричард Темпест направи и любопитни и интересни паралели между американския президент Доналд Тръмп, новоизбрания британски премиер Борис Джонсън и българския премиер Бойко Борисов, които ви предлагаме да прочете.

- Проф. Темпест, как изглежда Европейския съюз отвъд океана и как САЩ възприемат ЕС в момента?

- За администрацията на Тръмп Европейският съюз е общност от друг геополитически модел. В Белия дом са антиглобалисти. За тях ЕС донякъде е конкурент, а идеологията на европейската интеграция им е чужда. От друга страна администрацията на Тръмп разбира и признава, че Америка има нужда от съюзници и че това са водещите страни на европейския континент и повечето от тях са членове на НАТО и ЕС. В същото време обаче в самия ЕС няма тази хармония, която е съществувала досега, освен може би в колективното становище на члените-членки към Брекзит. Така че може да говорим за една дисхармония.

- В този контекст какво означава за САЩ избора на Борис Джонсън за премиер на Великобритания – страната, която се смята за най-верния съюзник на Америка в Европа и която е на крачка да напусне ЕС?

- Тръмп и неговата администрация възприемат Борис Джонсън като свой човек. Тръмп вече каза, че гледа на Борис Джонсън като английския вариант на самия себе си. Тръмп е егоцентрик и за него един друг политик, който се моделира като местен Тръмп е нещо, което американският президент приветства. Донякъде Доналд Тръмп е прав, защото Борис Джонсън е харизматик, популист, човек, който се противопоставя на старото мислене, на политическите практики от края на ХХ век. Той не само иска да напусне ЕС, но и да ревизира традицията на апаратния консервативен политик каквито бяха предшествениците му Тереза Мей и Дейвид Камерън. Има много съвпадения между Доналд Тръмп и Борис Джонсън и в речите, и в политиката. И двамата се позиционират като вдъхновени разрушители.

- Те дори визуално си приличат.

- Да, така е. Но по-важното от визуалната прилика е, че те и двамата са популисти и харизматични политици. Има обаче и известни разлики – Джонсън е по-образован, владее няколко езика, говори перфектно френски, знае италиански и немски, владее латински. Тръмп дори английски не говори перфектно. Но те са колоритни личности и притежават дар, който виждам и у българския премиер Бойко Борисов. Те изразяват доволство от властта. Някои политици, които са на власт, не създават усещането, че във властта им е много весело.

Например германският канцлер Ангела Меркел. Тя няма вид, че е доволна, че е на власт. Това просто е въпрос на характер и на вътрешно усещане. Путин направо изглежда отегчен от властта. А Бойко Борисов, Доналд Тръмп и Борис Джонсън са водачи, които не се стесняват да покажат, че им е голям кеф. Това се харесва на много от симпатизантите им и много дразни враговете им.

- Доколко потеклото на Борис Джонсън, имайки предвид, че той е роден в Ню Йорк, както и фактът, че е правнук на министър в Османската империя, ще окаже влияние върху неговата политика спрямо САЩ и Турция?

- Да, той е роден в Ню Йорк и всъщност той е напълно глобализирана личност в културен смисъл. Тръмп от тази гледна точка също е глобализиран – той е от немско потекло, майка му е шотландка, която е говорила келтски, което е рядкост. Но никой не би казал, че Тръмп е глобалист. Същото може да се каже и за Джонсън. Макар че докато беше кмет на Лондон имаше един стадий в неговата политическа кариера и той се представяше като политик от един мултикултурен, търговски, банкерски град - град, който е много отворен към емигрантите и инвестициите от други страни. Отговаряйки на вашия въпрос ще кажа, че тесните връзки на новия британски премиер със САЩ са идеологически и политически, не са свързани с факта, че е роден в Ню Йорк. Както знаете той се отказа от американското си гражданство преди няколко години.

Борис Джонсън е плямпало, подобно на Тръмп, но и двамата не бива да бъдат подценявани като политици, смята Ричард Темпест

Премиерът е и правнук на турчин и това име Джонсън дядото на Борис си го е измислил като е дошъл в Англия. Но отношенията му с Ердоган едва ли ще са много хармонични. Преди известно време вече новоизбраният британски премиер съчини и публикува едно стихотворение за Ердоган, което имаше порнографски характер. То беше посветено на неестествените отношения между Ердоган и една коза. Ако използвам една неполитологична дума – Борис Джонсън е едно плямпало, подобно на Тръмп. Но плямпането им е част от политическия им арсенал.

