Седмицата: Сгази (Му) го лука Горица като кукувица

Без значение бе, ама абсолютно без значение, как ще се казва поредният служебен премиер. Дали Горица, Тревица, Планиница, Равниница, Долиница, Низиница, еле пък Върховица. На „горското“ в „домовата книга“ обаче заложи този път президентът-домоуправител Румен Радев. Че друго няма в тая политическа сеч на автопилот. Има де факто празна книга, дето му я подариха де юре новоконституционно, та да му гледат сеира как срича, без да има какво да чете. И кьорава картинка няма, разбира се, щото пък преди това самият Радев си я подреждаше властовата служебна картина неизменно автопортретно.

През изминалата седмица получилата служебния мандат за съставяне на временно правителство Горица Грънчарова-Кожарева трябваше да си попълни своята домова книга. Видимо съвсем професионално според собствената си професия – да я осчетоводи. По методиката „дебит-кредит-баланс“, естествено, дето я е измислил още в ранните години на 16-и век „бащата на счетоводството“ Лука Пачиоли. Само дето на Горица предварително й бе заложено при всяко положение да го сгази лука, тя да носи отговорността като единствена „кукувица“, навила се „на куков ден“ да има баланс в служебна власт след шест поредни предсрочни парламентарни избора. В която политическа „гора тилилейска“ целият парламентарен „дебит-кредит“ вече е напълно изкукал.

Така че лукът е просто сгазен още преди да стъпи в него право от счетоводната си гора новата премиерка по служба, пардон - по домова книга. Що й беше на Грънчарова-Кожарева (видимо четивно с прагматична наследственост с тия две престижно-занаятчийски фамилии) да се мята в тоя напълно миризливоскапан за последните 3-4 години властови лук, днес (засега) никой не знай. След като при предишния прочит на „домовата книга“ и Горица, и колегата й също зам.-председател на Сметната палата Тошко Тодоров отказаха премиерството. Понеже, поне по думите на Тодоров след срещата им в края на март с президента Радев, „не са най-подходящите хора за позицията служебен премиер“. Щото „Виждате какви недоразумения стават. Ние не сме най-подготвените хора за тази позиция. Ние сме финансисти, работили в нашите сфери, а сега трябва да присъстваме тук по силата на позициите, които заемаме“. Даже и Лука Пачиоли не би могъл да го разбере това лучено счетоводство в което нагази Горица, макар италианецът да е бил съратник на друг великан на мисълта Леонардо да Винчи.

И така след цяла седмица труд на лучената нива, всички изведнъж вече и за лукова глава не ставаме съвсем целокупно: и избираеми - и избиратели, и власт (уж) получаващи – и власт (уж) даващи. Вече и служебна власт у нас няма! Всъщност има, тая която беше досега начело с Димитър Главчев, продължава да оглавява изпълнителната власт по силата на така да се каже служебно продължение по служба. Понеже Грънчарова-Кожарева връчи на президента почти същия списък на министри като действащия. Но най-вече с „дебита-кредита“ на същия министър на вътрешните работи Калин Стоянов.

От което на Румен Радев му изби балансът. Избиха му чивиите, както жаргонно на раздумка си викаме вместо „побърквам се, обезумявам“, и отказа заради сгазения (Mу) лук да подпише указ за нов служебен кабинет със стария шеф на МВР в него, но продължаващ направо като нов-новеничък да е действащ.

И с тая „държавническа чивия“ сега дори и предсрочните избори ще ги гледаме през крив макарон. Разгеле, няма да са през октомври, та да можем да се поразхладим я до зимата, я до след нея. А кога ще са, това не само счетоводството на Лука Пачиоли, но и размешаната ни мътно като прокиснала лучена супа Конституция й е трудно да го (у)знае.