Седмицата на вота: Удавници за с(А)ламка

Че сме удавници е повече от ясно, след като вече 4 пъти за една година „плуваме“ с паническо шляпане към избори, а пояс – различен от „розово фламинго“, поклащащ се в басейна на лъжата, от никъде не иде. Идат кризи като джип 4х4, които наистина могат да станат и 16, както някои си мислят, че с тази „формула“ се изчислява колко гуми има високопроходното возило. Ясно е, че и всеки път се хващаме за сламка, която все някой, дошъл от никъде, ни подава та уж „този път“ да не се удавим. А всъщност, да я гълтаме мътната вода, като си мислим, че е коктейл, та да се давим качествено.

Така е и сега в седмицата на 4-ия вот за удавници. Пак си мислим, че сме на курорт и просто се плицикаме в поредното басейнче, и ей сега ще дойде сервитьорът с безплатни коктейли. Нещо като оня виц, в който навремето чехкиня на нашето море взела да се дави и на чист чешки закрещяла „Топим се, топим се!“. Ама българският спасител на чист български си рекъл: „Па топи се, нали затова си дошла, да се натопиш у морето…“.

Хващането за сламка – готовността да се „възползваме“ от всякаква и най-малка, но пък за сметка на това с голяма несигурност и с огромна ненадеждност възможност, взе да ни става единственото гласоподавателно оръжие. На принципа, ще гласувам за сламената си шапка, под която няма нищо, което да я крепи. Или ще се правя на дръж ми сламената шапка и няма да гласувам.

Само дето тоя път се очертава криза и в подаването на сламки. Няма! Затова поредната предизборна кампания, която всъщност не е спирала от година и половина, взе да предлага не сламки, а сАламки. Е не цели салами, та да се хванем за който им край си изберем, че саламите даже и тънко нарязани са инфлационно скъпи. Не, за ония саламки иде реч, дето в нещо като тесто, клисаво замесено и оформено на безформена топка, са набутани няколко парченца салам „за бог да прости“, които след изпичането и куче не може да ги открие, само някакво мазно петно говори, че може и да са били там.

Ако някой все пак вземе наистина да рови и да пита „абе, къде е саламът“, то отговорът е лесен. В парламента е, подават си ги саламените палки като щафета от един мандат на законодателния орган към следващия. Без да се коват закони, а само да се гризе саламът от двата му края едновременно, че бързо им идва краят на тези саламени парламенти със сламени депутати. Като вземат, че захапят и властта – направят се за кратко на управляващи, ако изобщо го направят, то е само заради още и още салами. После кво, ще оставят само крайчетата от всеки свой салам – тия дето им се вика „дупенца“, ама у нас се продават вакумирани като деликатес на „народни цени“. И ще приготвят с(А)ламките за следващите избори, че да има какво да ламка избирателят.

Този път саламката взеха да я предлагат като да е истинска вита баница и да го засити по за дълго тоя избирател, дето като ламя е отворил уста и освен сламки, саламки взе много да иска. Даже и наистина редовно, не налудничаво нередовно, а качествено правителство без розова перушина на фламинго в него, дето грабва салама и си се прибира по топлите места.

Ей я, на – и голямата с(А)ламка. Изведнъж в последните една-две седмици преди гласуването за парламент на 2 октомври, всички политпартийци вкупом спряха да говорят, че какво пък, като мине тоя вот, ей го следващия – през февруари му се пада по разписание. Изведнъж заговориха за стабилна власт, пък била тя и с „цената“ на компромиси. И ако все пак положението пак се окажело толкова „безкомпромисно“ – демек не всички да седнат и само един салам да си делят в името на това да не разпарчетосват държавата чрез всяка политпартийна коза на свой салам, то пак сме щели да ходим на поредни парламентарни избори. Но чааак наесен догодина – заедно с изборите за местна власт, дето се задават съвсем по разписание и дето ще се разпределят много, ама много салами.

Та така да му запушат устата на избирателя с тая нова голяяяма саламка, та да си мисли че най-после е на сигурно място. А всъщност пак да е под същия сламен покрив, дето, както е приказно известно, е построен от най-глупавото от трите глупави прасенца. И така ще я вее вятъра държавата, докато все някога се усетим, че то тия прасенца всъщност стават само за салам, и да си изпечем от него истински саламки. А не само да ги гледаме от вот на вот как само си размахват един на друг саламите.