Седмицата: Голата олимпиада! Промяна до разглабяне чрез преценяне

В зимна олимпиада сме от изминалата седмица. Китайците демонстрират за първи път как един и същи град може да приеме и зимна след лятна олимпиада. Е, не просто частично, за допълване на естествена снежна покривка, а изцяло на изкуствен сняг е зимната, но пък няма да го карат снега от Антарктида, например. Не че няма да им е по силите примерно логистиката. То китайците като едното нищо могат и лятна олимпиада на Антарктида да организират, все пак и те като нас имат население там – изследователска станция поддържат.

Ама това са си китайски работи, китайска политика – да се оправят! Ние сняг си имаме – напоследък все по-дълбок политически сняг и зиме, и лете. В който политическите, властовите олимпийци си подават моркова като щафета. Зимъска да ни правят на снежни човеци, през лятото – на морковена салата. Докато ни залъгват на олимпийския принцип, че е по-важно участието – да сме живи, та да гласуваме, и с някое и друго олимпийско мото – примерно като действащото в Пекин в момента „Заедно за споделено бъдеще“.

Какво ще е бъдещето на новите политически олимпийци у нас, става все по-неясно. Но пък все повече става споделеното мнение, че не са заедно. Петте уж сплетени кръга в олимпийската емблема на действащата властова сглобка взеха да дрънчат на разглобяване, след като всеки от тях почна да залага само на собственото си преценяване – на собствената изгода. Според новата граматика – разглабяне чрез преценяне.

Точно през изминалата олимпийска седмица лъсна и тази нашата политическа олимпиада. Гола взе да лъсва, явно пак по примера на все пак прокрадналата се голота и в Пекин, колкото и всичко там да е коронавирусно опаковано. Откриването на олимпиадата там не мина без полугол знаменосец. Традицията бе спазена от представителя на Американска Самоа Нейтън Икон Кръмптън, след като хорото поведе преди четири години Пита Тауфатофуа от Тонга, който в Пьонгчанг се появи по джапанки и традиционното за острова му облекло. Сега Нейтън си развя знамето по джапанки, гол до кръста и традиционна къса поличка за под кръста. Единствено с противопандемична маска повече в голия дрескод.

Освен в голото лъсване – само политическо засега у нас, има обаче и друга прилика с Нейтън. Не е в джапанките българската следа. По-точно не съвсем в джапанките, понеже представителят на Американска Самоа е минал през „Принстън“, а действащите ни баш управляващи олимпийци – през „Харвард“. И в двата случая, надяваме се, не боси, а поне по джапанки са излезли.

Също и нашите властови олимпийци са с маски. Ама не само уж коронавирусно на устата и носа, а целите са маскирани тъкмо за прикриване на съвсем олимпийския им принцип. Няма да има медали, победители в управлението, ще има „просто Участие“ за интереса от разглабянето, разпарчетосването на властта. Което стартира по джапанки в снега! Като първият политпартиен олимпийски принцип е всички – и на битово, и на бизнес ниво, да стискат зъби голи в студа, докато се запролети и сметките за отопление спаднат поради отпадане на нуждата от отопление. Че нали всичко само ще се анализира я до април, я до май, я до юни, засега, а за парлама ще се подава по някоя джапанка за на куц крак да се кара.

И точно на базата на тези принципи на бос крак, започна новата ни гола олимпиада - промяна до пълно разглабяне чрез преценяне само на интереса (им).

Стартът на разглобяването вече е факт съвсем на високо ниво – там при огнярите на олимпийския политпартиен огън. Замерят се със запалки президентът Румен Радев и премиерът Кирил Петков. По-отдолу им палят клечки под задниците коалиционните партньори – останалите 3 кръга от 5-те олимпийски. Мятането на огън по президента е поне да му напомнят, че 6-те му месеца еднолична власт трудно ще му се повторят, че все пак, поне на хартия има действащ парламент и редовно правителство. Държавният глава пък хич не чака какъвто и да е толеранс, за да демонстрира че не той просто кара влака, а пилотира самолета, и то не само от София до Скопие, а със зареждане за по-висш пилотаж през „Булгаргаз“.

Така вече пак се заговори за „до април“, ама вече не какво (ли) ще направи тогава правителството, а че „я изкара, я не“ до тогава. А коалиционният партньор Христо Иванов направо извади, ако не най-дългата, то най-директната клечка от уж общия кибрит, и я драсна с предупреждение на глас уж само към своите от „Да, България“ - да са готви за нови парламентарни избори. Още в тая олимпийска година, разбира се!