Седмицата: Ловната дружинка „Умряла лисица“ ли дойде на власт
Странно животно е българският политпартиец – обобщеният му образ. Нещо като насекомо, примерно хлебарка, но все се прави на лисица. А както е известно, поне от приказките, лисицата толкова хитрее, че дори се прави на умряла изцяло в своя изгода, разбира се. От там и изразът „прави се на умряла лисица“ за някой дето просто е и хитър, и лукав. Е, колкото и да сме умрели политически напоследък – има-няма три години, доживяхме: на власт от миналата седмица съвсем редовно (най-после!) е жива-живеничка умряла лисица.
Така, „Умряла лисица“, би трябвало да се казва „новата“ ловна дружинка, която пое изпълнителната власт миналата седмица. Която не била коалиционна, най ми била ротационна. Демек, няма да ни управляват заедно, а ще ни се изреждат. То у нас ловните дружинки не винаги си имат име, зоват се обичайно по местосдружаване. Примерно, ловната дружинка на Вълчи дол или пък на село Мечка (примерите са илюстративни). Но някои дружинки все пак си имат имена – примерно „Сокол“, „Орел“, дори „Гларус“ де юре съществува. Има кръстени и на хора – известни, разбира се. Примерно ловна дружинка „Филип Тотю“, „Чардафон“, даже „Дядо Христос“, каквото и да означава това. Е, сега си имаме де факто и „Умряла лисица“. Толкова „умряла“, че е досущ като жива. Не, не е препарирана, а се сдружи ловджийски избирателя да препарира. Та да остане в природо-политическия музея този експонат, дето все ходи да гласува (или пък изобщо не гласува), но все гласуването тепърва му предстои.
Какво по-лукаво например от това, че в новия лисичарник „Денков – Габриел“ между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ всъщност си нямали доверие, но пък така щели да се контролират един друг какви ще ги вършат в курника на властта. Така де, както се казва в оная битова съпружеска приказка ще се дебнем, ще се дебнем и накрая ще се хванем. Понеже, ако разбереш, че половинката ти те лъже – кофти, ако не – още по-кофти. И дебненето е в ход между лисунгерите.
Лукава – не лукава, лъжовна или по-лъжовна, кокошкарското „успокоение“ е как било важно, че държавата ни ще се управлява „редовно“ – от сутрин до вечер, че и през нощта. А какво печели същата тази държава от такава „коалиция по неволя“ тепърва ще се разбере по кудкудякането на умряло в кокошарника. Скоро, още на местните избори примерно ще лъсне може ли умряла лисица да снася яйца. Не говорим за златни яйца, а за най-обикновени – примерно държавата редовен бюджет да има и да му се кротне поне малко дефицитът и други подобни наболелите пред държавата проблеми. Зер, нали затова се събра ловната дружинка – да отстреля най-наболелите проблеми, а не пак да чакаме от умряла лисица – писмо.
То обаче вече се и пише това писмо в новия лисичарник „в името на общия ни държавен кокошарник“. Абсолютен стил „правя се на умряла лисица“ си беше например „брандирането“ на правителството с партийните цветове на ПП, още щом техният ротационен премиер Николай Денков седна в уж общия курник в ролята на пръв петел. Като се оцвети сайтът на Министерския съвет в техните партийни цветове, само техните – на ПП (няма и капка дори от нюанса на ДБ, камо ли на ГЕРБ-СДС) идеше да се покаже чие е всъщност това правителство. Така, де – кокошките си дремят, а умрялата лисица им пребоядиса на живо курника. Та ако има все пак резултат от тая редовна власт в цялата ни нередовност, от далеч (по цвета) да личи „чия е заслугата“.
От другата страна ГЕРБ-СДС пък се правят съвсем на ни лук яли, ни лук мирисали. Така си е, лисица лук и на сън не помирисва, камо ли да го яде. А дебне за кокошки. В случая играта на „умрялата лисица“ е, че видите ли освен Мария Габриел в правителството няма други участници от ГЕРБ. А всъщност, уж умрелият от изчегъртване лисичок Бойко Борисов с този си ход - да не участват в изпълнителната власт, веднага щом се наложи ударно „ще докаже“, че те кокошки не са яли, само са ги пазили. Демонстрацията е, че „общата политическата отговорност“ ще е споделена между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, но ПП-ДБ ще са „натоварени с управленската отговорност (както я и пожелаха за пред избирателя си) и накрая те ще я (из)духат пилешката супа.
Та ей с такива „дребнички“ лукавства започва не друго, а пак преброяването, всъщност отстрелът на канарчетата – избиратели. Ловната дружинка е редовно строена, подписан й е ловният билет от парламента, сега да видим кога умрялата лисица ще рипне пак да ходи на нередовни избори. Вариантите във времето не са кой знае колко. Я след местните избори наесен, когато в общата ловна дружинка ще се застрелят един-друг. Я напролет догодина, когато трябва да свърши врътката на ПП-ДБ и ротацията да се поеме от ГЕРБ-СДС. Като за тогава „съживяването на лисицата“ е по два начина. Или ПП-ДБ да откажат да слязат от въртележката, или ГЕРБ-СДС да не поискат да се качат на нея. Всъщност, все тая – резултатът пак ще е разковаване на курника и насаждане на познатите служебни яйца.
