Прокурорите скочиха срещу промените в НПК

Вместо ясна реформа, проектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс предлага извънредни режими за специални случаи, различни правила за сходни прокурорски актове и поредица от вътрешни противоречия, неясноти и дори очевидни законодателни грешки. Това се казва в становище на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) по предложените промени.

"За едни дела ще важи общият ред, а за други — извънреден. За едни прокурорски постановления ще се прилага обичайният законов механизъм, а за други прокурорът ще бъде длъжен сам да ги изпраща на съда за служебен контрол по обоснованост и законосъобразност. И това не защото актовете са различни по правна природа, а защото засягат определени категории лица. Това е правосъдие на две скорости", коментират прокурорите.

Те предупреждават, че така се въвежда опасната логика в едни случаи прокурорът да е независим магистрат, а в други дае  под специално законодателно подозрение. От Асоциацията на прокурорите в България задават въпроса защо този модел не важи за всички, ако е правилен. "Ако не е правилен като общ принцип, защо се прилага само за определени лица и определени производства", питат още от АПБ.

Асоциацията изразява категорично несъгласие със законопроекта и счита, че той не трябва да бъде приеман в предложения вид. "Той не укрепва правосъдието, а създава изключения. Не защитава равенството пред закона. Той въвежда различни правила за различни случаи. Не възстановява доверието. Той узаконява специално недоверие към прокуратурата в избрани производства", коментират прокурорите. Според тях проектът трябва да бъде оттеглен или изцяло преработен.

От Асоциацията на прокурорите в България определят като особено тревожно, че новите чл. 243а и 244а от НПК са написани неясно и разтегливо, а заглавията им говорят за едно, докато съдържанието им урежда друго. От АПБ обясняват, че вместо конкретно престъпление по Закона за Сметната палата, текстовете всъщност съдържат дълъг списък от престъпления по Наказателния кодекс и добавят още по-широката формула "всяко едно друго престъпление, извършено във връзка" с тях. От асоциацията коментират, че това не е прецизна правна норма, а отворена врата за спорове, противоречиво тълкуване и селективно прилагане.

Предлага се създаване на единен национален регистър на вещите лица
"Проектът съдържа и показателни абсурди. При прекратяване на досъдебното производство се предвижда двуинстанционен съдебен контрол. При спиране - еднолично, в закрито заседание, в седемдневен срок и с окончателен акт. Защо при едната извънредна процедура има две инстанции, а при другата само една? Законопроектът не дава ясен отговор", се казва още в становището.

В него се посочва, че в проекта има и буквални законодателни грешки: в чл. 244а от НПК, ал. 4 е разписано, че съдебната отмяна настъпва "по реда на ал. 2", а ал. 2 урежда единствено изпращането на преписите до съда и страните; в § 11, т. 2 се прави препратка към чл. 173, ал. 4 от ЗСВ, докато самият проект изменя чл. 173а, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

"Това не са дребни редакции. Това са дефекти в сърцевината на предлаганата уредба", подчертават от АПБ.

От асоциацията приемат за най-спорна конструкцията по делата срещу главния прокурор. Уточняват, че законопроектът предвижда съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да бъде определян по специален ред и назначаван за заместник на главния прокурор, за да контролира действията на прокурора, разследващ престъпления, извършени от главния прокурор. "Тоест съдия се превръща в особен заместник на главния прокурор, но същевременно не е напълно приравнен на останалите заместници. Това е хибридна фигура с неясен статут и с още по-неясна отчетност", добавят прокурорите.

Те отбелязват, че абсурдът на предложението се показва най-ясно от възникването на въпроса кой ще контролира контролиращия прокурор. "Когато вместо да укрепи общия ред, законодателят започне да създава специални контролни фигури за специални случаи, неизбежно се стига до нови въпроси, нови изключения и нови съмнения", коментират от Асоциацията на прокурорите в България.

В подадения сигнал се твърди, че Сарафов е извършил престъпление по служба
Според АПБ друг сериозен проблем е това, че проектът формално е представен като изменение на НПК, но през преходните и заключителните му разпоредби се правят съществени промени и в ЗСВ и в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

В становището се отбелязва, че това не е прозрачна законодателна техника, като реалният обхват на реформата се размива, а най-спорните решения се пренасят в края на проекта, вместо да бъдат поставени открито в центъра на дебата. Допълва се, че проектът е и вътрешно несинхронизиран и в процесуалната си част той касае основно за престъпления, извършени от главния прокурор, а в частта за ЗСРС вече включва и главния прокурор, и негов заместник.

"Наред с това проектът отменя чл. 411д от НПК, изменя чл. 411г от НПК, добавя нови правомощия по чл. 420 от НПК и въвежда кратки срокове и нови препращания, без да изгради ясен и цялостен преходен режим. Това не е системна реформа. Това е законодателна конструкция на парче", изтъкват прокурорите и добавят, че реформата в наказателния процес трябва да се прави с общи правила, ясни текстове и предвидими последици, а не с персонално насочени режими, хибридни фигури и законодателни абсурди.