Проф. Александър Шурбанов пред Lupa.bg: Да се цензурира Шекспир заради политическа коректност е престъпно

Уилям Шекспир продължава да бъде загадка. Много малко автори са успели толкова категорично да надживеят времето си и да въздействат на нови и нови поколения читатели и зрители. Един от възможните отговори е, че като поет и драматург Шекспир стига до базисни неща в човешката природа, които не се затварят в един отделен период от историята, а продължават да съществуват интензивно и до наши дни. Каквото и да се случва с човека, както и да се променяме от век на век, тези неща остават едни и същи. Те съдържат истината за развитието на човека от детската му възраст до зрелостта и по-нататък. Със силата на своя гений Шекспир успява да улови тези човешки емоции и въжделения, а чрез тях улавя нас, за да ни въведе в своите поетични светове. Това мнение изрази в интервю за Lupa.bg проф. Александър Шурбанов.

Той е най-задълбоченият български изследовател на Шекспир, на английския Ренесанс и на английската и американска литература. Филолог англицист, дългогодишен преподавател в Софийския университет, ерудиран преводач, поет, писател. Неговите преводи на Уилям Шекспир, Джон Милтън, Джон Дън, Джефри Чосър, Ейдриън Мичъл, Артър Конан Дойл, Джон Ъпдайк и др. са знакови за преводаческото изкуство в България. Автор е на книги с поезия, проза, пътеписи, на многобройни изследвания за английската и американската литература. Той е един от любимите преподаватели на студентите, посветил живота си на това да предава своя опит и своето знание на поколения студенти.

Този разговор с проф. Александър Шурбанов е логично продължение на друго наше интервю с интелектуалеца от 2022 г.  Сега с изтъкнатия енциклопедист разговаряме за неговия нов превод на пиесата "Венецианският търговец", направен специално за поставянето й в Народния театър от режисьора Явор Гърдев и за кодовете, които откриваме в нея днес.

"Голямата сила на Шекспир е, че той вижда човека в неговата разностранност и като че ли оставя на бъдещите режисьори да решат къде да поставят акцентите в неговите пиеси", споделя проф. Александър Шурбанов. С него разговаряме и по въпроса дали съвременниците имаме право да редактираме Шекспир, така че той "да звучи" политически коректно днес. Ерудираният творец разсъждава пред Lupa.bg докъде се простира отговорността на преводача и има ли право той да цензурира гения. Проф. Александър Шурбанов представи и поетичната антология  „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“. 

"Един преводач може да се превъплъщава в много образи, в много стилове, в много естетики – а не да притегля всичко към своето лично амплоа. Преводът е особен вид изкуство – той е много близък до личното литературно творчество, но е различен от него. Родее се не по-малко с актьорската професия на превъплъщаване в един, втори, трети образ до степен, в която да не можеш да уловиш един общ глас в цялото това многогласие", смята проф. Александър Шурбанов.

- Проф. Шурбанов, защо четири века след кончината на Уилям Шекспир неговите пиеси и неговата личност продължават да вълнуват преводачи, режисьори, актьори, писатели, изследователи, зрители, читатели? Какви пластове се откриват в неговите творби, които го правят толкова актуален и днес? В какво се крие геният на Шекспир?

- Великолепното дълголетие на Шекспировото творческо наследство е една истинска загадка. Много малко автори са успели толкова категорично да надживеят времето си и да въздействат на нови и нови поколения читатели и зрители. Навярно отговорите на тази загадка са много.

За мен един от възможните отговори е, че като поет и драматург Шекспир стига до базисни неща в човешката природа, които не се затварят в един отделен период от историята, а продължават да съществуват интензивно и до наши дни.

Понякога сякаш става дума за вглеждане в най-простите прояви на човешкото поведение. Но за да се стигне до тази простота, трябва да се мине през големите сложности, с които я затрупва и скрива животът. Със силата на своя гений Шекспир успява да постигне това. Каквото и да става с нас, както и да се променяме от век на век, тези неща остават едни и същи. Те съдържат истината за развитието на човека от детската му възраст до зрелостта и по-нататък. Именно тях улавя Шекспир, а чрез тях улавя нас, за да ни въведе в своите поетични светове.

Проф. Александър Шурбанов получи през 2013 г. почетен „Аскеер“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство за преводите му на „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“ и „Макбет“ на Уилям Шекспир

- Явор Гърдев Ви е помолил да направите нов превод на „Венецианският търговец“ – пиесата, която той постави миналата година в Народния театър. Как приехте тази идея на режисьора?

