Седмицата: Абе, къде е Харвард ? Я, премести се в Крим !

Коментар
18:37 - 21 Ноември 2021
8426
Седмицата: Абе, къде е Харвард? Я, премести се в Крим!

Мина цяла седмица от парламентарните избори, а сме до никъде. Като се има предвид бързодърдоренето и бързошматкането от пакост на пакост на Макс и Мориц, пардон на Кирил и Асен. Изглежда някак си, че двамата най-видни харвардци в България - Петков и Василев, съпредседателите на победилата ПП „ПП“, са били заети да го преместят техния Харвард в Крим. По стъпките на патрона си, а като ще им е патрон, то защо не и по-голям пакостник, Румен Радев.

Засега – за цяла седмица, единственото известно е, че Кирил Петков щял да е премиер-министър, а Асен Василев – обикновен министър, на финансите, колкото и да са необикновени те в момента. Да, може и вицепремиер да е, барабар с още трима – по един от всяка от потенциалните партии на „новото мнозинство“. Е, и още нещо е известно, че Кирил и Асен нямат нищо против да преговарят за властта с преимуществено лидери в оставка, след като баш те им изпиха на екс избирателите.

Ама що за пакост пък е това да говориш как цялата властова баница открито ще е на масата, а вече не просто да си я нахапал, а да си си откъртил от нея най-мазните парчета. И кво толкова, че си им изпил предизборно и изборно електоралния айран на следизборните коалиционни партньори. Така де, някакви дребни пинизи-пакости, в сравнение с погазване на конституцията чрез министерстване при твърдо канадско гражданство и сгазване на изборния закон чрез явна агитация с имена и номера на бюлетини в дена на вота за парламент и президент. И други разни газения из просото с блеснали очички и нахилени устички до ушички на Макс и Мориц от Харвард.

Та затуй изглежда се наложи любимият им президент и партиен вожд и учител Румен Радев да им стовари и международна пакост, обявявайки публично, ама съвсем публично – по време на кандидатския си дебат преди втория тур на президентските избори, че Крим е на Русия, значи не на(в) Украйна - обратно на официалната позиция на ЕС, в който съвсем официално е и България. И така и Украйна, и ЕС ни поискаха обяснение.

То това на пръв поглед няма общо с новата първа политическа сила, не е като примерно Канада да ни е пратила нота, че им ползваме за министър техен гражданин. Ама всъщност съвсем има общо, след като Кирил и Асен така са се засилили да я духат властовата супа. Като ще поемат отговорността, то че е барабар и с руския, и с украинския борш – традиционен е и при двете, само дето не е анексиран в ничия полза.

Ще духат, ще духат, ама колко пък да го духат. След като бъдещият премиер Кирил Петков, пак с блеснал поглед, се изказа така: „По тези теми не искам въобще да говоря“. Е, не се стърпя, разбира се, и проговори: „Аз вярвам, че България е активен и силен член на ЕС и нашата ориентация е натовска“. Само не стана ясно, като спомена ЕС, че и НАТО, на Радев ли искаше да размаха пръст или на самите ЕС и НАТО да не ни се бъркат, щото и да сме им член, сме силен член, дори активен член и ще си членстваме, както си искаме.

То Петков и по други теми нямаше да говори – примерно за състава на евентуалния нов кабинет с техен манта преди да се говори и даже да се стигне до обща властова програма с останалите, поканени да мандатстват с тях. Но се произведе за премиер и си тури Василев за финансов ординарец още преди да има армия. Оная, армията на промяната според заявката на партийното им име „Продължаваме промяната“.

Засега нито ПП еднолично, нито с останалите участници в тия „армейски“ преговори, даже не са загатнали как би изглеждала тази промяна. Чуват се само пожелания от типа „Ха, наздраве!“, откакто се заявиха в българската политика и власт, като си показаха харвардските дипломи.

Така че Макс Петков и Мориц Василев е време да спрат да размятат Харвард по всички политпартийни кьошета на всички земни кълбета. А най-вече у нас, щото българинът това дипломите за нищо ги няма във всеки един смисъл. И ако сега на Кирчо и Асен избирателят им се струва впечатлен и от дипломите, и от дипломираното им празноговорене, скоро ще им ги върже на фльонга за изпроводяк. Справка: Мая Манолова и компания, които аха-аха да дойдат и си тръгнаха. Както и Слави Трифонов, Христо Иванов, Атанас Атанасов, че и Корнелия Нинова, които аха-аха да са първи, пък са последни.

Понеже преди „аха-аха“ и „ехааа“, има огромен списък за справяне с „ОХ“-а на цяла една държава. От избори на избори, от пакост на пакост това „Ох“, става все по-безпрецедентно. Ей ги, на - за сведение на кримските харвардци, само началните позиции в дългия болезнен списък. Три пъти парламентарни избори в една година и едни президентски в ситуация, в която президентът е и вожд и на изпълнителната власт, и на партийното (си) строителство. Четвърти парламентарни избори на хоризонта още догодина, щото тая се свършва. В същото време сме в четвърта ковид-вълна с все повече правопропорционално починали поради заразата при обратна пропорция на ваксинирани, като ни дебне пета вълна някъде към февруари, според експертите. Икономическа и социална криза, които вече ни влязоха през вратата, а политическата, че и конституционна, продължава да тропа на практика на широко отворена врата. Всичко това с държавни институции в блокаж, партии и политики без грам държавническо мислене, камо ли с демократично функциониране, общество на което не му мисли се или не му останаха сили да му мисли. Уж лидери без лидерство и без авторитет.

А, ми то тая седмица завършва не просто с преместването на Харвард в Крим. А с избор на президент! Стар или нов – все тая.

След като вече сме забравили защо всъщност в парламентарната република България, бе решено да има пряко избран президент. Не просто да е обединител на нацията, а да е щит на нацията чрез последни спасителни решения. Да е посредник между враждуващи партии и партийни лидери, който да спасява от взрив в партийната система като основа на парламентаризма и демокрацията. А не президентът да е не държавен посредник, а партиен лидер, да е партиен разединител чрез дейностите си на (не)обикновен партиен строител.