Седмицата: Коледното меню – пърхутки, чворове и пънове, дето сме си ги набрали
Да се сетим пак за драмата на оптимиста и песимиста. Песимистично според оптимиста „не е по-добре, но няма как да е по-зле“. А мнооого оптимистично според песимиста „има, има как да е по-зле“. Интерполирано в актуалния ни коледно-новогодишен оптимистичен песимизъм или песимистичен оптимизъм (все тая) значи, че по Коледа не може да стават чудеса. Ооо, може, може – какви ли не чудо не виждани чудеса гледаме в момента в иначе пак обичайното си състояние на нашенския „празник на демокрацията“. Така де, най-демократичното на демокрацията са демократичните избори - факт. Е, пак сме съвсем фактологически на политпартийния им чутовен връх.
Ей го – на! Вместо Мария Цънцарова (Златимир Йочев бил в отдавна планирана коледна ваканция) Донка Байкова почти води рано понеделнишки сутрешния блок на бТВ с безобидни теми: По празниците „мушмули и круши, ако сме си набрали“, то може и портокали, ама не сме си набрали. Също зехтин рано, рано сутри, та да „ни дренира“, но то и маслини хич не сме брали, пък дали с дренки става, не рече диетоложката.
Опраска ни обаче Байкова направо с обидна тема. За да ядем по-малко от Бъдни вечер през Коледа и Нова година до Всильовден, трябвало да сме в крак с модата по въпроса как (не) се плюска. Тренди било до голямата софра да се сложи малка масичка (колко пък малка!) и на нея да се подредят всичките блюда. Та да гледат запразнилите „какво ги чака“ и да си оставят място за всичко – поне на принципа „от всичко по малко“. Страшна обида: и оптимистът, и песимистът на коя да е празнична трапеза мигом ще ревнат гороломно: има, има място за всичко по много. Също целта на масичката може би е да ставаме (кардио упражнение) или поне да се пресягаме (стречинг упражнение) та да преместим (силово упражнение) храната към голямата маса. Още по-обидно: тоя фитнес на маса – на голяма маса, то направо ние сме го измислили. Дори и политпартийно, ама в никакъв случай на кръгла маса, а на най-четвъртитата – даже чепата софра с всякакви чворове на нея.
Ето ги и някои от многото чудо-чудеса на някои основни пънове и чворове. Тия не на малката масичка, а на голяяямата предизборно-изборно-следизборно банкетната.
Примерно излезе, че цял един президент, при това успоредно уж потенциален, но действащ си потенциално активен партиен вожд, е някаква си пърхутка. Гъба, дето е и отровна, и ядлива според на кой точно сорт попаднат гъбарите (ама тия гласуващите, не ония негласуващите, които ходели за гъби). Това пърхутно на практика „чудо“ за Румен Радев се получи с учредяването тия дни на партия „3 март“. Лично от държавния глава, изречено име на някакво си народно движение преди няколко години от О, Шипка – от върха висок, не от кръчма със същото търговско назание. Ама сега, хоп – „3 март“ се роди през декември в Несебър. Като партийците й веднага, от своята си поне засега малка масичка, посегнаха да си сервират „на богато“ от все още голямата трапеза на все още президента. Заявявайки с пълни усти, че „3 март“ „приема президента Румен Радев за неформален лидер“. Та точно това според политологията „прилича на нещо средно между отровен двойник и заблуждаваща маневра“ – баш пърхутка.
Пърхутка, ама все пак гъба, а и ядливата пърхутка е тази едрата – гигантската, ще рекат тия дето ходят за гъби. Ма то политпартийното ни гъбарство не на дреб, направо на пърхот направи де що имаше някакъв мицел в тая държава. Или ако пак цитираме политологията „България просто няма пари сега, харчиха тези, харчиха предните…“. Пък „ГЕРБ се държи като затворена структура, лидерът им говори като на група за взаимно изслушване, капсулирани са и излъчват омраза към всички останали“. А либералите (ПП, че и ДБ) говорят само за прасета и тикви - дехуманизация, за бесене, изправяне пред стената“. А „Президентският лагер излъчва ехидност към всички останали“.
В крайна сметка на подобни пърхутки, пънове и чворове дори и малка масичка им е много. За какво им е – няма да седнат заедно да си поговорят, камо ли да преговарят. А само да се наплюскат, при това вкупом заедно и поотделно.
