Росен Петров припомни 4 факта за светостта на българските земи

Край Варна проповядва първият ученик на Христос - Андрей Първозвани, а на Божи гроб столетия наред има български параклис

Коментар
16:19 - 04 Май 2024
11379
Росен Петров припомни 4 факта за светостта на българските земи

На Великденските празници да си припомним 4 важни факта за позабравената святост на днешните ни земи, за българите и християнството, написа известният журналист Росен Петров. Той е добре запознат с българската история, тъй като е възпитаник на НГДЕК „Константин-Кирил Философ“. Петров е завършил и Академията на МВР със специалности „Право“ и „Сигурност и борба с престъпността“. 

Ето и 4 важни факта според Росен Петров:

1. По нашите земи е проповядвал самият Андрей Първозвани. Той е първият ученик на Исус Христос, отвел по-малкия си брат, за да бъде посветен в новата вяра. По-малкият брат носи името Петър и по-късно ще стане „камъкът върху, който ще изгради Христовата църква”. Апостол Андрей Първозвани проповядва по бреговете на Черно море и достига до Одесос (Варна), където основава епископия, а апостол Амплий става първият архиерей на този град.

Става дума за реални исторически събития от 1 век от н.е. Ранни християнски епископии, освен в Одесос, са създадени и във Филипопол (Пловдив), Дуросторум (Силистра), Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм (близо до Велико Търново) и на други места по нашите земи.

2. В Сердика (днес София) император Галерий през 311 г. издава прочутия Сердикийски едикт за толерантност, който разрешава на християните да изповядват свободно своята религия в Римската империя и буквално променя хода на човешката история. В същата тази Сердика през 343 година, след смъртта на Константин Велики, е свикан Вторият Вселенски събор в историята на християнството.

3. Българска и автокефална (самостойна и независима църква) Преславска патриаршия съществува от 927 година до 1018 година, а Търновската патриаршия е призната за автокефална църква и пета по важност в православния свят на събора в Лампсак (Мала Азия) през 1235 година. За да разберем значението на това, трябва да знаем, че например Сръбската православна църква става патриаршия през 1346 година, а Руската православна църква през 1589 г.

4. На самия Божи гроб, в най-голямата християнска светиня – храмът „Възкресение Христово”, столетия наред има български параклис. Това научаваме от немския монах Йоан Вюрцбургски, който пребивава в Йерусалим през 12-ти век. Той прави специален списък на народите, които имат параклиси при Божи гроб, и на второ място, след гърците, посочва народа на българите.

Трифон Коробейников, който е пратеник на руския цар Иван Грозни при Йерусалимски патриарх през 1583 година, също съобщава, че до самия Божи гроб има голяма българска църква, а в нея ден и нощ светели с пламък 15 златни кандила. Друг руски дипломат и търговец – Василий Позняков, в своята книга „Описание на Светите места”, пише: „И пред малката църква на гроба стои български престол и над него ден и нощ гори кандило.”

Дано пламъкът от това кандило мъждука все още в нас, дори и да не подозираме за това и да ни дава сили да преодоляваме несгоди и трудности. Светли празници и нека Спасителят да бди над Вас и близките Ви, пожелава Росен Петров.

На снимката: Паметникът на Андрей Първозвани в Несебър