Седмицата: Като не снасяме яйца, мътим камъни
Има(ше) един филм „Да отгледаш гарвани“ – испански, драматичен, на наистина истинския класик на класическото европейско кино Карлос Саура – от 1976 г. (по соц кината на България през 1978-а). Името му идва от испанска пословица „Отгледай гарвани да ти изкълват очите“, дето еквивалентът й у нас е по-озъбен: „Храни куче да те лае“. Разбира се лентата е многопластова, сложна, като фантазия и действителността на тогавашна Испания се преплитат. В нашата сегашната ни действителност пък има едни добре хранени гарвани дето така се самоотглеждат, че да са баш главните герои в също гарванската поговорка „Гарван гарвану око не вади“. Чието значение на чист български е, че себеподобните си пазят гърба дори и да са направили грешка. То и гъ*овете много старателно си пазят, не само гърбовете, тия политически „гъзари“, дето според този пък жаргон се мислят, че и смятат за „голямата работа“.
Но като ги отглеждаш по испански тия пословични гарвани, то поне преди това те са измътени, родили са се от черупката. Пък нашенските политпартийни, а оттам и държавнически гарвани са като да са люпили семки, даже по-лошо – без зачатък са на какъвто и да е дори малко мозъчен зародиш. Какви ти яйца, като да са от камънак излюпени.
Ето го и доказателството, дето внезапно се появи баш по Великден, но дава обяснение на политическата ни люпилня не за цялата година, а поне за последните 4-5. Случаят е от САЩ заради поскъпването на яйцата им. Ама тъкмо пък по цената на яйцата, не кога, а изобщо няма да ни стигнат американците, еле пък „и задминат дори“. Но така или иначе фактът е следният: „Цената на яйцата в САЩ за поредна година остава доста висока, като последното поскъпване съвпадна с подготовката за Великден“. И в резултата на скъпотията много американци се обърнали към алтернативи. Сред най-популярните са боядисани картофи и… камъни.
Картофите за нашенските условия едва ли са „оферта“. Освен че и те пари струват, а камънак навсякъде безплатен има, не става да се чукат за Възкресение с картоф, все пак не е достатъчно твърд. А да праснеш някого, да го уцелиш примерно по главата, картофената коравост направо е като да е преварен в тенджера под налягане.
Камъкът си е камък, толкова е корав, че и дори да иска, нищо не се ражда от него. Камо ли нещо реално разумно. Е, може все пак да измъти нещо, но в по-друг смисъл. Като го цамбурнат да размъти водата на някого или на нещо – най-вече политически, а от там особено тежко държавнически.
И ето ги и моментните данни как не само по Великден, а и преди и след Възкресение у нас вместо яйца все се мътят камъни: природно мъртви, без грам живец ни за политика, камо ли за държавата. Примерно какъв каменен запъртък е сегашната ни (не)действаща т.нар. парламентарна опозиция. Дето все нещо мъти, ама нищо не снася.
Накратко политологията през изминалата седмица – Страстната (от страдание) седмица, сочи следното по мъчителната тема „като нямаме яйца, мътим камъни“: „Животът на това правителство не зависи от опозицията…, защото опозицията е разпръсната, слаба, неединна и почти е невъзможно да се обедини“, „Опозицията е не просто разнородна, а и част от опозицията всъщност подкрепя правителството – поне до въвеждането на еврото“, „ПП-ДБ стоят по средата, в едно такова положение на хора, които не си знаят мястото - хем искат да вкарат страната в еврозоната, хем са с т.нар. кремълска опозиция“, „Ситуацията е почти парадоксална, странна някак си“, „Вотът на недоверие е силен инструмент в ръцете на опозицията. Маниакалното боравене обаче с него води до загуба на ценно парламентарно време, загуба на ценно време на самите министри. Ако искате да намерите някой министър, може да го потърсите най-вече в парламента. За по-малко от 100 дни имаме 2 вота на недоверие и 34 изслушвания“. И т.н. камъни самохвърлени все в градината на „опозицията“ уж че я мътят ли мътят властта, та те да родят нещо от нея.
Само дето яйцето, живият живот, е съвсем другаде и изборът на зародиша-избирател вече е съвсем друг: „След изборите (тия последните засега в края на октомври миналата година) има солидно мнозинство, все по-единно и по-голямо - и то е против нови избори. Ей това е излюпеното, останалото е да клечиш над някой камък я по-малка, я по голяма миризлива нужда.