Що се отнася до Турция – не смятам, че тя е приоритет в момента за Борис Джонсън. Негов приоритет е излизането от Европейския съюз – тази организация, в която Турция с десетилетия се опитва да влезе. Сега Турция вече няма ентусиазъм и желание да стане част от Европа. Призмата, през която Борис Джонсън ще възприема Турция е същата, както и САЩ и дори донякъде ЕС – тя минава през въпросите за Сирия, Иран, гражданската война в мюсюлманския свят между сунитите и шиитите. В това отношение смятам, че по отношение на Турция премиерът ще поддържа традиционната британска политика до момента. По отношение на САЩ той изтъква, че след като Великобритания излезе от ЕС САЩ ще са главният партньор, но това пак е част от идеологията на тази партия във Великобритания, която се отнася враждебно към Евросъюза.

- В геополитически план САЩ нямат интерес от силен Европейски съюз и излизането на Великобритания от ЕС е положителен знак за Вашингтон. Как според вас ще се развият отношенията между Великобритания и ЕС и наистина ли ще станем свидетели на Брекзит без сделка на 31 октомври, както заяви Джонсън?

- За повечето анализатори и политици и в ЕС, и в Англия Брекзит без сделка е нещо много опасно, дори катастрофално. Но в исторически план сме били свидетели на много събития, които са били непредсказуеми и дори невъображаеми. Макар че в първата си реч на „Даунинг стрийт“ Борис Джонсън заяви, че излизането без сделка с ЕС е маловероятно, но това не значи, че не може да стане. Той каза, че милиони граждани на ЕС, които живеят в Англия, ще имат пълното право да продължат да живеят там и че няма да имат никакви трудности. Премиерът се опитва да се покаже като един умерен, балансиран и хуманен лидер, макар че е избрал пътя на противник на идеала за европейската интеграция.

В момента всичко е толкова динамично във Великобритания, така че всякакви прогнози са прибързани. Мога да кажа само, че преговори ще има, вероятно ще има козметични промени в споразумението, което Тереза Мей предложи да получи от ЕС. Но както знаем това споразумение беше отхвърлено от британския парламент. Някакво фундаментално преразглеждане на тази сделка няма да има. Ако съпоставим Обединеното кралство и Европейския съюз коя от тези две сили от икономическа гледна точка е по-мощна, то отговорът е, че ЕС е по-силен. Също така знаем, че едно излизане от ЕС без сделка ще изглежда опасно не само за Англия, но и за ЕС, но не в същите размери. Великобритания ще трябва да направи някакви отстъпки и ЕС ще се съгласи на повърхностни компромиси. С избора на Борис Джонсън за премиер вероятността, че Англия ще излезе от ЕС без сделка се увеличава, сега е по-голяма, отколкото преди.

- Как ще се развият отношенията между Великобритания и Русия, имайки предвид, че след случая „Скрипал“ двете страни са в студена война?

- Русия, макар че изрично не е формулирала този принцип, поддържа излизането на Англия от ЕС, защото от гледна точка на Москва това прави Европа и Запада по-слаби. Тъй като Борис Джонсън е човек на острите думи, на афоризма, дори понякога се изказва обидно, той вече успя да каже обидни думи по адрес на Русия, на Путин и на външния министър Лавров. Тази риторика не определя напълно отношенията между Англия и Русия, но е фактор. Ще цитирам известното изказване на лорд Хенри Палмерстън: „Англия няма вечни приятели. Англия няма вечни неприятели. Англия има вечни интереси.“ Интересът на Англия винаги е бил да не позволи европейският континент да бъде доминиран от една единствена държава. Русия не е способна да придобие този статут на доминираща сила, но може да внесе доста хаос в кризисни за Европа моменти. Смятам, че Джонсън ще продължи тази политика на Англия да си сътрудничи на европейския континент с партньорите от НАТО и със САЩ. И да поддържа военни връзки с Турция, но винаги следвайки приоритетите на американците.