- Моята основна линия в работата ми с Шекспировото творчество минава по-скоро през областта на трагедиите и то на зрелите трагедии. Те ми въздействат най-силно със своята психологическа и философска дълбочина и с естетическата си комплексност. С това надхвърлят всичко друго, което Шекспир е създал. Не съм имал намерение да се захващам с други жанрове в Шекспировото творчество, но Явор Гърдев ме изкуши да свърна и в нова посока. С него вече бяхме работили заедно по „Хамлет“ – една много успешна постановка на този режисьор, която достигна близо 100 представления в Народния театър.

Когато Гърдев ми се обади и ми предложи да преведа „Венецианският търговец“, ние водихме дълъг разговор. Аз се опитах да го отклоня към други пиеси, с които съм се занимавал по-подробно. Но той вече беше се запалил по тази творба. Впрочем „Венецианският търговец“, макар и да е вписана сред Шекспировите комедии, в никой случай не е чиста комедия. В нея има и разтърсващи драматични събития и ситуации, които я приближават към трагедиите.

Опитах се да проникна до дълбинната същност на тази творба. Малко по малко в процеса на вчитането в текста пиесата ме увлече. Сякаш започнах да я виждам по нов начин и да си я представям като оживяла на сцената в днешния момент. Реших да приема предложението – още повече, че за мен е удоволствие да работя с такъв забележителен режисьор като Явор Гърдев и не бих отхвърлил с лека ръка тази възможност за ново сътрудничество. И така тръгна всичко. Радвам се, че достигнахме до нещо, което вече цяла година вълнува публиката на голямата сцена в Народния театър.

"Венецианският търговец" от Уилям Шекспир на режисьора Явор Гърдев получи тази година "Икар" за най-добър спектакъл. Снимка: Светослав Караджов

- Спектакълът е сложен и вероятно, за да може да вникнеш по-дълбоко в поставените теми е нужно да го гледаш повече от веднъж.

- Спектакълът се оказа доста многопланов. Това произведение, както режисьорът го поднася в театъра, провокира публиката едновременно да се забавлява, но и да е нащрек.

Усетих това и мои близки хора, които са достатъчно интелигентни, за да схванат едно представление още от първите сцени, ми казаха: „Тази постановка трябва да се гледа няколко пъти, за да стигнеш до дълбоките й значения.“ Още в началото се усеща, че в нея са заложени послания, за които зрителят трябва да внимава. Непрекъснато се правят връзки, алюзии, полуизречени намеци. Наистина трябва да гледаш повече от едно представление, за да осмислиш цялото.

Сцена от спектакъла "Ванецианският търговец" в Народния театър. Снимка: Стефан Здравески

- В послеписа към Вашия превод на „Венецианският търговец“ пишете, че това е пиеса-приказка с различни преплитащи се линии в драматичното действие. Това ли е единствената пиеса на Шекспир, която е толкова особена – тя е едновременно и комедия, и трагедия, и приказка? Тоест жанровете се преплитат.

- Комбинирането на жанровете на комедията и на трагедията е характерно за подхода на Шекспир към драмата въобще. Знаем как в големите му трагедии като „Крал Лир“ и „Хамлет“ органично се съчетават сериозното и смешното. Трагедията в тези пиеси е много силна и страшна, но в тях има и много хумор, дори заразителен смях. Шекспир не се страхува от тези съчетания на уж несъвместими тонове. От друга страна, когато пише комедия, той нерядко стига и до трагични моменти в развитието на сюжета, неусетно превключва от шеговития в сериозен разговор по различни теми, които възникват в действието.

И все пак „Венецианският търговец“ предлага по-особена сплав на трагичното и комичното, защото на места тази пиеса сякаш съвсем забравя, че е замислена като комедия, и се впуска в земетръсни конфликти, повличащи я към границата на убийството, на която се изправя един толкова трудно определим персонаж като Шайлок. Мисля, че в постановката, която гледаме в Народния театър, този трагичен пласт на пиесата е изведен на преден план. Той е изпълнен с остри сблъсъци, които не се спестяват на зрителя, а напротив – открояват се в пълната си сила. Приказката става страшна.

Бележитият преподавател и преводач в библиотеката на Софийския университет

- Кой беше ключът, който Вие открихте в пиесата, който отключи във Вас желанието да преведете "Венецианският търговец"?

