Проф. Христо Пимпирев пред Lupa.bg: Антарктида е магично място, там се срещат Земята и Космосът

Антарктида е моята голяма любов, признава най-известният български полярен учен, пътешественик и доайен на българските полярни изследвания проф. Христо Пимпирев. Ръководителят на ежегодните национални научни експедиции до Антарктида добавя, че Леденият континент дотолкова го е пленил, че вече над 30 години не е пропускал нито една година без да пътува дотам. Бележитият учен е доайен и сред световните изследователи на Антарктида. През 2023 г. той ще отбележи 70-ия си юбилей, а в скоро време предстои отново да пропътува десетки хиляди километри, за да бъде приветстван от коренните жители на Белия континент - пингвините.

31-та българска полярна експедиция вече стартира, като първата група учени вече е в българската база Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън. Навръх Стефановден - 27 декември се очаква първият български военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” да потегли от Варна на историческото си плаване – през Световния океан и в средата на февруари да достигне до Антарктида. Българските учени да не са полярни стопаджии, а да разполагат с наш кораб, който да ги отвежда до Ледения континент е отколешна мечта на проф. Пимпирев, за който той се бори всеотдайно три десетилетия.

Като дете бъдещият световноизвестен учен мечтае да бъде капитан на кораб. Донякъде той сбъдва тази детска мечта, защото е обиколил Земята няколко пъти, бил е на всички континенти с най-различни изследователски експедиции. Христо Пимпирев е дългогодишен преподавател в Софийския университет, любимец е на студентите в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където е професор по геология.

Той е учредител и председател на Българския антарктически институт от 1993 г., директор е и на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. Участвал е в научни експедиции в Непалските Хималаи, в Китай, в проект за търсене на злато във Виетнам, в научни изследвания в колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров в Канадска Арктика.

За пръв път проф. Пимпирев стъпва на Белия континент през 1978 г. като част от състава на британската антарктическа експедиция. Десет години по-късно той участва в Първата национална антарктическа експедиция. Известният учен е и първият българин, развял българското знаме на Южния полюс – на 8 януари 2013 г.

Проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън и в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика носят името на професора.

Христо Пимпирев е автор на книги, на документални филма, както и на множество научни публикации. Тази година издаде и първата си биографична книга "Антарктическият стопаджия", която се радва на голям интерес. Носител е на много национални и чуждестранни награди и почетни звания. В средата на декември ръководителят на българските антарктически експедиции беше удостоен с испанския орден „Командор на Ордена на Исабел Католическа“. Високото отличие му бе връчено от посланика на Кралство Испания в България Алехандро Поланко Мата с указ на краля на Испания Фелипе VI.

Защо се смята, че Антарктида е земният път към Космоса и какво прави това място толкова магично? Защо Антарктида е континентът на бъдещето и защо е важно България да участва в научни експедиции на Ледения континент? Защо е важно за България като държава да има свой научноизследователски кораб, с който да достига до Антарктида, пресичайки Световния океан? Кои са акцентите в 31-та наша полярна експедиция? С тези въпроси Lupa.bg се обърна към проф. Христо Пимпирев малко преди корабът "Св. св. Кирил и Методий" да стартира своето историческо плаване към Белия континент. Полярник номер 1 на България разказа и как празнуват Коледа и Нова година на Антарктида.

Проф. Пимпирев пред българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", който ще отплава от Варна към остров Антарктида. Корабът струва 1 200 000 лв. Той се стопанисва от консорциум между Софийския университет, Българския антарктически институт и Висшето военноморско училище във Варна

- Проф. Пимпирев, сбъдна ли се вашата мечта българските полярни учени да не са антарктически стопаджии и вече да разполагат с наш изследователски кораб, с който да плават до Ледения континент?

- Доста изстрадахме и изчакахме да дойде и това време, когато ще имаме собствен кораб, който да тръгне от Варна. Това наистина е моя мечта – да тръгне от Варна, да мине през Проливите, да влезе в Средиземно море, да излезе от него през Гибралтар, да преплува Атлантика, да влезе в Южния океан, да достигне най-южната точка на Южна Америка - нос Хорн, да премине през протока Дрейк, който свързва Атлантическия с Тихия океан и да достигне до българската база на остров Ливингстън. Там корабът "ще се сблъска" с ледени блокове, с айсберги, така че това ще бъде едно много емоционално плаване.

