Седмицата: BG война в брашнен чувал! Или колко (ни) струва хлябът
Това което уж не дрънчеше, си издрънча на война. Вече втора седмица, откакто Путин нападна Украйна и светът се омеша. Ама у нас все по-спокойно става. Успокоихме се! Подменен е с нов йодът срещу радиация в държавния резерв, и зърното ще го сменят с ново. А цената на бензина си се движи по график – нагоре. Даже и на Шипка всичко е спокойно, биха се със снежни топки – сърдити няма като деца на двора. Всичките ни дертове от предишната многоизборна година, прескочили и в сегашната, изведнъж останаха в миналото. Разбишканото на четири уж редовно правителство заговори през изминалата седмица през устата на устатия си, но с глътната граматика премиер, в минало време: имаХМЕ енергийна криза, имаХМЕ инфлационна вълна, имаХМЕ ковид криза.
Сега нямаме значи криза, или ако имаме - тя не е наша, щото войната е виновна, която също не е наша. Нека си дрънчи там някъде на около 400 км. И близо да е, и далеч да е – всеки сам си прецЕня. И в двата случая нашите кризи си ги завряхме в… чувала.
Ето примерно ковид кризата, на която даже и мораториум не може да се наложи като на поскъпването на тока. Коронавируса си го поемаме редовно, скачането на парите за тока ще го платим накуп след сегашното замразяване, когато ще потече от джобовете като пълноводен паричен поток. За короната обаче сами си наложихме мораториум, след като някак си решихме, че по време на война (близко-далечна) не вирее, нищо че си циркулира. Според здравната, а не военна сводка, само за няколко седмици са намалели двойно хората, които се тестват за коронавирус. И то сега, когато тестването все още е сто на сто само при симптоми, а не за да ходим „на Гърция“. Нищо че медиците алармират, че да – заболеваемостта от ковид намалява, но пациентите със симптоми, че и в по-тежко състояние, макар и нетествани, не намаляват. Все още сме си и в коронавирусния чувал – и в преносен, но и в пряк смисъл, ако погледнем все пак и данните за смъртните случаи.
Но като използвахме „чувал“ вместо по-точен израз къде сме си заврели проблемите – в задника, например, та да са на тъмно, а не да ни бодат в очите, ето как изглежда тая в действителност и тъмна, и страшна чувалена работа. И с коронавирусната, и с другите ни кризи.
Чувал е голяма торба – в новото време най-вече найлонов, но и от плат, от зебло. От каквото и да е, се използва за неща в насипно състояние. Чували има отколе, даже преди куфарите, тъкмо щото бързо се насипват нещата в тях. И поради стародавността им и народната мъдрост ги е вкарал в употреба. Имаме си например израза „брашнен чувал“ – за някого, от когото винаги може да се вземе още – да се изтръсква още и още „като брашнен чувал“. Имаме си и „котка в чувал“ – за нещо което е неизвестно, загадъчно, там е, усеща се, ама не се вижда.
Ей така сме сега двуяко – като котки в брашнен чувал сме. Ние сме вътре в чувала, нищо не виждаме или не щем да видим, а ако щем и тъкмо видим нещо, ни разтръскват, та и да изтръскат каквото ни е останало, и брашно да се вдигне наоколо, та да се замаскира видимото. Даже и най-ясно виждащите и през брашно как „освободителят“ Путин е най-опасен агресор, спряха да виждат опасната брашнена каша у нас, от която нищо няма да втаса. Даже напротив. Освен здравните експерти, и икономическите ясно и през брашнен облак ни святкат, че кризите са си в ход. Като икономическата още повече се задълбочава. Като например, че ръстът на икономиката ще е значително под планираното – значи няма да е ръст на практика. Щото и инфлация може да е поне три пъти не просто от сегашната, а от очакваната.
И в тоя кризисен, все по-страшен чувал, новата власт, начело с премиера й Кирил Петков, си „продължава промяната“. Най-новите в нея, тия тъкмо с „промяната“ на ПростоКиро се учат от старите в същата уж нова власт, на старите им номера. Но с модерни изразни средства през устата на „модерно (не)говорящия български“ министър-председател. Запитан по повод тъкмо на инфлацията, колко струва един хляб, Петков отговори: „Зависи от хляба“. Като да е продавачка в хлебарницата, а не харвардски икономист, който поне би трябвало да коментира как и „общонародните“ самуни – типов, добруджа, бял, се вдигат двойно и тройно, също като луксозните – примерно хляб с квас, при двойна и тройна инфлация.
Само че в Харвард, поне според каквото личи от нашенските властови харвардци, хич не се учи как се меси управленско-политическия хляб. И че не е достатъчно на думи да се правиш на бухнал печен самун, като все клисава ти е и политическата, и управленската дейност.
И поради тази клисавост, меко казано недоизпеченият премиер Кирил Петков, все повече затъва в собственото си невтасало тесто. След като си мислеше, че е бухнал и опечен в президентската пекарна, сега се оказва че Румен Радев слага във фурната си нов самун. И чрез специалната операция Стефан Янев – бившия служебен премиер отваря съвсем истинска война на Кирил Петков – действащия редовен премиер.
А в общия български чувал котките даже ще спрат и да шават, чакайки да разберат „колко ще им струва хлябът“. От тестото, дето в нашата и партийнополитическа, и държавническа баничарница все го месят по рецептата „скъпи на триците, евтини на брашното“ – демек, простата сметка не могат да си направят. Но и по-лоша рецепта все е в ход - „с трици маймуни да ловиш“. Тая дето властта не просто на маймуна те прави. А лови маймуните да са й избиратели с евтини, скалъпени, второкачествени хватки, нищо че всяко такова начинание изначално е нелепо и обречено на провал. Но пък у нас маймуни лесно се ловят – също като „български русофил“ на путиновата въдица.
