Роман на Юн Фосе – за първи път в България

Осемдесет и трети в класацията „Топ 100 на живите гении“ на британския вестник „Дейли Телеграф“ от 2007 г., редовно присъствие в букмейкърските листи със залози за Нобелова награда, носител на куп отличия... От десетилетия около името на норвежкия писател Юн Фосе сияе световно признание, но у нас той е почти непознат.

Преди години Петър Стойчев постави пиесата му „Зима“ в Бургаския театър с участието на Йосиф Сърчаджиев и Мария Топчева, после се появи още един спектакъл и толкова. А междувременно Фосе разпростря още повече влиянието си в световната култура – стана кавалер на Националния орден за заслуги на Франция (2007 г.), получи Международната Ибсенова награда (2010 г.), удостоиха го с приза на Нордическия съвет (2015 г.) и с Европейската награда за литература (2014 г.).

С днешна дата Юн Фосе е на 61 години и зад гърба му се изправя внушителна колона от написани книги – над 40 романа, разкази, поезия, есета, детски книги и 28 пиеси. Повечето му творби са преведени на над 30 езика. Сред тях вече е и българският. Благодарение на преводачката Стела Джелепова и издателство „Лист“ родните читатели се срещат с „Трилогия", която донесе на автора наградата на Нордическия съвет.

Съставни елементи на „Трилогия“ са новелите „Бдение“, „Бленуванията на Улав“ и „Отмала“, излезли в самостоятелни издания на новонорвежки през 2007, 2012 и 2014 г. След излизането на „Отмала“ Фосе ги обединява в общия роман „Трилогия“ през 2014 г.

Според критиците тази творба е „е призрачно, тайнствено и трогателно извикване на любовта“. Младите Ашле и Алида напускат родния край, за да търсят своето място в света. Скитат се бездомни и изгубени из сивотата на стария Берген. Жертват съвестта си заради любовта и трябва да се изправят пред последиците от деянията си.

Разказът преминава през поколения и векове, изпълнен с драматизъм – любов, смърт и убийство, загубени завинаги деца и родители, жестокостта на хората с власт, но и тази, на която са способни „добрите хора“. Езикът на норвежките диалекти, едновременно напевен и суров, отпраща читателя към устната традиция, към ледените приказки, разказвани в дългите северни нощи на някой далечен фиорд.