За пръв път български военен научноизследователски кораб ще направи толкова дълго плаване. Но то е в интерес на науката, на мира, така че България ще се нареди до тези държави, които изследват сериозно не само крайбрежните води на Антарктида, но ще започнат да изследват и Световния океан.

В момента тече декада на океаните. Това събитие е под егидата на ООН, която е обявила тази декада до края на 2030 г. Дава се световен приоритет за изследване на океаните, в това число на Северния ледовит и Южния океан около Антарктида, тъй като те са изключително важни за бъдещето и живота на нашата планета. Сушата, на която живеят хората и много други организми и растения, е само 1/3 от цялата повърхност на Земята.

Полярник №1 на България на борда на кораба, който потегля на историческо пътешествие

Основно Земята е покрита с водни басейни – океани и морета, които са изключително богати на хранителни вещества. Те са изключително важни за климата. Така например, ако морските течения сменят посоката си заради глобалните промени в климата, ще настъпят колосални промени в едни богато населени региони.

Представете си Гълфстрийма да не минава покрай Великобритания – тогава там, както и в Норвегия, Швеция и северноевропейските държави ще настъпи ледникова епоха и всички тези страни ще станат необитаеми.

Затова научните изследвания за климатичните промени са много важни за изхранването на човечеството.

Човечеството надхвърли 8 милиарда и трябва да се изхранва отнякъде. Океаните са много богати, освен на риба и на много други хранителни вещества, каквито например са скаридите и рибите.
 

Кметът на Варна Иван Портних връчи флага на града на ръководителя на 31-та експедиция до Ледения континент проф. Христо Пимпирев, на  командира на кораба "Св. св. Кирил и Методий" капитан ІІ ранг Николай Данаилов и на началника на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" флотилен адмирал проф. Боян Медникаров

Основната храна идва от моретата и океаните. Да вземем например Япония – японците не могат без морска храна, китайците - също. Става дума за огромни страни с огромно население.

С нашия първи и единствен засега научноизследователски военен кораб ние ще се включим към флотилията с научни кораби на останалия свят. А това дава възможност за прогнозиране на бъдещето на нашата планета.

Изследователските проекти са изключително важни. Съвсем наскоро в Европейския парламент бе учреден Алианс за изследване на океаните, като основен акцент е поставен върху важността на океаните и образованието сред подрастващите. Идеята е да се засили образователната дейност в училищата и в университетите. В този алианс са включени само 14 държави, България я няма, защото ние нямахме научноизследователски кораб. Имаме го, но още не е тръгнал. Като тръгне и като се върне вече спокойно и нашата страна може да стане член на този алианс. В този алианс вече членуват Румъния и Гърция. С този кораб ще имаме възможност да участваме в щурма на човечеството и на Европейския съюз в изследване на тази огромна част, която покрива земната повърхност.

- Българските полярници осъществихте българската мечта – България на три морета, в случая България е и на два континента. Все още ли Антарктида остава загадка за човечеството?

- Много от българите може би си казват: „Аман от тази Антарктида! Какво толкова я изследват?!” Но Антарктида е един континент, който е по-голям от Европа, по-голям от Австралия, при това той е открит само преди 200 години. Тогава за пръв път на континента стъпва човешки крак. А на Ледения континент предстоят огромни открития, които касаят цялото човечество.

Продължават научните изследвания и на останалите континенти, като за тази дейност се дават огромни средства. За другите континенти научните изследвания датират още от древните римляни, египтяни, от древните гърци. Тези изследвания са от преди новата ера, докато изследванията на Антарктида са почнали едва преди 200 години. Така че има много, което този континент ще даде за човечеството и България участва в този щурм в изследването на Антарктида, особено с кораба, който отива дотам.

Ние сме много търсен партньор и ще участваме в големи интердисциплинарни проекти за изследване не само на сушата на континента Антарктида, но и на Южния океан, който го заобикаля. Тези международни проекти се финансират много сериозно, не е като при нас, в България, финансират се с милиони. Включвайки се в такъв международен проект, България може да си покрие голяма част от разходите за използването на този кораб и за функционирането му. Ние имаме инфраструктура, която е включена към пътната карта за научна инфраструктура към Министерство на образованието и науката и тя може да носи приходи.

Защото ако нямаме научна инфраструктура, която да предлагаме за съвместна работа, ние само може да си продаваме труда и да сме едни наемни работници в Европейския съюз. Затова трябва да се стремим България да излезе от това изолирано положение, в което сме, даже и в науката. Ако погледнем процента, който се отделя за наука от бюджета на България, в сравнение с това на останалите европейски страни, само може да се усмихнем.

