Приказният балет “Лешникотрошачката" открива Новата година в Софийска опера

Новата 2022 година започва в Софийска опера и балет с приказно, зимно настроение в компанията на балетната перла на Пьотър Илич Чайковски “Лешникотрошачката”.

Спектакълът е подходящ за млада и по-зряла аудитория като приказка, пълна с чудеса, която човек не би искал никога да свършва. Музика, класически и характерни танци извеждат неусетно на преден план философските обобщения за човека и света, за личността и обществото и факта, че доброто винаги побеждава и винаги трябва да е с нас, край нас и в самите нас, споделят от Софийска опера.

Поради големия зрителски интерес, Софийската опера и балет представя допълнителни спектакли на "Лешникотрошачката". Трупата очаква почитателите на балета на 14 януари от 19:00 часа, на 15 януари от 11:00 и 19:00 часа и 16 януари от 16:00 часа.

В ролята на Мари се редуват Боряна Петрова и Кристина Чочанова-Иванова, а в ролята на Лешникотрошачката-Принц - Никола Хаджитанев и Цецо Иванов. Участва детски хор под ръководството на Таня Лазарова.

Това е историята на едно малко момиче, което напразно очаква своя коледен подарък в празничната нощ. И когато получава лешникотрошачка под формата на войник в красива униформа, тя още не знае, че й предстои едно вълшебно пътешествие, в което ще воюва с краля на мишките, че играчката ще се превърне в принц, който ще я отведе при танцуващите снежинки и феи, и накрая ще играе с най-красивите кукли и цветя!

На 2 януари 2022 г. големият руски балетмайстор Юрий Григорович отпразнува 95-ия си юбилей. Софийска опера и балет отбелязва неговия личен празник с балета „Лешникотрошачката“ – хореография на Григорович и посвещава януарските спектакли на маестрото.

Балетите „Каменното цвете“ (1965), музика С. Прокофиев и „Лешникотрошачката (1988), музика П.И. Чайковски, поставени на сцената на Софийската народна опера от Юрий Григорович, се радват на огромен успех и са истински триумф за българското балетно изкуство.

Хореографиите на Григорович са част от репертоара на всички световни балетни сцени и това безспорно доказва неговия творчески гений. Юрий Григорович е автор на осем оригинални балета, а сред класическите балетни заглавия, редактирани и поставени от него, са „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Жизел“, „Баядерка“, „Дон Кихот“, „Раймонда“ и много други, които съставят основния репертоар на Болшой театър.

Софийска опера и балет желае здраве и дълголетие на Юрий Григорович. За нас е истинска чест, че негови постановки са част от репертоара ни и че българският балет не веднъж се е докосвал до майсторството и таланта му. Безспорен е огромният принос на балетния маестро за родното ни балетно изкуство и ние се чувстваме горди от факта, че сме били привилегировани да се докоснем до таланта на този забележителен и неповторим творец.

Пьотър Илич Чайковски композира балета „Лешникотрошачката" през 1891-1892 г. Неговата премиера е на 18-ти декември 1892 г. в театър „Мариински" в Санкт Петербург. Премиерата не е имала голям успех, припомнят историята на творбата от Софийска опера и балет.

За първи път балетът е поставен извън пределите на Русия през 1934 година, в Англия. През 1944 г. „Лешникотрошачката" е поставена и в САЩ , в Сан Франциско. След 10 години произведението на Чайковски се играе в Ню Йорк, където има огромен успех. От тогава балетът се поставя по традиция всяка година по Коледа. Либрето на „Лешникотрошачката" е на Всеволожки - Петипа, по едноименната приказка на Ернст Теодор Амадеус Хофман.

Хофман е немски писател, композитор, диригент, музикален критик и  художник. Всестранно надарен, до края на живота, си той се възприема предимно като композитор. Творчеството му е причислено от културните историци към късния романтизъм. Съвременниците на Хофман, между които Шилер и Хайне, се отнасят пренебрежително към неговите творби. Едва след неговата смърт интереса към произведенията му се възражда.

Либрето на „Лешникотрошачката" на пръв поглед представлява една интересна приказка: Навън е красива зима. Деца играят и правят снежен човек. В дома на Мари големите довършват Коледната украса. Първите гости пристигат и елхата грейва с невероятна красота. Мари и Федя танцуват весело около нея и си играят със своите кукли. Гостите също танцуват, заедно с децата.

Мари търси сред гостите Дроселмайер, за да види какъв подарък й е направил. Най-накрая Дроселмайер пристига заедно с помощниците си. Те внасят в дома много подаръци, изработени за Коледната нощ. Облечен в пелерина Дроселмайер, който е вълшебник, показва пред гостите танци на далечни и екзотични народи.

