Седмицата: Дебне ни нова сглобка „Ножът е дървен!“

Имахме си Сглобка! Сега пак ще си имаме. Ама вече ще е Сглобката-та! Със собствено име: няма да е примерно (не)коалицията ГЕРБ-СДС-ПП-ДБ, а ще е просто НЕД. От „Ножът е дървен!“. И потенциално (ама с голяма потентност) отсега включва де що има парламентарни и кандидат-парламентарни формирования, демек – цялото политпартийно свинство, пардон – войнство.

Не е инспирирано името от приказката-предупреждение, че мисли му - „и ножът, и хлябът са у мен“! Даже и сиренето (и то без пари) е в туй политпартийно „другарство“, дето царува в последните 3-4 години, докато си пасе собствените патки. Не е и от „да гризна дървото“, дето уж означава нелепа загуба, но в същото това нашенско „царство на патките“ загубата, неуспехът ни се е лепнал като с Ц-200. И в момента се е наточил и с двата крака (че и с много повечето си пипала) на газта, и само чака пак да отпраши с 200 на избори. Че то само така оцеляват политпартийните патки с малките мозъчета в главичките, докато избирателят се въргаля клан, клан, недоклан от вот на вот.

Названието си е просто буквално от онуй „ножът е дървен“, дето фразеологично съвпада с „фалшива тревога“ – с не бойте се, не е голяма белята. Когато си мислиш, че те е сполетяло нещо много неприятно (с потенциално фатални последици) и изведнъж се оказва, че не било, бе, толкова страшно.

Ей това е и уставът, и програмата, че и платформата на НЕД. Новата „Сглобката-та!“ в момента, докато чака кога точно (без значение) ще са поредните предсрочни парламентарни избори, ни се поднася като съвсем жива за пореден път да ни опасе патка. Пък ние да си мислим, че е много печена.

През изминалата седмица съвсем ачик, ачик и най-големите любители на патешко им е вече пределно ясно, че ножът е опрял до кокала. До гръбнака на държавността ни – не до някаквите си там всякакви патешки трътки, на които им е по-вкусно и доходно да няма редовна власт.

Същите тия трътки обаче вода носят от всичките в момента пресъхнали в момента не просто извори, а цели язовири, да ни зарибяват, че няма страшно като риби на сухо. „Оптимисти сме!“, пригласят им от вси страни и политологически, че и социологически. Ей го – на, още утре, понеделнишки, пак ще си имаме служебно правителство. Демек, няма нищо страшно – свикнали сме да си я караме „по служба“. И „хоризонтът“ ще ни е открит, ей сега на 27 октомври пак да пасем патки – да гласуваме, де. Кво толкова, че няма кого да се излъчи за служебен премиер, след като му взеха на президента Румен Радев възможността да се самоизлъчва задкулисно.

Пък после – след нередовните избори, ще настане истинската редовност. Отсега се виждало как най-малкото ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ пак се гушват като в хита на ФСБ от 1983-а „Мен ми стига - ти си тук, имаш още мойто рамо, стига ми, че без звук пак се прегръщаме“. Така си е, запасали са всички дървената чекийка досущ като библейския Онан и само се правят, че нещо там зачеват.

В ПП-ДБ например си трансформираха „промяната“, т.нар. борба с корупцията, в целена на боксова круша с цел чисто политпартийна демонстрация – „този да не бъде министър, онзи да не бъде“. От доста време крушата им се казва Калин Стоянов, когото сълидерът на ПП предложи за министър, а после поведе енергична борба с него.

Съвсем лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пък тия дни поздрави президента с „домова книга“ под мишница Румен Радев и старият-нов кандидат за служебен премиер Димитър Главчев, „че все пак намериха сили и потърсиха решение“ по повод драмите около сформирането на нов-стар служебен кабинета и вътрешния министър Калин Стоянов. „Калин се справяше много добре, но създаде около себе си напрежение, което в момента не ни е нужно“, заби дървеното снаряжение Борисов. Ама не пропусна да го направи на трески, та да ги заболи „потенциалните другари“ за нова „Сглобка-та“, като подхвърли: „Вече това е четвърта година, в която въпросите са „кой е премиер“. Това е неотговорност на партиите. Дали ще е Горица, Кики, Ники или Гълъб –  сигурно в МС няма място на стената за още портрети на премиери. Едно време бяхме няколко“. Това преди да натърти, че да – „ножът е дървен“, и се надява още в понеделник да има правителство, защото „политическата криза ще стане още по-тежка, ако няма такова“.

Самият действащ и в очакване пак да бъде задействан служебен премиер Главчев се представи като „много горещ привърженик да има редовни правителства“. Понеже „тогава има мнозинство в Народното събрание и подкрепа за правителството, за разлика от служебното, което няма такава подкрепа“.

Оптимист – демек, всичко ще е ОК, и вицепрезидентът Илияна Йотова: „Димитър Главчев има втора възможност да представи кабинет, който да направи нормални, честни и прозрачни избори в България и да имаме ново правителство след няколко месеца“. Понеже нямало как „повече да падаме надолу“. Ама пък можело и още да паднем така да се каже, ако същият Калин Стоянов пак е предложен за вътрешен министър, понеже вицепрезидентката знаела какво ще направи президентът - пак нямало да подпише указа за назначаването на служебната власт, както го направи с предложената от вече небезиствената Горица Грънчарова-Кожарева.

В бившата партия и на вицепрезидента, и на президента – в БСП, пък всеки ден откакто изведнъж се опитват да отлепят от лидерството на Корнелия Нинова, взимат важни решения. И първото (и по важност) е възстановяване светкавично на „подкрепа на ръководството за действията на президента Румен Радев“. Че то само това й остава на БСП поне да се закрепи отново в парламента, пък било то като предпоследна сила.

Може обаче и последна да са, ако не се яви някой „исторически величав“ на прескока в НС. Щото пък предишните последни ИТН вече много ударно подскачат във всички посоки. Чрез бой по всички, само не и срещу президента Радев. Сметката е по-лесна от седенето на лидера им Слави Трифонов на дивана. Да оберат де що има изпаднал гласоподавател, който все още при това ходи да гласува. Освен от БСП, ако е останало нещо, и от достигналите максимума си на максимум трета сила в парламента „Възраждане“, също така от остатъците на „куклите и парцалките“ на ПП-ДБ. За по-сигурно „обединени“ с ГЕРБ и ДПС, под формата на „бащите на нелепата конституция Христо Иванов, Кирил Петков, Асен Василев, Бойко Борисов и Делян Пеевски“, както спешно ги сроди самият Трифонов.

Това е, подготовката клането с дървения нож е на пълна газ. Освен ако избирателят не реши да се приключи по-качествено и окончателно с това „дърварство“. Примерно чрез следните фразеологии. „Нож в гърлото“, дето значи „последно предупреждение“, или „Нож в сърцето“ – „смъртна опасност“. Само да не продължаваме с „Нож с две остриета“, предполагащо още и още от същото – нещо което уж можело „да въздейства и благотворно, и лошо“, „да бъде и полезно, и вредно“.

Пак да им се вържем на капана „дървено желязо“ на политпартийните ни оксиморони под формата на „трътка с мозък“. Така де, оксиморонът от старогръцки означава хем остроумен – хем глупав. Дето в нашенския съвсем новобългарски предизборно-изборен-следизборен език категорично значи, че политпартийците са умни, а избирателите – глупави.