Проф. Пимпирев с гордост показва, че България е една от 29-те пълноправни страни-членки на Антарктическия договор. По силата на това международно споразумение всяка от 29-те страни-членки притежава 1/29 част от континента. Договорът разглежда Антарктика като научен резерват и установява свобода на научните проучвания, като забранява военна дейност на континента

- За съжаление това се отнася и за културата и за образованието.

- Не трябва да бъде така, защото виждаме една държава като Хърватия, която беше приета за член на Европейския съюз след нас - тя преживя убийствена война и в момента е и в Шенген, и в еврозоната. А ние какво правим? Очевидно трябва да се промени политиката, която водим. Освен това изследването на океаните с нашия кораб е една много сериозна геополитика.

Русия владее една голяма част от Арктика. Досега имаше съвместни проекти за изследване с научните институции на Руската федерация, но след началото на войната на Русия срещу Украйна тези връзки бяха прекъснати. Така че Европа трябва да се консолидира и да изследва много сериозно, както Южния океан, така и Северния ледовит океан. Защото от глобалното затопляне тези океани се освобождават от леда и се променят морските и търговските пътища за пренос на втечнен петрол, на газ. Това е един голям бизнес, това е геополитика.

Ръководителят на българските полярни експедиции по време на среща в Берлин на страните от Антарктическия договор през 2022 г. 

- Става дума за ресурси и образно казано за това кой ще ги владее - нефт, газ, злато, редки метали.

- Да, точно така. С кораба "Св. св. Кирил и Методий" ние излизаме на световния пазар, защото ние правим наука, ние ставаме морска нация. Срамота е 30 години да няма кораб, който да плава под български флаг. Преди 30 години ние действително бяхме морска нация – имахме риболовна флота, като корабите-майки стояха целогодишно в пристанището на Монтевидео, а отделно целогодишно ловяхме риба почти до Шетландските острови. Имахме моряци, свикнали с трудни условия за работа.

Цели градове като Созопол и Поморие се изхранваха, тъй като населението имаше работа на тези кораби. Изведнъж след промените това изчезна и тези кораби вече ги няма. И някой си сложи милионите в джоба и никой не говори за това. Оттогава ние не сме морска нация, което е срамота за нас. И с този кораб, който ще прекоси Световния океан ние ще си върнем самочувствието не само на полярна, но и на морска нация. Има всякакви завистници, които казват: „Какъв е този стар кораб, на 38 години.“ Те да прочетат, че средната възраст на канадската научноизследователска флота е 35 години. И тогава да говорят какъв стар кораб сме били купили.

- Да, изпреварихте моя въпрос – исках да ви помоля да коментирате мнения от типа „Цялата Мара втасала сега ще изследваме Антарктика и защо е нужно да се хвърлят толкова много пари за полярни експедиции?" 

- Антарктида е най-голямата естествена научна лаборатория в света. Антарктида е цял континент, където няма антропогенни замърсявания, предизвикани от човешката дейност. Там могат да се правят най-чистите изследвания. Освен това на Ледения континент са и най-суровите условия на Земята. През зимата температурите достигат до -90 градуса, каквито са температурите на Марс. Така че спокойно може да кажем, че Антарктида е земният път на човечеството към Космоса. НАСА подготвят екипажа си за Марс именно в Антарктида. Има изследвания, които не могат да бъдат осъществени на другите континенти и могат да бъдат направени само на Белия континент.

В българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън

- В екипа, който ще отплава с кораба "Св. св. Климент Охридски" има географ, биолог, радиолог, сеизмолог, дерматолог. Върху какви научни проекти ще се съсредоточите по време на 31-та полярна експедиция?

- Акцентът на почти всички наши антарктически експедиции е върху научните изследвания, защото този континент ни дава възможност да правим изследвания, които засягат цялото човечество. Ние сме в колаборация със страните от целия свят, със страни като Аржентина, Чили, Бразилия, разбира се с европейските държави. Почти всички полярни европейски държави са работили на нашата база. Там са работили и учени от Япония, САЩ, Канада, Южна Корея, от всички развити страни.

Ние сме търсени за научни изследвания. И именно затова аз много се радвам, че тази година български учени представиха много добри проекти за одобрение от Комисията към Националния център за научни изследвания към Министерството на образованието и науката. Тези проекти имат претенции за получаване на много престижни научни резултати.

