Седмицата: ПолитНУДИЗЪМ! Всички на пързалката по гол гъз
Мазане му е цаката! Туй сочи резултатът от „политиката“ на изминалата седмица. Не, не като да си намажеш с лютеница филията с евтиния хляб на КорНи, който е толкова евтин, колкото му е паднала цената на бензина с 25-те стотинки държавна помощ на ПростоКиро. Вторият е в историята, без да е влизал в нея, а първата върви към нулева толерантност от „собствения“ й електорат. За по-фино мазане иде реч – за намазване на ски, та да се плъзгат по-добре. Което обаче, в така размазалите се политпартийни отношения, със сигурност си мяза баш на лютеницата – право с лъжицата в буркана и оцапване до уши.
Това мазало настана през изминалата седмица, в която започна раздаването на мандатите за съставяне на ново правителство в рамките на съществуващия парламент. И ще продължи и при все по-по-най-вероятно задаващите се поредни предсрочни избори с поредно служебно правителство преди тях. Страшно мазало! Никой не иска да е мандатоносител на властта – тази изконна цел, ако наистина си политическо образувание. Всеки иска да намаже ските на останалите, ама не за да се пързалят по-добре, а да се изпързалят. Че само по този начин „мазачът“ може да си намаже собствената филия за пред електората си, та да е пак „парламентарна сила“. Ей това е сега отново пак целта – не кой и най-вече как да управлява стабилно държавата, а как точно да се е намърдал в парламента, после може и във властта за парлама – за собствената парлама, на принципа „яж и беж“.
Единствената разлика в момента е, че мазането направо е като за последно. Никой не е сигурен какво точно ще получи от чукащите на вратата избори – може още през септември. Но всички са съвсем сигурни, че „получаването“ ще е по сигурно не ако си подготви по-добре своите ски за успешно спускане по склона, а ако прецака ските на конкуренцията, да си строшат главите, та белким неговият задник за полагане в депутатските кресла оцелее. И така всички са на пързалката, ама по гол гъз – като на нудистки плаж, в разгара на лятото сме все пак. Нищо че се е наложило пак да си мажем ските, ама то в тая какафония от избори в последните две години и сезоните се объркаха.
Ето какво посочи например най-прясното социологическо изследване за това все пак необичайно мазане на ски посред лято: Обикновено парламентът се владее от управляващите, а улицата - от опозицията, а в България имаме парадоксалната ситуация, при която това е обратното.
И как да не е обратно, като на всеки от политическите скиори без ски му гори директно задника по нанадолнището и не знае къде се намира.
Напоследък например само „Възраждане“ бележеше ръст при евентуални предсрочни избори. И хоп, когато тия избори вече не са евентуално, а направо сигурни, и Костадиновата дружина взе да бележи спад. А в същото време социологията сочи, че именно в т.нар. ляво-русофилско пространство мазалото е пълно, като боят ще е между БСП и „Възраждане“ плюс новият „Български възход“ на Стефан Янев, ако излезе от ступора бившият служебен премиер, след като партията му почна да се разпада още в деня на официалното й образуване.
За „Има такъв народ“ пък единственото все по-ясно е, че няма да ги има в следващ парламент. И остатъците им ще могат да се поберат на дивана до лидера Слави Трифонов.
„Продължаваме промяната“ – мандатоносителят на четворната власт, дето се разпадна даже и от вот на недоверие, в момента изобщо не знаят накъде да „продължат“, та останаха само „промяната“, ама все така не ясно на какво и как. Но пък е ясно, че колкото и да се набират на уличната пързалка, пързалянето им пак си е надолу. Не е към 121 депутати, камо ли към 140, както се размечтаха за следващите избори. Мечтите им в момента могат да разчитат само на следната социология: Няма никакви индикации, че е възможно да се получи различна ситуация в следващ парламент. Възможно е ПП да бъде отново първа политическа сила, но с крехко мнозинство пред втората, третата и с доста фрагментиран парламент.
Е това ще и след голямата пързалка в момента. Същото и след избори, ама в повече евентуално като бройка партии, което означава все по-малко „мнозинство“. А ако не се стигне много евентуално до избори, тая страшна гмеж ще е още по-страшна. Така де, вече е ясно, че първият мандат за съставяне на правителство, връчен на Асен Василев от ПП или само П се провали. Вторият, който отива при ГЕРБ, ще бъде върнат веднага, според заявката им. И тогава какво да избере президентът Румен Радев – все по-големият „избирач“ напоследък, ама „разбирач“ на положението само когато се отнася за неговото си положение – примерно как да си спечели втори мандат. Въпреки че много му се иска да избере някой – кой да е от останалите политически сили - БСП, ИТН, ДБ, ДПС, „Възраждане“, и този кой да е да състави кво да е правителство. Че сега дори и на Радев не му трябва служебно правителство и предсрочни избори – неговите избори минаха и ги спечели за 5 години напред.
В крайна сметка пързалката ни се очертава дебела. С як нудизъм и през зимата. И с нова порция вот след вот за полагане на все същата конфигурация от депутатски задници в парламента на топло. А избирателят да се грее, докато гласува, ако поне той не си обуе поне гащите, докато го пързалят все по същата пързалка.
