Седмицата: Яко ще се мре на тези избори! Политпарийците сe оборудваха с чували

Споко! Нищо по-страшно от голямото страшно, в което ни е потопила баш нас - българите, четвъртата коронавирусна вълна. То е достатъчно страшно! А ония черните чували, дето ги псувахме ведно с изреклия ги, сега са си факт. Но още по-страшното е, че на третите т.г. парламентарни избори след две седмици яко ще се мре – политически ще се мре. И политпартийците са се оборудвали с чували, даже са се наврели в тях досущ като трупове – политически трупове. Като голямата разлика с коронавирусните е, че мъртвилото ходи баш по младите – по политпартийно младите.

Старите – онуй любимото напоследък статукво, което беше открито като топлата вода и Америка в едно, внезапно оживяха. Не щото изневиделица са живнали политически. А защото на фона на „младата смяна“, на мъртвилото в „не статуквото“, взеха да изглеждат, а и да са, съвсем, съвсем живи.

Вече никой не се чуди, че ГЕРБ-СДС отново се извиси в социологиите на челното място „ако изборите са днес“, а и вотът си е направо почти утре. Пак по петите ги следва БСП, а ДПС се завръща в стародавните си, твърди проценти. На останалите изведнъж им секна живецът, подобно на „живата вода“, в която уж се къпеше първото служебно правителство на президента Румен Радев, а при второто животворството пресъхна дори и на ужким.

Толкова им секна тоя живец, с който смятаха, че са закърмени от електората во веки веков, че в момента някои вече наистина са на парламентарна умирачка, а други са като интубирани, ама без кислород.

Политически речено, че и сторено – без алтернатива са. От партии „на промяната“, една по една стават партии на забравата. Че и по лошо, взеха да отнасят наказателен вот, като да са гнили круши за брулене. Оня наказателен вот, дето на първите тазгодишни избори го отнесе ГЕРБ, а сега има мечтаното от едно време „на всички по равно“.

Толкова по равно, че даже и уж най-младите, тия дето я „продължават промяната“ още преди да са я започнали, и те са пангара на „равниса“, който наближава да бъде раздаден от гласоподавателя на 14 ноември. В момента в това електорално (у)равнение някак си ГЕРБ изглежда с най-положителен знак, демек връщат им се „мазнинките“ и се отлепват от вещаната им умирачка. Най-малкото може да оберат доста от „каймака“ на Слави Трифонов. Тези гласове, които на вторите избори – през юли, заминаха при „Има такъв народ“, а сега същият „такъв народ“ – около 150 000 - 200 000 гласа, да се прелее обратно към ГЕРБ, докато харвардците от „Продължаваме промяната“ чакат същия този „пълноводен поток“ да им напълни подарената от Румен Радев воденичка-играчка.

Която обаче играчка взе да става плачка с ескалацията на ковида, на цените на тока и от там по списък на всичко, даже и на „лошите“ въглища и дърва за огрев.

Така наказателният вот към „статуквото“ се завърта в тая мелница на „антистатуквото“, което след два вота показа, а и доказа, че брашно не мели, като не можа да се смели до новото управляващо. И наказателният вот на гласуващите се превръща в демотивация на гласоподавателите. Които освен с избори през няколко месеца, вече са все по-заети с мерки – с коронавирусни, с инфлационни на ниво свързване на двата края. За които са им нужни и работещ по за дълго парламент, и редовно правителство, което да може да насмогне на тия мерки, освен на собствените си голи мераци и съвсем голи юмруци, напъхани в президентски ръкавици.

А пък ако тия нужди останат да се въргалят по жълтите и всякакви други павета, то идват чувалите. Такива като за смет, но за събиране и изхвърляне на политически трупове, дето все повече замязват на живите мъртви. Знаете ги от филмите – умрели са, но се движат на тълпи да се хранят с де що живо е останало.