Едната област, която изследваме, са биоложките науки, защото на Антарктида има уникален животински и растителен свят, който живее само там. Никъде другаде го няма. Не говоря само за лишеи и мъхове и животни като тюлени, пингвини, китове. Говоря за микроорганизми, които населяват почвата – т.нар. перма почва – замръзнала почва, която в момента се разтапя от глобалното затопляне. Важно е да бъдат изучавани ензимите, които отделят тези микроорганизми.

Лаболаторията в Пловдив към Института по микробиология специално се занимава с изследване на дрождите, които се отделят, защото от тях се правят нови лекарства. Тези дрожди се намират само в Антарктида, образуват се при специфични условия и се намират само там.

В тази замръзнала почва могат да се намерят някои бактерии, които са били хибернирали, т.е. те са в замръзнало състояние, но сега се съживяват и могат да донесат и много гибелни щамове и вируси, за които няма лек. Затова е важно да се провеждат подобен тип изследвания, те са важни за цялото човечество и ние имаме проекти за изследвания на тези дрожди и микроорганизми.

Изследваме и уникалния животински и растителен свят – проучваме каква е замърсеността, дали замърсеността от останалите континенти достига до Антарктида. Това е важно за екологията на този най-чист континент. Освен това има и много проекти, които изследват минерализациите в скалите, защото по протежение на океана, където климатът е по-мек и по-топъл, се разкриват коренни скали, които са богати на много метали.

По време на миналата експедиция нашите учени доказаха за пръв път, че на остров Ливингстън, близо до нашата база, има злато. Има и много редки метали като тантал и ниобий, без които не може да се направи нито една батерия за мобилни телефони, не може да се направи нито един акумулатор за електрическите автомобили. Говорим, че ще минем на електрически автомобили, но нали, за да се построи акумулаторът, който ще дава ток и за да върви този автомобил, ще трябва да извлекат ценните метали от земята. А те свършват и не се възобновяват. Но ето в Антарктида ги има.

Коренните жители на Антарктида в близост до българската полярна база

Когато стане въпрос да се разпределят тези богатства, защото те се изчерпаха на останалите континенти, тогава ние ще поставим нашите изследвания на масата и можем да имаме претенции какво да вземем.

По този начин ние гледаме в бъдещето, защото българинът много рядко гледа в бъдещето. Той гледа как да оцелее в днешния ден и затова сме на това дередже. А великите нации гледат винаги в бъдещето. Затова  преди повече от 500 години са изпращали флотилиите на Колумб и Магелан да търсят нови светове. Те не знаят къде отиват в безбрежния океан, но търсят нови земи с дървени кораби с платна. Докато на нас тогава това не ни е минавало през ума.

Тогава нациите са откривали Новия свят. Испания, Португалия, Великобритания, викингите са се впускали в тази огромна за времето си авантюра. И аз съм щастлив, че ето вече българите отново се връщаме да изследваме Световния океан след 30-годишен застой. Защото ние спряхме да бъдем морска нация, спряхме да бъдем и космическа нация. Сега поне се връщаме към морската нация, което все пак е по-реално.

Българската полярна база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън, който се намира в архипелага Южни Шетландски острови в Западна Антарктика

- Един от научноизследователските проекти на Антарктида е свързан с изследването на сънищата на хора, които стъпват за пръв път на Ледения континент. Бихте ли споделили до какви открития стигнаха учените?

- Миналата експедиция имахме един специален проект, който да изследва този феномен.

Обикновено новите полярници, които идват за пръв път сънуват починали близки като живи. Те идват при тях, разговарят и там има някакви уникални преживявания. Аз лично също съм сънувал през първите години, когато ходих на Антарктида. Но тъй като вече 30 пъти съм ходил на Ледения континент, там съм си вкъщи и вече не сънувам подобни сънища. Но който идва за пръв, му се случват подобни необичайни неща. Може би на Антарктида има някаква енергия, някакъв тунел, който отива някъде в отвъдното. Не мога все още да кажа.

Искахме да видим какво ще каже науката, затова държим на този проект. Неврологът д-р Нейко Нейков носеше специална апаратура, която изследваше мозъка по време на сън. Действително има някакви импулси, които са по-загадъчни. Той е в процес на изследване на този феномен, но все още няма окончателни заключения, готви се публикация по темата. И ние очакваме.

- Какво беше чувството, което изпитахте, когато за пръв път стъпихте на Антарктида и връщате ли се в онзи момент преди 44 години?