- Подбудите не бяха малко. Една от тях е монологът на Шайлок, в самия център: „Та няма ли евреинът очи? Няма ли евреинът тяло, ръце, крака, сетива, чувства, страсти? Не се ли храни със същата храна като християнина, не го ли раняват същите оръжия, не страда ли от същите болести и не оздравява ли от същите лекове, не се ли поти лете и не зъзне ли зиме като него? Като ни убодете, не кървим ли; когато ни гъделичкате, не се ли смеем; когато ни отровите, не умираме ли? Е, когато ни обиждате, не трябва ли да мъстим?…“ Перифразирам, разбира се, но такъв е смисълът.

Това е вик от самото сърце на хуманизма и Самуел Финци го изразява с цялата му разтърсваща сила на обидата, болката и гнева. Шайлок съвсем не е идеалният образец на човека от Ренесанса, но в този момент той става говорител на най-доброто в хуманистичната философия на тази епоха, става изразител на чувства и убеждения, извлечени от собствения му горчив опит. Ние всички сме хора, внушава той, и защо е тази омраза? Защо е това разкъсване на един от друг? Забелязвате ли колко актуално звучи този вопъл и за нашето време? Дори само заради този изключителен монолог си заслужава пиесата да бъде широко озвучена в днешния ден.

Самуел Финци беше отличен с "Икар" за водеща мъжка роля за превъплъщението си в Шайлок във „Венецианският търговец“ на Народния театър. От сцената той специално благодари на режисьора Явор Гърдев и на преводача на пиесата проф. Александър Шубанов. Снимка: Яна Лозева

- Явор Гърдев сподели, че идеята е пиесата „Венецианският търговец“ да бъде поставена в контекста на съвременните глобални конфликти, на междурелигиозните, междуетнически и културни войни и да се изследва образът на другия, но не за да го хулим, а да го видим през неговите очи и така да се доближим до него и да видим едновременно човека в нас, и човека в другия, в различния от нас.

- Донякъде поставянето на спектакъла изпревари кървавите събития, които се разразиха в Близкия Изток и които, за съжаление, не стихват и до днес. Ние често ги загърбваме, защото сме заети с други, по-близки до нас проблеми. Но там непрекъснато загиват хора, непрекъснато възникват трагедии в най-истинския смисъл на думата.

Може да се каже, че постановката на Гърдев предусети войната в Близкия Изток, предусети сблъсъка на вери, на етноси, който избухна с пълна сила скоро след първите й представления.

- Можем ли да кажем, че Шекспир е бил пророк и за нашето съвремие?

- По-скоро бихме могли да кажем, че тези проблеми на човешката цивилизация не се изживяват, те не остават в миналото. И това е най-обезпокоителното – че те днес не са по-невинни отколкото са били в онова време, а може би са и по-трудно разрешими.

- Вероятно образът на евреина лихвар Шайлок е най-сложният в пиесата, имайки предвид, че от гледна точка на християните той е въплъщение на злото, но както Вие отбелязахте, чрез него говори и хуманизмът. Има ли сблъсък между злото и човечността?

- Много интересен и труден за отговор въпрос. Величието на Шекспир е в това, че той, както вече стана дума, стига в човекознанието си до гениална простота. Но никъде не опростява човешката многоплановост. Вижда човека в неговата вътрешна противоречивост, не го идеализира. Дори Хамлет, на когото толкова съчувстваме и в когото всички спонтанно се вживяваме, има много недостатъци, които сам знае и признава. Дори казва, че заради тези недостатъци няма право да живее на този свят.

Подобна противоречивост, разбира се в по-малка степен, може да се забележи и у Шайлок, а и в други герои на „Венецианският търговец“, които също будят симпатии въпреки отрицателните си черти. И това е голямата сила на Шекспир – той вижда човека в неговата разностранност и като че ли оставя на бъдещите режисьори да решат къде да поставят акцентите.

Пиеса като „Венецианският търговец“ може да се постави по сто различни начина и образът на Шайлок може да изпъкне като човек, на когото можем изцяло да съчувстваме или като на такъв, над когото можем да се надсмиваме и дори да му желаем злото. Такива постановки е имало в европейския театър и затова и до днес някои обвиняват Шекспир в расизъм. Но у Шекспир расизъм няма, защото на неговата природа са чужди схематизмът и фанатизмът. Той просто усеща естествените реакции на съвременниците си към дадени теми и типове персонажи.

Въвлича публиката в пиесата, драматизира нейното отношение към обществения живот и така го проблематизира. Шекспир не дава никъде един плосък отговор на тези много сложни въпроси, а предизвиква публиката да мисли по тях, а и да осъзнае нагласата си към тях.

