Седмицата: Късно е, либе, за… питка

Коментар
12:42 - 15 Юли 2024
14751
Седмицата: Късно е, либе, за… питка

Мислехме си едва ли не, че отминалата седмица ще остане в историята с „Късно е, либе, за китка“ - прочита на Ахмед Доган на Петко Р. Славейковата поема „Изворът на белоногата“. В който прочит не беше (и не е) ясно кой е ергенът, еле пък коя е момата, ама нейсе. И хоп – нещата с народното творчество в политпартийната ни действителност го избиха на песен вечерта в неделя. Оная народната „Цъфнааалооо, цъфнааало цве(к)теее шарееенооо…“. Цъфнаха ПП-ДБ на Радевото пенджере.

Точно там – на прозореца на президента Румен Радев поиска да се цъфне третата политсила в парламента, която изведнъж стана втора, след като внезапно размятане на букета, на стройната икебана на ДПС, доведе до разпиляването му като тръни насред поле от „вятъра на промяната“.

То тая песен се мярка из нета и като реклама на „дамски ¾ чорапи до коляното с избродирани три цветя от автентична тракийска везба, подредени по дължината на чорапа от вътрешната и външната страна“. Но на ПП-то, все още под мишница с ДБ-то, явно морето им е до коляно, след като решиха да тропат по без чорапи (боси – босенички) на портата на държавния глава, за да цъфнат – да се покажат „държавнически“ от прозореца му. А това пък след като същата тая порта дори са я затръшвали зад гърба си. Тръгвайки насред тъкмо такива „мандатни“ консултации, каквито сега искат от Радев. Щото се бяха закичили и зад двете си уши с цветето „опозиция сме!“ - и нищо не чуваха, сърдите на собствения си (не)електорат, че са с голяма мъка трета сила. Ама изведнъж тръните Доганови им се забиха на тях отзад и станаха втори – съвсем конституционно задължително получаващи втория мандат за съставяне на редовна изпълнителна власт, когато резултат от първия не се е получил.

Такава е моментната картинка на буренясалата ни политпартийна уж цветна градинка. И сега се чака (до часове) тъкмо прецаканият именно от ПП-ДБ доскоро под формата на президенто-премиер главен градинар, най-вероятно да им ритне менчето с всичките им увехнали китки в него. Или да им сбъдне новата мечта лично той да им оплеви градинката. Ама надали: резултатът – поне логичният е, Румен Радев да вземе та да цитира лично почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Ама с (не)цитат: не с „Късно е, либе, за китка“, а с „Късно е, либе, за…питка“.

Така де, с „китка“ – даже и с „питка“, изразът се използва, когато някой за нещо е закъснял – ужасно закъснял. Точно както ПП-ДБ искат от снощи президента да отложел връчването на втория проучвателен мандат - с цели два месеца. С идеята неработещият, така да се каже празничен, юбилеен 50-и парламент, изведнъж да се разработи заради тях, за да се приемат ония закони на ПП-ДБ, заради които се разглоби ротационната сглобка с ГЕРБ-СДС. Тия закони, де – за партийни назначения във всичките (не)партийни уж държавни регулатори.

То колкото и конституцията ни да е разтегливо понятие за ПП особено (като дъвка за собствените им балончета я имат вече четвърта година), да искаш пак да я разтягаш, си е като да залепиш разджваканото на физиономията на някой друг, барабар с всичките си плюнки. А в случая иде реч тъкмо за лепване на главата на държавния глава. Или поне за мушване на тяхната съвсем спаружена китка зад ухото на президента.

Та затова дали още днес или пък по-бавно, та да е мъчително, Радев ще ги омеси ПП-ДБ в питката (си). Най-малкото като при разчупване на сватбарска питка от булката и младоженеца над главите си, та да се види кой ще командва в новото семейство. Само дето юмручният президент едва ли ще пропусне цялата погача – втория мандат за реализиране на редовна власт, да я тупне и в главата, и право в устата на „промяната“. Да им покаже и кой командва в случая – нищо, че пак конституционно му взеха „властта по служба“, и да ги задави със собствената им ненаситност за намазване от каква да е власт.

Ама да видим! Че то пък Румен Радев нали все е зает да си меси собствената политпартийност. Току виж се навие да се позабави и два месеца - вземе че използва „втората (по неволя) сила“ в момента да му втаса личната политическа погача, пък кво ако „харвардският квас“ превтаса и се самоизтече на рядка каша в канала.