Путин е визионер и гради стратегия с десетилетия напред, докато Тръмп живее за мига, смята американският политолог

-  Проф. Темпест, защо разговорите между Путин и Тръмп предизвикват винаги огромен интерес и се коментират много преди двамата лидери да се срещнат и съответно дълго време след това?

- Срещите между американските и съветските, а по-късно и руските държавници винаги са се приемали като едно свещенодействие. Както знаете първата официална среща между Тръмп и Путин беше точно преди година в Хелзинки. Тогава имаше един интересен момент – Путин донякъде беше слисан от Тръмп, защото руският лидер не очакваше, че американският президент ще се държи толкова естествено. Заинтригува ме следният момент – когато Путин каза, че Тръмп одобрява анексирането на Крим, но в същото време руският лидер напомни на Тръмп, че официалната американска позиция е, че това е едно незаконно действие. Това беше интересно, защото Тръмп не се сети да го каже. Пресконференцията беше диалог между двама харизматични лидери, които обаче не се познават добре. Путин, който е свикнал да води преговори със западни апаратчици като Меркел и Юнкер се почувства дезориентиран от поведението на Тръмп.

-  Учуди ли ви тогава, че отговаряйки на въпроси за руска намеса в президентските избори в САЩ Путин за пръв път призна, че е искал републиканецът Доналд Тръмп, а не демократът Хилари Клинтън да влязат в Белия дом?

- Не ме учуди особено, макар че дотогава Путин не бе правил такова изрично изказване. Но от изявления на руското външно министерство и на други високопоставени фигури в Москва знаем, че по време на кампанията Русия предпочита Тръмп, защото той е по-склонен на подобряване на отношенията с Русия, отколкото Хилари Клинтън.

И затова от руска гледна точка Тръмп е по-атрактивен и по-приемлив. Анализаторите очакваха, че изборите ще бъдат спечелени от Хилари. Путин е много прецизен в своите изказвания. Той не само че е юрист по професия и не само че е бил разузнавач, но и владее словото по начин, различен от този на Тръмп. Американският лидер е много артистичен и за него словото е стихия. Като поет, пророк, дори плямпало е много ефикасен и умее много добре да мобилизира своите почитатели и да ги вдъхновява с този езиков стил.

Путин е абсолютно друг тип и той като Тръмп умее да използва езика, но неговият президентски език е друг. Той беше предпазлив, отричаше, че Русия се е намесвала в избирателния процес, но това негово твърдение беше много по-критикувано от американските наблюдатели. Путин е професионалист с голям опит, почти никога не допуска гафове и грешки, докато Тръмп е вдъхновен, емоционален говорител. В момента, в който той изрича неща, той вярва на това, което казва. Но често настроенията и концепциите на Тръмп се менят.

По думите на проф. Темпест Доналд Тръмп талантлив политик и актьор и не бива да бъде осмиван като клоун

-  И все пак езикът на Тръмп не му ли изиграва в много случаи лоша шега? Европейските му партньори доста се обиждат от определенията по техен адрес.

- Много хора се обиждат откакто Тръмп стана политик. Но това е още от неговата поява на обществената сцена през 80-те години в Ню Йорк. Това е неговият стил на поведение. Неговият рейтинг не е никак катастрофален. Неговата Републиканска партия продължава да го поддържа. Неговите приоритети не са приоритетите на предишните американски президенти. Той е изолационалист, националист и най-големият тръмпист в света. Това е неговата идентичност и неговите изказвания са от тези три гледни точки. Не мога да си представя Тръмп да говори със стандартния бюрократичен език на Ангела Меркел или пък на Тереза Мей. Що се отнася до политиката – и в икономиката, и в сферата на международната сигурност и дипломацията той има принципи и приоритети, които са радикално нови.

- Наистина ли със срещата в Хелзинки миналата година бе поставен краят на новата Студената война?

