Седмицата: Кой сега се разпра на (не)президентския си пилон?
Пилонът е трудна работа – и да се покатериш по него до върха му, и да се спуснеш обратно долу в подножието му. По-лесно е да се кълчиш на пилон, но и за това се изисква минимум гъвкавост. По принцип пилонът е опорна конструкция на нещо си. Включително примерно на задници, които да се увиват и висят по него. Горе на самия му връх пък може да се вее знаме. Няма как да се вее задник, физическите закони – най-малкото гравитацията, не го позволяват (поне тук на Земята).
Всичката тази пилонска работа никак не е случайна раздумка в момента. Да, не се бият дупки в момента, та да се забие поредният пилон с байрак отгоре му тип „на свинче – звънче“ в държавническия ни смисъл. Но замря тая бурна деятелност не просто щото е зима, а понеже внезапно (или пък не) настана политическа зима за главния пилоонаджия – настоящия президент втори мандат и вече бивш „премиер по служба“.
Толкова замря, че чак умря онуй толкова дълготрайното в последните години „рейтингово“ положение. На съчетание от въпроса „Еее, кой сега е номер 1?“ и постоянния отговор „Румен Радев!“. Актуалният въпрос със същия отговор в момента обаче е „Кой се разпра на собствения си пилон?“. Уж президентски пилон, но целият нацвъкан от лично „премиерските“ му хвъркания на държавния глава, докато се беше загнездил върху цялата власт служебно. Та така пилонът вече е (не)президентски и като едно(то) нищо може и предсрочно да падне не служебно, а конституционно и от него, от президентстването (си).
Ако се върнем на светлото пилонско време на Румен Радев, можем да видим следното. Колкото и да е трудно да се катериш по пилон, той му стигна баш на върха. Ама със самолет! Кацна там и мислеше все така да е отгоре (ни). И не само до края на втория си (последен по конституция) президентски мандат. А и по-нататък „като за последно“ да се вихри във властта чрез политпартийността.
Само дето самолетът вече го няма: не просто не (му) се вдига, а катастрофира в собствения пилононосач на Румен Радев, при непрестанните излитания от него. И сега президентът неизменно гравитационно, най-вече от собствената си грешно изчислена политическа и властова тежест, е във все по-бърз процес на падане от пилона. Даже по-страшно – пада заедно с пилона, на който се е надянал.
Ето и какво се случи фактически конкретно през изминалата седмица с туй пропадане държавно-поличиски. Като един къс коприна – знамето, което сам си уши и го извади от юмрука си преди повече от три години, изведнъж потегли като парцал по „Пътя на Копринката“. Същата тая тайна пътека, по която си караше всякаква „коприна“ към президентството, сега стана явна и е в обратна посока – почна да го изкарва от президентстването му. Понеже вече съвсем явно се заговори не просто за оня т.нар. Копринката, а за „чудовищен корупционен кръг“, „контрабанда“, „рекет“, „тъмна институция, пълна с много кеш“, „пликове“, „кой е касиерът“; „къде е тайната стаичка“. Така да се каже не просто въпроси, а обвинения в посока на Радевия пилон – на най-висшата държавна институция – президентството. Но и към прокуратурата, МВР, службите за сигурност.
Накратко: гръмна „кешгейт“! Ей така, директно „в брой“, гръмна политически скандал на висше държавно ниво право в гейта – портата на президента. Гърмя цяла седмица, а Румен Радев мълча, мълча не като президент, а като партизанин, и се изказа днес - в понеделник на следващата.
Пак като партизанин се и изказа: заплаши на практика със своя партия, появата на която била безалтернативна. Новата (му) алтернатива била неизбежна, понеже според думите му: „Цялата тази режисирана медийна истерия издава страх от нова партия“.
Туй то! Това е важното – неизбежно да си има партия действащият президент на България. А не че за първи път български президент се сочи, размята като "затънал в корупция", с обкръжение „свързано с контрабанда“. Ама така е когато по президентските ти пилони „безалтернативно“ се мятат всякакви задници. Повличането по пилона надолу е наистина безалтернативно, нищо че са обути в лека, ефирна коприна.
