Седмицата: Ало, ало! Каквото (не)гласувАло – такова влезнАло

Ало, ало сме в първия ден след шестия парламентарен вот за има-няма 3-4-те последни години. „Ало, ало!“ – напълно изтрещели като в едноименния английски комедиен сериал, забъркан уж във френската съпротива. С който пък сериал обаче ама никак не трябва да ни е до смях, ако се има предвид, че продължава 9 сезона – от 1984 до 1992-а. Пък после – за 10-годишния му юбилей, се завърта „Най-доброто от „Ало, ало!“. А за капак през 2007-а, по случай 25-годишнината от създаването на сериала, е направен документален филм с нови сцени „Завръщането на Ало, ало!“.

Направо десетилетия наред лягахме и ставахме с „ало, ало“ и без мобилни телефони. Ей и сега – след тези оказали се изведнъж „величествени“ избори на 9 юни, най-ценният съвет, който се чува откъм втрещената политпартийност към изтрещялата електоралност е „Нека да преспим, пък ще видим“.

Ама с кого да преспим, не казват! Със съвсем новия 7-ми парламентарен елемент „Величие“ на „полковника“ подполковник ли? Дето пристигна с марш на скок от „Историческия (си) парк“ като от „Джурасик парк“ ли? Или гласоподавателно пак да дремем, докато политпартийно, парламентарно и най-вече властово изобщо не им дреме.

Така де, цялата ни изборна демокрация вече е под юргана, припявайки си оная прочута народна песен, дето започва с „Дреме ми се, лега ми се…“, но за разлика от фолклора, така си и завършва. Нищо че в момента, освен „преспиване“ взе да се мята из следизборното пространство и „отрезвяване“. Абе як махмурлук!

Ама кво пък, тъкмо народна мъдрост по отношение за фотогеничността гласи „Каквото застанАло – такова излезнАло“. В случая (пак съвсем по народно му - с ударение върху „А“) ударът е право в целта. А именно: Каквото гласувАло, най-вече (не)гласувАло – такова в парламента влезнАло! Не просто на сън – а наяве, т.нар. наказателен вот (най-вече чрез негласуване) доведе до това „Величие“.

Абсолютно „величаво“ е да се събуди българинът следизборно напълно подчинен на победата наобратно. Кошмарът да се окаже не първият, не вторият-третият-четвъртият, а последният прескочил в парламента!

Е, той кошмарът убедително си беше постлан предизборно – застилан, жълтопавиран, противоасфалтиран изборно вот след вот, по около два вота на година в последните няколко години. И ето го крайния (засега) „величав“ резултат. Съвсем ясен, напълно изяснен като напечена от слънцето лятна сутрешна мъгла, е вече електоралният спад при повечето от старите-нови парламентарни формации. Най-видим е при най-мъглявите, дето година след година вдигаха пушилката на „продължаването на промяната“, без изобщо да са я започвали, че и намерение за това да имат – при ПП, с повличане и на изборния си коалиционен партньор ДБ. Спад има и при все по-първенеца ГЕРБ-СДС, но не и с повече от 200 000 гласоподаватели като при ПП-ДБ, които изобщо не са излезли да гласуват този път при тоя „антирекорд“ – рекордно ниската избирателна активност. Плюс още една трета от бившите гласували им, които сега са подкрепили най-различни други формации. При ГЕРБ-СДС този дял „на разсейване“ към други е само 16%, макар че и тях ги хваща „липсата“ – около 100 000 привърженици в миналите избори, в тия не са си направили труда да ходят до урните.

След цялата тая перманентна предизборна кампания вече четвърта година за капак дори и нищо не се променя е електоралните физиономии. Никой нищо не успява да привлече, освен наказателен вот и още повече наказателен (не)вот. При БСП повечето са възрастни, повече столични гласоподаватели са при ПП-ДБ, областните - при ГЕРБ и т.н. Само при ДПС „твърдото ядро“ успява да се „смекчи“ – разраства се до там да е втора политсила. Като „новото величие“ е под 4-те процента за влизане в парламента именно там където ДПС печели вота или си вдига позицията. Само дето „Величие“ прескача в парламента най-вече с гласове от областните градове, включително и от трите столични избирателни райони.

И сега какво? Ало, ало – пак ще дремем, докато ровим за „величия“ в телефона си през интернет, които да ни оправят като експонати от „Историческия (си) парк“ под командата на полковник-подполковник.

Или пък под командата на някой „изтребителен“ генерал, дето вече се заговори, че се разхожда и из тоя „парк“ по „мускули“.