Седмицата: Лъжа е , сърцето ми стене…! Ама не с Преслава, а с президентска чалга

Е няма такава чалга, като тази в сегашния ни политически дневен ред. Ей сега, през отминалата седмица, се роди перфектният политически кавър. Все едно преписа като второкласник кандидатът за президент втори мандат Румен Радев достолепно стария хит от 2006 г. на хитовата Преслава „Лъжа е!“. То тогава авиаторът Р.Радев все още не е генерал, нито пък едва ли си е представял, че ще стане президент, камо ли че ще му се наложи да влезе в битка, и то най-вече по суша, с друг генерал, който пък е и премиер. Но баш в тая битка с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, се стигна до кавър версията на самата Преслава. Която за капак, даже не е генерал.

Накратко казано - кратко като рапортуване, президентът и продуцент на две служебни правителства подред (засега) тази година – пролетно и лятно, изведнъж се оказа излъган от предводителя на три редовни правителства (засега). Секна им не просто войната президент – премиер, и то на тези висши държавни постове в една и съща държава. Внезапно нещо стана и се разсъхна и войната по линията настоящ и пръв кандидат за бъдещ президент срещу бивш премиер.

Внезапно за публиката, дето й викат суверен. Летецът-генерал и действащ държавен глава, ако не да я е мернал тая суша от самолет, то доста вероятно, да не кажем сигурно, липсата на дъждовна облачност направо с кожата си я е усетил. Та така да излезе от същата си тая кожа, както образно се казва, и да почне Румен да зове Бойко на пряк дуел.

Иначе защо ден-през ден, по-точно ката ден през седмицата, Радев пак ще пали войната, като обявява, че баш Борисов трябва да е кандидатът на ГЕРБ на президент. След като уж така го беше изчегъртал, все едно го е заврял през девет планини в десета – него, премиера от 2009-а, та чааак до 2021-а.

Така че, видимо и съвсем без самолет, нещо друго се е задало, та едната страна – Борисовата, да се кротне. Ама от това кротване, дето е като затишие преди буря. И на Радевата страна на фронта, направо на градушка й е замирисало. Толкова градоносно ще да им се е сторило задаващото се, което най-вероятно са надушили, че да се наложи да Го искат Бойко Борисов за опонент на всяка цена на изборите за президент (между другото и пак за парламент) на 14 ноември.

И градушката дойде, ама във вид на нещо като гръмовержец. Не че новият кандидат за президент – ректорът на Алма-матер и председател на съвета на всички бг ректори Анастас Герджиков е в някаква божия роля. Просто Му се стовари на „единствения кандидат“ Румен Радев като гръм и мълния – светкавично. Подкрепян от уж ошамарената ГЕРБ на Бойко Борисов.

Но издигнат ректорът Герджиков за кандидат за президент от толкова непартийнополитически шарен инициативен комитет, че на уж сигурния печеливш втори президентски мандат, и то още на първия тур, прекалено шарено му стана. Като примерно при тежък челен удар на нечия глава с нещо още по-твърдо, когато ти се извиват пред очите кръгове във всякакви цветове.

И толкова шарено ти става, досущ като да си на мястото на президента Радев, и да видиш във вражеския инициативен комитет присъствието на направо немислими от политпартийна гледна точка съчетания. Като например желязно дясната, тъмно-синята в политическото си верую Богдана Карадочева с многогодишно нарочения за червен бард Михаил Белчев. И де да бяха само те!

Така политическият дневен ред за първостепенния до преди няколко дни кандидат за още 5 години президент Румен Радев замяза образно на „четеш (списъка на инициативния комитет на Анастас Герджиков) и… ревеш“. И сред тези нови чувства няма как да не те подкара и на чувствени трели. Тежко и многострадално да запееш за дългогодишния си враг, който и да е зло, може все пак да е по-малкото зло – даже изчегъртано зло.

А какво по-подходящо от онзи безкраен припев в дълголетния хит на Преслава „Лъжа е!“, който все едно да е писан като за президентско предизборно обръщение на Радев в сегашния момент към „любимия му“, макар и бивш премиер:

Лъжа е, не чуваш ли, спри се...

Лъжа е, почакай върни се.

Лъжа е, сърцето ми стене, лъжа е…

Като водещият лирически герой (РР) – страдащо-излъганият, се обръща към другия (ББ) – бягащия му, и сърцераздирателно настоява той да се върне и да си продължат любовно-войсковта окопна връзка. А не да му праща даже не „битата партийна карта“ все пак Цецка Цачева, като на предишните президентски избори, а цял ректор на първото ни и във времето, и в пространството висше училище. Как да не се чувства и предизборно излъган, и следизборно заплашен този толкова водещ лирически герой и да не го удари съвсем наяве на тежка политическа чалга. Че като едното нищо, отсега може да му се причува и следващото парче, което да зазвучи ако не на 14-и, то на балотаж на 21 ноември: "Тази вечер празнувам разлъка" и "Дондуков" 2 да остане само скъп спомен от един отминал мандат.