Седмицата: Инфлацияяя! Поскъпнаха и розовите очила
Кьорав карти не играе! Както е известно, това не е слоган на кампания за въвеждане на Брайловото четмо и в тестетата карти за белот, за сантасе и направо задължително за гледане на карти. Всеки картоиграч го знае – като си кьорав, сам си си виновен, че си останал излъган. Като гласуването на пълно сляпо вече на четири парламентарни избори и с възможност пак да ти избодат очите за пети път на 2 април т.г. докато отново уж ти рисуват веждите.
Този път обаче упражнението е съчетано и с все по-голямата липса на розови очила. Тия дето стават за изборно привиждане на какви ли не спасители, пък после се оказва работата 2 в 1: избирателите от кьорав по-кьорав, а избираемите просто не ги умеят картите. Колкото и да се кокорят и с двете си очи, визуализацията им стига колкото да седнат в парламента. И привиждането приключва с рязко ослепяване, че и оглушаване от страна на избраните за всичко по-различно от собствените им вежди.
Разковничето на проблема наистина е в розовите очила. Не че са станали дефицитни, боядисването им дрънчи на пълни обороти вече трета година. Просто инфлация! Поскъпнаха и розовите очила. И сега вместо през тях краставиците и кашкавалът да изглеждат скъпи, но пък розови, вече са просто скъпи. А притежателите им – избиратели, които трета година седят и мислят за кого в розово да гласуват, сега само седят. На празна ясла – без краставици и без кашкавал.
Ето как се случва това с розовите очила. На пепел от рози станаха понеже оптиката на държавата ни се строши като предно автостъкло при челен удар в дърво, докато ядем дървото от вот на вот.
Това с оптиката вече се отнася дори и до постоянното ни състояние на служебна власт. Досега, мандат не мандат, най-вече – не, слагахме си розовите очила и ги припознавахме служебните правителства като съвсем спасителни. Демек, що пък като няма хляб да не ядем служебни пасти. Ама байгън ни дойде от толкова много сладко и взехме вкусово да се усещаме, че всъщност от служба на служба се пресоли манджата. До там, че инфлацията да ни удари тъкмо най-милото – розовите зъркели.
И хоп, както отбелязва социологично-политологичната наблюдателница, оптиката към служебното правителство – това сегашното, което си е същото като предишните няколко, взела се променя. Не, не че служебното правителство си е имало оптика – магазин за очила, пък сега са го затворили понеже много е поскъпнала и розовата боя. Оптика, което от гръцки означава поглед, е и дял от физиката, който изучава свойствата на светлината и свързаните с нея явления. И се оказва, че вече не само розовият поглед избелява – до изцъкляне, но и явлението „светлина в тунела“ категорично се прояснява, че не е поради задало се излизане от другата страна - на светло, а си е от непрестанно идещия насрещен влак, който ни размазва в тунела след всеки предсрочен вот.
Та така, ето на – било ни светнало, че служебната власт била на власт „достатъчно дълго време, така че толерансът към нея да се изчерпа. Натрупвали се „въпроси, подозрения, скандали и кризи“. Е така е - когато същата служебна власт, също и тази дето там за промеждутък от 164 дни беше конституционно редовна, ама се самообслужи повече от служебно – не реши кардинално въпроса с инфлацията. Да блокира със закон единствено поскъпването на розовите очила, дори да ги намали с постоянни промоции, даже да ги раздава на улицата безплатно, както в „зората на промяната“ по жълтите павета.
Тогава всеки щеше да се запаси с розови очила като с тоалетна хартия, олио, боб и кисела краставица само за 4 лева в буркан. И да си гледа през розовите стъкълца докато кьорав играе карти – все на всичко коз, нищо че отдавна е без коз. А не изведнъж да прогледне в стил „Колчо Слепеца“ и да се сети примерно, че „без координация и комуникация между институциите“, „без парламент и без политическа подкрепа“ всякаквите там цели, еле пък тая за излизане от тунела откъм правилната, светлата му страна, са обречени на среща с насрещния служебен влак.
А сега какво – няма розови очила! Даже и в служебния склад вече няма!
Ееее, спокойно! Всичко ни е наред и пак си гледаме напред – не към април, а някъде, засега, наесен към по-следващите избори. После към по-по-най следващите. Що така ли? Еми понеже след постоянното носене на розови очила постоянното ни вековно късогледство се е превърнало в трайно розовогледство. Толкова розово и без очила, че, ей я на – вече виждаме как предизборно инфлацията затихва: краставиците се кротнаха на 7 лева и няма да помръднат – евтиния! И вече не само „българския розов домат“ ще го ядем с колците, че така е по-евтино.
А и за всичките нередовни избори, дето раждат само напълно нередовна власт, сме напълно готови. Всичко ни е толкова розово, че в момента единственият ни проблем с розовеенето е коя ще е следващата „първа“ политическа сила – ГЕРБ-СДС или ПП-ДБ. То няма никакво значение, когато всяка от тия две „групировки“ си е първа само сама за себе си – втора, следваща крачка не прави.
Но така е с „розовите сънища“. За тях научно е ясно, че без значение избирател ли си, избираем ли си, просто спиш с много намалена мозъчна активност и си сънуваш мечтите. А после, в реалността, можеш да разчиташ, че като си сънувал розов сън, това ти вещае розово бъдеще. Ама служебно ти се пада, не научно!
