Седмицата: Тате, щерка И ВУЙЧОВЦИТЕ ИМ си играят на правителство

Комплициран бъркоч на някаква игра между „Не се сърди човече“ и „Пускам, пускам кърпа – Шаро ми я дърпа“ се разиграва в иначе уж (за пети път) конституционното „занимание“ по съставяне на редовно правителство. Така да се рече, станали са си семейство парламентарните сили (за пети път горе-долу все същите), въртят си скандали по домова книга, като всеки обвинява другия „в домашно насилие“, а „за пред хората“ вдигат лозунга „Бий ме, обичам те!“. Нещо като Мара Отварачката с последните й (засега) семейни скандали, но не чак пък толкова „отворени“.

Това е то – истинско семейство, политпартийно домочадие. В което обаче, както го изисква именно политпартийността от наш тип, не се знае кой кум, кой сват, кой на булката брат. Еле пък за братовчедите да са ясни – тип Руди Гела. Дето първо се писа родно отроче на Слави и „синовно“ се изниза от прегръдката му, та да се гушне при осиновителите си Кирчо и Асенчо, на които още по-бързо им бълхяса юргана с бръмбари – записи, де – кой какво е дърдорил на семейната софра.

А какви политпартийни семейства имаше навремето – всичко като на длан. Примерно известната монументална коалиция „Баба, дядо и внуче“, чрез която в началото на разпада на партизиралия се СДС баба Анастасия Мозер с нейното БЗНС и ДП на дядо Стефан Савов си осиновиха „срещу гледане“ внучето Любен Дилов-син и го подкрепиха ласкаво за кмет на София.

Сега обаче нещата не са така ласкави, а семействеността е като да разгадаеш кръстословица във вестник, на която кутийките й са като за новия брой на изданието, а въпросите са останали от предишния брой (техническа грешка – случва се). Но при сегашната семейственост на цялата рода е ясно, че „технически“ са в цайтнот и за шести път изобщо не им връзва пак да са в „грешка, голяма грешка“. Колкото и да се сочат един друг за главния виновник, всички са все в тази главна роля.

А за семейната кръстословица, ето какво най-просто погледнато се получава.

Кандидатът на ПП-ДБ за ротационен премиер, академикът Николай Денков, е тате. Най-вече понеже ПеПетата го ползват да им бърше все нааканите задничета, а той като цивилизован баща няма как да ги шамароса. А то и ръцете са му вързани от синовете, като на каишка е: ти ще си ни татко докогато ние решим, на мига можем да те разбащим.

Кандидатката на ГЕРБ-СДС за премиерското връткане, доскорошната еврокомисарка Мария Габриел, пък е щерката. Ама не на Денков, че разликата им е 17 години, та може да й е батко, но все пак не и баща. Тя Неделчева-Габриел си има политпартиен и тате, и бате в комплект във вид на лидера й Бойко Борисов дето с едно я погалване по умната евро главица, я, кой знае – с шамар я докара от Брюксел в София да му шета из къщата, поне прах да поизбърше.

В тая семейна идилия всички останали извън Денков и Габриел са им и вуйчовци, нещо като Вуйчо Ваньо. Ама не, не Иван Костов, известен и с това прозвище, когато в неговата ера всички искаха да са му племенници. А подобно на пиесата „Вуйчо Ваньо“ - по Чехов, но в политпартиен контекст. Тия „вуйчовци“ – малките политически човечета, дето изведнъж решават да си избият комплексите, да си наваксат и властово. Уж цял живот искали и борили се за „промяната“ (не само от ПП), но не правили и неправещи нищо, за да променят поне нещо.

Та ей го и сега „семейството“ – тате, щерка и вуйчовците им, дето през цялата изминала седмица си играят на „замръзванка“, докато тенджерата с очакванията извира на котлона. И на всеки избирател, а още повече на негласуващите пак им е съвсем ясно, че Денков и Габриел могат да сглобят прословутото редовно правителство – най-добре от експерти. Ама ако партиите, вуйчовците им, дето уж ги чешат, бодейки ги с остена по гърба, вземат, че направят крачка назад. Е, не малка крачка, а поне по-дълга от същото това чешало във вид на тояга.