Седмицата: Канализира ли се (не)властта пак към помийната яма?

Важното е, че най-после се случи… Случилото се важно било това, че най-важните лидери на властовата (не)коалиция ГРБ-СДС – ПП-ДБ не си говорили по телефона (когато изобщо си говорят), а през отминалата седмица, видите ли, се видели „на живо“ (колкото и на умрели лисици да се правят) и дори уточнили „тези 13 закона“, даже и че трябвало да бъдат приети до 29 октомври – деня на най-после редовни избори, ама за местната власт. И така особено важното от целия този словесен калабалък бил, че нещата (тия некоалиционните) се били канализирали.

Сега обаче, след това важното – идва трудното. Трудното за разбиране, колкото и да е ясно, че сме в предизборна обстановка, при която у нас (дори и да е местна) нищо не се разбира. Да се опитаме обаче поне нещо да схванем, най-вече КАКВО СЕ Е КАНАЛИЗИРАЛО?

„По принцип“, както би рекла под път и над път някоя миска или обикновена моделка, канализирането идва от канал. Каналите от една страна „по принцип“ са изкуствени водни пътища, обикновено свързващи съществуващи езера, реки, морета. Има и напоителни и отводнителни канали също. Има ги в тия им видове още от преди повече от 6000 години. Плавателните канали дори са нещо като символ на Индустриалната революция, ама като всяка революция и те в един момент са се задръстили, понеже са станали ненужни като важно средство за транспорт под ударите на железните, на асфалтовите и на въздушните пътища – на други революции, така да се каже. И така сега тези толкоз важни артерии – по-живописните от тях са запазени, дори обновени - се ползват за разходки с лодки.

Не ще обаче туй да се има предвид с онуй политическото канализиране от миналата седмица. Да, сълидерът на ПП Кирил Петков предизборно все се развява по разни водни спортове, но откакто политически доплава от Канада дори и изборните му галоши все повече затъват. А пък на башлидера на ГЕРБ Бойко Борисов виждането (стил „имам една мечта“), че в Черно море ще царуват платноходки, мир и любов, потъна като ютия в същото това „нашето море“ и сега там плават „путиновите мини“.  

Канализиране също е да се укрепи коритото на река, та да не се разлива. Ама и това няма как да е онуй политканализирането. Че именно миналата седмица пак, „просто“ от дъжд, изплискаха смъртоносно реки у нас, в Странджа този път, тъкмо откъм страната на същото това Черно море.

Най-вероятно, а не ей така „по принцип“, това политическото канализиране ще да е онова с преносния смисъл: организирам, насочвам действия в определена посока. Обаче пък няма как да пропуснем и едно друго, доста основното значение на канализирам – построявам канализация. Баш! Точно в това 2 в 1 по всичко личи е заровено разбирането на заветното, на толкова важното „канализиране на нещата“ в действащата (не)коалиция на властта.

Понеже „канализацията“ е система от канали за извеждане на отпадъци от човешка дейност – в частност и клозетната такава дейност. Още по в частност, включително и съоръжението „септична яма“, която яма произлиза от гръцкото „септикос“ – прогнил. А у нас е по-известно като помийна яма.

И ей така стигаме някак си до тия (не)коалиционните неща, които през изминалата седмица уж се били канализирали. Така де, по каналния ред, по каналния ред, та бух – право пак в помийната яма. Че идат изборите на 29 октомври, макар и местни, и политически всичко ще си е едната помия – не образно, а традиционно казано. Дори и да се приемат тия канализираните 13 закона.

Пък после, някъде към Коледа – когато отшуми разпределението на местната власт, може да се почне някакво почистване на ямата, ако обаче не е съвсем замръзнала вече помията в нея. И единственото (раз)мразяване чрез още по-голяма (за)мразяване – все от мразене иде, да се окажат за Великден вече едни парламентарни избори. Пак предсрочни, нередовни, разбира се, че то редовните цамбурнаха отдавна в помийната ни политическа яма. Гният си там в септиката, а избирателят вече не гласува дори и с отвращение, че сили не му останаха да повръща.