Веднага след това вълшебникът смайва присъстващите с новото си изобретение - играчка- войник, с която се чупят лешници. Всички деца са влюбени във войника. Изведнъж играчката се поврежда. Мари се натъжава и моли Дроселмайер да я поправи. След като вълшебникът удовлетворява желанието й, тя  играе весели танци с Лешникотрошачката. Накрая заспива уморена в едно кресло. Сънува зли сили, които искат да откраднат любимата й кукла. Мари започва да се бори с Черната кралица. На помощ й се притичва не друг, а Лешникотрошачката. Въпреки съпротивата, магьосницата пленява Лешникотрошачката.

Момичето страда много и моли Дроселмайер за помощ. Двамата се пренасят в царството на тъмните сили. Наоколо всичко е сковано с лед, но добрият вълшебник успява да прогони магьосниците. Изведнъж Лешникотрошачката се превръща в красив принц. Мари и принцът се влюбват. Луната става лодка и ги пренася в царството на цветята. Там всички са щастливи и танцуват весели танци. Нощта постепенно си отива. Мари се събужда и прегръща своята любима кукла Лешникотрошачката.

В годините, когато пише гениалната си музика за балетите „Лебедово езеро", „Спящата красавица", „Лешникотрошачката", оперите „Евгений Онегин", „Дама пика" и многото си симфонии, Чайковски / 1840 - 1893 / има нещастен личен живот. През 1866 година той е назначен за професор по теория и хармония в Московската консерватория. На този пост композиторът остава до 1878 г.

Причината да се отдръпне от преподавателска работа е богатата вдовица - баронеса Надежда фон Мек. Чайковски и баронесата си кореспондират цели 13 години. Надежда обожава музиката на композитора. Тя има едно предложение към него. Дава му ежегодна рента от 6000 рубли, за да може маестрото да твори спокойно. Условието й е двамата да не се виждат никога. Геният и меценатката се срещат само два пъти, но се държат като непознати.

Веднъж Чайковски съобщава на баронесата, че има намерение да се жени. Певицата Антонина Милюкова му пише писмо, че е влюбена в него. Чайковски е стреснат и едновременно с това поласкан. Въпреки всичко той не обръща внимание на младата дама. Антонина обаче е влюбена и решава да постигне своето. Тя пише второ писмо на знаменития музикант и го моли да не бъде равнодушен.

Пьотър Илич се досеща,че баронесата може да спре издръжката му, ако той реши да се ожени. Накрая сключва брак, но Надежда фон Мек изведнъж го забравя. Чайковски прави изповед пред баронесата. „Моята съпруга- съобщава й той, направи всичко възможно, за да ми угоди. Жилището ни е уютно. Всичко е чисто, ново и хубаво. Но аз с ненавист и със злоба гледам на това."

Надежда съветва маестрото да свиква със съпругата си. В този момент Чайковски е близо до мисълта за самоубийство. Той нарича без повод жена си натрапница. Така композиторът се разделя с Милюкова, но не се развежда. Антонина е съкрушена от мъка и постъпва в клиника за душевно болни. Там тя прекарва остатъка от живота си.

Благодарение на усилията на Надежда фон Мек Чайковски преживява ужаса да бъде женен. Пред своята благодетелка той споделя: „След раздялата аз най-накрая разбирам, че нищо не е така безсмислено, както да се правиш на това, което не си. Сега аз не само живея, но и работя. Зная,че Вие нямате нужда да Ви благодаря непрекъснато. Искам обаче да Ви кажа, че на Вас дължа всичко, всичко. Аз безкрайно Ви обичам. Ваш П.Чайковски".

Надежда фон Мек надживява гениалния композитор само с три месеца. Тя е погребана в гробището на Новоалексеевския манастир в Москва. Днес това гробище не съществува - върху него минава магистрала. Никой не знае също така къде е погребана официалната съпруга на Чайковски.

Княз Феликс Юсупов, граф Сумарков - Елстон - младши / 1887 - 1967 /, един от видните представители на руската аристокрация, пише своите спомени в изгнание. От Лондон и Париж, където живее, той изтъква,че иска да запознае западния свят с руските гении. Князът дава солидна сума от своето богатство, за да се поставя години наред по Коледа , във Великобритания и във Франция, „Лешникотрошачката". Княз Юсупов е и убиецът на мужика Распутин, но в историята на руския балет той се запомня като благодетел.

„Няма друг гений като Чайковски, изтъква в спомените си княза. Аз мога и трябва да бъда винаги на страната на неговите велики произведения".

„Лешникотрошачката" е феномен, който се играе с огромен успех от своето създаване и тя е една от тези творби, които князът прославя до края на живота си, споделят още от Софийска опера.