- Класическата Студена война приключи с падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз. Тук става дума за влошаването на отношенията между Москва и Запада след анексирането на Крим от Русия. Нито Путин, нито Тръмп, колкото и да са различни, не биха могли да кажат, че Студената война ще продължи. Като държавници те трябва да представят своята среща като един голям успех. Срещите на Тръмп с Путин и със севернокорейския лидер Ким Чен Ун са едни добре подготвени пиар акции. Тръмп е най-популярният американски президент в Русия от времето на Джон Кенеди. От тази гледна точка разговорите с Путин са успех за Тръмп. От гледна точка на руския президент срещите му с американския лидер също се възприемат като успешни, защото миналата година между САЩ и Русия започна диалог или по-точно да кажем започнаха монолози, които донякъде са в хармония.

Приоритетът на Путин е да възстанови политическите и икономическите отношения на Русия със западните страни и да спре санкциите срещу Русия, които бяха наложени след случая „Крим”. От тази гледна точка той все още не е успял, тъй като се изисква време за реализиране на тези приоритети. Но той може да покаже и да каже на своите симпатизанти в Русия, че има действия в тази посока и да ги окуражи. Работата е там, че икономическият, политическият и военният елит в САЩ е много силен. Тръмп има силни поддръжници в различни сфери, но той няма възможност да действа абсолютно свободно и донякъде трябва да следва път, който е предопределен от американския управялващ елит, който няма интерес от подобряване на отношенията с Русия.

- А в личностен план кои са най-големите разлики между Путин и Тръмп?

- Путин е човек, който е придобил голям опит. Той е на власт от 19 години. Путин е човек на стратегията. Сегашният му президентски мандат е 6 години и дори след като завърши последният му мандат през 2024 г. той ще продължи, меко казано, да бъде една влиятелна фигура в Русия. Неговата визия е с десетилетия напред, докато Тръмп живее за мига. Американският лидер донякъде е като гарваните – те са много умни птици, но имат къса памет от 20 секунди. Тръмп е много талантлив политик и актьор, но не е човек на визията, на стратегията и на паметта. Това е голямата разлика между Тръмп и Путин. От своя страна Путин показа, че е способен да издигне Русия на едно ниво със САЩ, НАТО и големите западни организации и институции са принудени да вземат Русия насериозно. Това не беше така нито през 90-те години, нито в първите години на ХХ век.

- Всъщност Тръмп даде тон на може би три основни явления в световната политика през последните години – смяна на партийно-политическия модел, също така прокара пътя на едно ново поколение държавници, които преди това не са били политици, но пък са успешни бизнес мениджъри и които подобно на Еманюел Макрон успяха бързо създадат свои движения и партии и да увлекат масите. Тръмп обаче отвори широко вратите и за възхода на популизма и на популистките лидери.

- И медии, и анализатори подцениха Тръмп до избирането му за президент. Той е човек, който успя да влезе в Белия дом, благодарение на личните си качества. Той не може да бъде осмиван като клоун и като кретен. Той дойде в политиката от една сфера, която е външна по отношение на политическия свят. Тръмп обаче има много силна харизма и този факт не бива да се подценява, защото както вече отбелязах, американския лидер има директен контакт с една силна група от симпатизанти, която страстно го поддържа. Освен това той е преуспял в своята област като брокер и като медийна звезда. С избора му за президент той вече разтърси политическата система на САЩ. Тръмп е популист, който атакува елитите, политическите партии, медиите.

Да, Тръмп е част от едно глобално явление. Той е представител на тенденции, които наблюдаваме и в Западна, и в Източна Европа, и в целия свят. За да анализираме адекватно явлението „Тръмп” трябва да го направим в контекста на глобалните събития, като почнем с „Брекзит”. Преди време конституционният референдум в Италия показа, че избирателите не са доволни от политическия модел, който съществува от 1945 г. В Унгария и Полша на власт дойдоха водачи популисти, които използват неприемането от голяма част от населението на политическите аксиоми и практики на сегашния глобален елит. Аз смятам Тръмп за един екстравагантен политик, който донякъде ми напомня за Берлускони в Италия. Тръмп обаче трябва да бъде възприеман насериозно и да бъде анализиран по един сериозен начин.

До появата на Еманюел Макрон на политическата сцена Бойко Борисов беше единственият харизматичен лидер в целия ЕС, казва щатският анализатор

- Направихте интересен паралел между Доналд Тръмп, Борис Джонсън и Бойко Борисов в началото на нашия разговор. Какво ви прави най-силно впечатление у българския премиер като личност и като политик?

