Седмицата: Избирателите–гъбари търсят Гъбарко да го бият

Няма да ходим за гъби, защото още няма гъби в гората. Ей тази съвсем фактическа фактология беше заложена като един от възможните отговори в предизборна анкета на обществената телевизия БНТ като допитване кой ще гласува, кой – не. Ми няма гъби, дори и най-ранните – пролетните, се появяват най-рано след средата на май. А и кой вече „ходи за гъби“, според термина навремето в ранното, но почнало да се понацепва СДС, за онези дето сърдито „няма да им гласуват“. Сега просто не отиваш до урната, а си оставаш да си киснеш в лечебни отвари краката, гъбясали от толкова много парламентарни вотове един след друг.

Така, де – някакви си прости гъби вече не са решаващото оръжие в наказателната акция „Те не могат толкова избори да произведат, колкото аз няма да им гласувам“. Понеже дори и все още гласуващите взеха да са от типа „партизан за бой се стяга“. По съвсем действителен случай от второаприлския изборен ден на отминалата седмица, попитали от СИК мъж на средна възраст как ще си даде вота – машинно или ръчно на хартия. А той отговорил – с машина, макар че ми се ще с калашников да гласувам.

На избирателите – гъбари, както ги наричат тия все повечето дето си реализират протестния вот чрез не упражняване на вот, обаче вече изобщо не им пука за гъбите. Същото е и с останалите гласоподаватели у нас – тези дето отиват до магазина да си купят гъби за неделното ястие и между другото прескачат да пуснат все пак нещо в урните от собствено уважение. 

Естествено причината е, че и пет пъти да гласуваш само за две години (от 4 април 2021 до 2 април 2023) разтурянето на „избрания“ от теб парламент е сигурно.

И като взе да не хваща изобщо декиш ни с гъбарството, ни с наказателен вот към всички, обединението почна да се получава от долу, откъм избирателите – нагоре към избраниците. По-просто казано: не се търсят гъби – търси се Гъбарко. Този събирателният образ на всички „избрани“, които се гъбаркат с избирателя като сядат в парламента за парлама, въртят се на мандатната въртележка и накрая се разпускат по живо – по здраво до следващите избори, без да съставят редовна власт. И ей го, на – сега вече мнението, това общественото мнение, се е вдигнало и над 80 на сто по въпроса трябва ли всички парламентарни политпартийцине не просто да си седят на задниците, а да си седнат заедно на компромисите и да подредят истинска, а не „по служба“ власт в държавата – и законодателна, и изпълнителна, като минат и през съдебната. Па било то като начало и за определено време, а не за цял мандат, па било и не чак толкова политически стабилно, а програмно, експертно – както щат да го нарекат.

Което толкова категорично мнение от долу нагоре означава съвсем, ама съвсем категорично, че на всички вече им е писнало от безкомпромисното гъбаркане от горе надолу. И ако и този път, и в този парламент парламентаристите си образуват само гъбички от седене в депутатските кресла, то превърнатите избиратели в перманентни гъбари ще го потърсят Гъбарко направо да го бият, че байгънясаха от белите му. Като във филма „С деца на море“ и култовата фраза: „Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият!“.

Ама не само Кирчо, а просто и останалите гъбарковци. Без значение кой първа, кой втора сила (ГЕРБ-СДС или ПП-ДБ), кой - ха, честито, пак на косъм се е завърнал в парламента (ИТН) и кой на друг косъм отново се е спасил от все по-задаващото се изпадане (БСП). За „Възраждане“-то няма нужда да говорим, те са си отделна гъба – сюнгер, дето продължава да набъбва единствено от недоволството на гъбари, дето на всяка цена искат да са и избиратели, като не се отказват да берат и всяка срещната отровна гъба.