- И тук зависи от режисьорското решение и от интерпретацията на актьора какъв Шайлок ще видим на сцената – само злодея или само хуманиста, или много сложния, многопластов персонаж, съчетаващ различни качества.

- Да, точно така.

Проф. Александър Шурбанов е дългогодишен преподавател в Катедра „Англицистика и американистика“ на Факултета по класически и нови филологии и е бил и негов декан

- Днес в творчеството на Шекспир се намесва и понятието „политическа коректност“. Имаше ли ругателни изрази в пиесата, които Вие решихте да избегнете в своя превод? Имам предвид обиди към евреите, които биха могли да провокират антисемитизъм. Какво е Вашето мнение по този въпрос - трябва ли съвременният преводач да маха пасажи от пиесата, които днес звучат абсолютно неприемливо?

- Предишни преводачи са упражнявали подобна намеса-цензура. Пиесата на Шекспир е наситена с ругателство и враждебност към Шайлок и неговото обкръжение. Самата дума „евреин“ е почти винаги омерзително дамгосване на този герой. Тя се употребява многократно от персонажите-християни като хула. На места човек изтръпва и се пита: „Добре, не трябва ли тук да се спестят някои от тези повторения?“.

Аз обаче вярвам, че по принцип нищо не трябва да се спестява при превода. Преводът трябва да бъде верен на оригинала. Цялата отговорност за това как е построена пиесата, какви токове текат в нея, носи авторът, не преводачът. Преводачът би бил отговорен, ако започне да променя автора по едно или друго съображение, да го редактира.

Никога не бих си позволил да стана цензор на творба като „Венецианският търговец“, защото тогава би се изгубил тъкмо онзи вътрешен спор между гледни точки, който дава на режисьора подтик за съживяването на пиесата в театъра.

Пиесата може да бъде използвана от злоумишлени театрали за каквото си пожелаят. Но тогава те ще трябва да изрежат такива монолози като този на Шайлок, за който говорихме. Ако започнат да режат важни неща в пиесата и да ги махат, това е нравствено укоримо, дори престъпно. Но аз не бих приел и другото преднамерено отношение към пиесата – оневиняването на евреина-лихвар заради страданията му.

Шайлок е остракиран от християните в пиесата. Удари върху него се нанасят и чрез семейството му. Това кара автора да изпитва известна симпатия към него. Но същият този Шайлок е готов без всякакво угризение да отнеме живота на един свой съгражданин. И все пак той е човек с чувства към близките си и със съзнание за това, че всички хора от различни етноси и от различни вероизповедания в края на краищата са човеци. Това е запомнящ се урок на пиесата, който Явор Гърдев ясно откроява, без да го извежда като лозунг на преден план.

Ерудираният филолог англицист дари на Софийския университет над 1000 тома от личната си библиотека. Дарението бе прието през 2018 г. от Библиотечно-информационния център по британистика и американистика към Катедра „Англицистика и американистика“ на Факултета по класически и нови филологии

- Още една тема ми направи силно впечатление във Вашия послеслов, тя е развита и в самата пиеса, и в спектакъла в Народния театър – темата за правосъдието. Ако в правосъдието следваме омразата, а не човечността, то се губи неговият смисъл. Това резонира и в целия съвременен свят.

- Шекспир живо се интересува от темата за правосъдието. Тя е в центъра и на неговата свръх-трагедия „Крал Лир“. Темата е всъщност за това кой може да съди другите – и на какво основание, защото идеята за правосъдието неминуемо води до този въпрос. От каква висота, с какво право може да се съди другият човек? Крал Лир поставя този проблем с емоционална и мисловна мощ, която рядко се среща в драматургията.

Същата комплексна тема за съотношението между правосъдие, милост и опрощение е в сърцевината и на „Венецианският търговец“. Това е впрочем познатата християнска идея. Шекспир я изразява превъзходно, като смекчава самостоятелната абстрактна сила на правосъдието чрез съчувствието и съпричастието. Това, което Порция противопоставя на бездушното формално правосъдие, е милосърдието.

Писателят и поет е носител на Голямата литературна награда на името на "Христо Г. Данов" за цялостен принос към развитието на културата. Тя му бе връчена през 2007 г. в Пловдив

- Проф. Шурбанов, настоятелството на къщата-музей на Уилям Шекспир в родния му град Стратфорд на Ейвън има намерение да ревизира част от колекциите, които може да имат расистко или хомофобско внушение. Причината е, че ново проучване предупреждава, че геният на Шекспир може да се разглежда като символ на „британското културно превъзходство“ и има опасения, че драматургът може да е използван за насърчаване на „бялото превъзходство“ в света. Как бихте коментирате подобни стъпки?