- Част от професионалните ми интереси са свързани с изучаването на харизматичните политици през ХХ и ХХI век.

Едно време Бойко Борисов беше единственият харизматичен лидер в целия Европейски съюз. Но след като дойде Макрон, след като сега дойде и Борис Джонсън, Борисов вече има конкуренти в този сектор. През последните 100 години България е имала трима държавници, които са били особено успешни и са съумели да установят един харизматичен контакт с народа. Първи е бил цар Борис III, след това Тодор Живков и сега Бойко Борисов.

Може да спорим за това дали той е успешен държавник, но като политик и комуникатор той е много по-впечатляващ, отколкото другите български политици. Причината за това е следната – повечето политици в Европа и в Америка са апаратчици. Това са партийни мениджъри, бюрократи, чиновници.

Да вземем например Корнелия Нинова и Сергей Станишев – те са компетентни и знаещи, но нямат този дар – емоционално да влизат в контакт със собствените си симпатизанти, камо ли с народа. Бойко Борисов притежава този талант – той разбира се и дразни много, защото всеки харизматик има едно положително поле, но и едно отрицателно поле – начина, по който той силно отблъсква хората, които не са негова страна.

Борисов е човек от народа и затова се харесва толкова много на част от избирателите, коментира Ричард Темпест

Борисов доста хитро и умело използва своя статут като харизматик, като човек, умеещ да говори с тази част от народа, която му симпатизира в тази предизборна кампания за местния вот. Това, разбира се, е репетиция за бъдещите парламентарни избори. Ако го сравним с Тръмп и Джонсън – бих казал, че Тръмп е един американски Бай Ганьо. Всички знаем кой е Бай Ганьо и какви са му слабите страни. Но като герой той си има и силни страни. Ако пак вземем пример от българската литература Борис Джонсън е като Ян Бибиян. Той е едно вечно момче, хъшлаче или гамен с къси панталони. Може да го сравним и с комика Бени Хил. Обичам да използвам такива паралели като анализирам личността на един политик. Дава един по-различен контекст.

Що се отнася до Бойко Борисов спомням си една предизборна кампания, когато той спечели изборите. Малко преди това той играеше футбол и се контузи. И в един вестник имаше грамадна снимка на този бос, космат, мазолест крак. И сега смятам, че този крак донесе няколко десетки хиляди гласа, защото хората, които гласуват много често искат да кажат на самите себе си: „Е, този, който сега е министър-председател или президент той е като нас. Той е футболистът.“ И Борисов, и Тръмп, и Джонсън притежават това качество – да се представят като хора от народа. Бойко Борисов може да се каже, че наистина е човек от народа, докато Тръмп и Борис Джонсън са хора от елита, от богати, заможни семейства, но имат този талант да се представят, както казват в Америка, като хора, с които можеш да изпиеш една бира.

Според политолога премиерът притежава таланта да влиза емоционално в контакт със собствените си симпатизанти, а това му носи голям успех

- А какъв е президентът Румен Радев – апаратчик или харизматична личност?

- Апаратчик с крила. Знаем, че е летец и че биографията му е доста интересна. Но съпоставен с Бойко Борисов Радев не е на това ниво на харизмата и не би спечелил едно евентуално съревнование с Бойко Борисов. Харизмата разбира се не е единственият фактор, който определя дали един политик е успешен или не. Има много други фактори и обстоятелства, които определят дали един политик и партията му ще са успешни. Румен Радев е компетентен, знаещ политик, без харизма, който е успял да се представи като най-яркия конкурент на Бойко Борисов.

От историята на прехода знаем, че президентите, които са се противопоставяли на изпълнителната власт и на министър-председателите не са били успешни и досега не са съумели да създадат успешна платформа като потенциални ръководители на правителството. Дали Радев евентуално ще реши да направи това, което преди него се опита да направи Георги Първанов и да влезе в партийната политика, не бих могъл да кажа. Сега той формално е над партиите не мога да предскажа дали, ако предприеме такава стъпка ще е успешен. Но за момента той е по-интересен и по-опасен конкурент на Бойко Борисов, отколкото Корнелия Нинова и нейните апаратчици.