- Връщам се, разбира се. Това е уникално чувство. Имах чувството, че отивам на друга планета. Ти идваш от един свят, който е населен и който има друг начин и ритъм на живот. Преди да отида на Антарктида бях в хималайска експедиция за изкачване на хималайския връх – Ама Даблам. Върнах се в София и след една седмица заминах за Антарктида. Можех да направя сравнението между хималайските върхове, защото ходих на базовия лагер на Еверест – на Анапурна – там също има ледници, но там всичко е населено. Вървиш в една джунгла и отиваш в ледени полета и това няма нищо общо с Антарктида.

На Ледения континент попадаш в една стерилност, в една чистота и пингвините ти се струват като някакви извънземни. Все едно си попаднал на друга планета. Това е уникално усещане. Тази чистота, този безкрай на бяло и черно със скалите, вечният ден, който имаме, т.е слънцето не залязва 24 часа – това е уникално усещане. Няма как да не се връщам към тези спомени. Така че завиждам на тези, които отиват за пръв път на Антарктида.

Известният учен бе удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Висшето военноморско училище във Варна на тържествена церемония през октомври 2021 г.

- Проф. Пимпирев, и вие ли заминавате с кораба на Стефановден? 

- Не, аз ще пътувам през януари с друга група от 27 души – учени и логистици, с които ще продължим строежа на научната лаборатория на българската база и разбира се ще продължим и с научните проекти. В групата ще има 8 журналисти, които ще отразят 31-та полярна експедиция. Цялата тази група ще се качи в Мар дел Плата – това е едно от най-големите пристанища на Атлантическия океан – в Аржентина, където нашият кораб, след като е минал Атлантика, ще спре да зареди с гориво, вода, пресни хранителни продукти. В момента вече повече от 10 дни зареждаме кораба във Варна - тирове с храна, с оборудване, с пречиствателни инсталации, инсинератори. Това е една доста трудна и отговорна работа.

Български полярници начело с проф. Пимпирев на път за Ледения континент

- Как празнувате Коледа и Нова година на Антарктида?

- Много пъти съм празнувал Коледа и Нова година там, защото това е сезонът на полярните изследвания. На Антарктида сега е лято. Ние там сме си в България – полярната ни база е едно малко парче от България. И празнуваме така, както празнуваме и вкъщи, там е нашето семейство. На Бъдни вечер някоя дама или някой полярник, сред тях има много добри готвачи, правят питката с парата, правят се постни ястия, имаме и изкуствена елха, която украсяваме.

Всеки слага любим талисман на елхата, взет от дома, да му напомня за уюта. Но при нас също става уютно. Всички сядаме около масата. Най-възрастният разчупва питката, виждаме на кой се пада парата. Това е едно семейно празнуване, както си е нормално и в България. Например нашите съседи по база испанците за Бъдни вечер носят специално от Испания големи лангусти. На Коледа всички отиваме в параклиса "Свети Иван Рилски", палим по свещичка и след това се готвим вече за празнуването на Коледа. Ако не сме си купили прасенце от Южна Америка, хапваме или пилета, или свински пържоли. 

Испанският посланик Алехандро Поланко Мата връчи на проф. Христо Пимпирев високото отличие „Командор на Ордена на Исабел Католическа“, с което го награди крал Фелипе VI

- Проф. Пимпирев, преди дни бяхте отличен с висок испански орден. Лично крал Фелипе VI подписа указа за вашето награждаване. Зарадва ли това признание?

- Мога да кажа, че съм изключително щастлив, защото това е орден, който е един от най-високите в Испания и е основан през 1812 г. Ние тогава не сме имали държава. Този орден оттогава не е променян и досега се връчва с лента. Аз съм Командор на Ордена на Исабел Католическа - много почетно звание. Чувствам се много поласкан, че именно на мен се връчва такъв орден и то от една велика колониална сила като Испания. За мен той е много по-ценен от всички други ордени, които ще получа, защото тук като знам на кого се дават ордените, няма да съм много доволен да се наредя до някои хора. 

- Какво е вашето пожелание за Новата година и каква е вашата надежда за 2023 година?

- Мога да пожелая само здраве – това е най-важното, защото човек като е болен нищо не може да направи. Затова нека първо сме здрави, нека да се обичаме, да спрем да си завиждаме, да спрем да се критикуваме, нека работим в екип, нека заедно да се борим с трудностите и така и държавата ще върви напред.

Снимки: Личен архив,
Български антарктически институт
и Булфото