- Ако става дума за родната къща на Шекспир, аз съм влизал в тази къща неведнъж и не мога да си представя за какво се говори, защото никъде в медийните информации не видях да се назовава някакъв определен оскърбителен за когото и да било предмет. Шекспир непрекъснато е нападан от различни страни за това или онова. Последната атака ми се струва направо безумна.

Дори да има нещо, което на нас днес ни изглежда неприемливо от гледна точка на тъй наречената политическа коректност (в чиято уместност и ползотворност доста се съмнявам), дори да има такива неща, оставете ги там.

Те вероятно трябва да ни разкажат едно или друго за живота на този необикновен човек. Но веднага трябва да добавя, че това са все късни възстановки. Няма нищо запазено от онова време, което да е със сигурност предмет от обкръжението на Шекспир.

И ако има някакви изкривявания в това реставриране на Шекспировата материална среда, отговорността не е нито на Шекспир, нито на семейството му, а на следващи поколения.

На тържествената церемония в Аулата на Софийския университет през 2021 г. проф. Александър Шурбанов бе удостоен с Почетен знак „Свети Климент Охридски“ с огърлица за приноса му като преводач, изследовател, преподавател, поет и по повод неговия 80-годишен юбилей 

- Вие съставихте и една прекрасна поетична антология – „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“. Какво предизвикателство беше за Вас да подберете поезия от седем века?

- Още от студентските си години – това са вече над шест десетилетия, непрекъснато съм писал своя поезия и проза, но и непрекъснато съм се занимавал с художествен превод. Превеждал съм главно поезия от различни епохи с най-голямо съсредоточаване върху Ренесансовата и върху съвременната поезия на ХХ век – английска и американска. Преводите ми на големи поеми като „Изгубеният рай“ на Милтън и на поетични драми като Шекспировите са публикувани в отделни книги, но тези на лирични стихотворения са пръснати в безброй периодични издания и антологии.

Реших, че трябва да ги събера в един том и когато започнах да ги подреждам, усетих, че на някои заслужаващи внимание автори съм обърнал по-малко внимание. Така започнах да попълвам белите петна с нови преводи. Събраха се общо около 80 поети от различните епохи. Тогава си зададох въпроса – дали това е представителна подборка на англоезичната поезия. Понеже дълги години съм бил университетски преподавател, този въпрос беше важен за мен. Но си казах – не, няма да преиначавам прекалено много моя избор – предпочел съм определени автори, понеже те са ми импонирали, избрал съм тези произведения, понеже най-много съм ги харесал.

Затова наричам тази антология лична. Но тя до голяма степен е и канонична, тоест отразяваща утвърденото в литературната история виждане за цялата англоезична поетична традиция, защото цял живот съм работил с канона на англоезичните литератури и той бездруго е повлиял върху моите вкусове и предпочитания. И все пак антологията остава преди всичко лична. Искам да покажа онова, което на мен ми се е понравило, за да привлека и други към него.

Искам също да демонстрирам, че един преводач може да се превъплъщава в много образи, в много стилове, в много естетики – а не да притегля всичко към своето лично амплоа. Преводът е особен вид изкуство – той е много близък до личното литературно творчество, но е различен от него. Родее се не по-малко с актьорската професия на превъплъщаване в един, втори, трети образ до степен, в която да не можеш да уловиш един общ глас в цялото това многогласие.

Вярвам, че така трябва да се действа и се надявам, че тази антология ще воюва за такова отношение към превода.

В края на 2021 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ беше представена книгата „Александър Шурбанов: Биобиблиография“ по повод неговия 80-годишен юбилей. Снимка: Стефан Рангелов

- Надявам се, че изкуственият интелект никога няма да измести работата на човека преводач.

- (смее се) Напоследък в обществото има голям страх от това ново предизвикателство. Аз лично нямам такъв страх, може би защото не ми остава много време да се боря с такива нововъзникващи опасности. Следващите поколения ще видят по-ясно колко е сериозна тази заплаха.

- Какво си пожелавате като писател и преводач?

- Нямам големи амбиции, защото не виждам бъдещето като безкрайно за себе си. Пожелавам си да се срещам с хубави книги, доколкото мога все още да си измъчвам очите с четене. За мен е радост всяка нова книга – българска или чуждестранна, която носи нови мисли, нови чувства, нов поглед към света и ново отношение към езика. Иска ми се да има повече такива книги и у нас.