Седмицата: За мишките на хората в парламента

Мишкиии! Ех, да живее жаргонът, та поне така – някак си „гальовно“ да речем на някого, че е пъзльо, страхопъзльо, бъзльо, бъзливец, поплювко, мушморок, абе – мишок. А най-вече, че някой си се е сврял някъде и се крие, когато трябва да поеме отговорност. Примерно, непременно иска да се свре в парламента като мишка-депутат и да си мишкува, което пак според жаргона конкретно означава „ровене из хладилника нощем“, че то денем (на светло) някак си повече лъсва иначе меко казаното „скатаване“, „избягване на отговорност“.

Подобни жаргонни размисли и страсти може пък да споходят целокупния „избирател“ в целокупното ни от пет години все предизборн-изборно-следизборно нашенско „пространство“. Когато „дребна (чуждо)езикова грешка“ го забърка в една друга миша деятелност, дето се търкаля непременно предизборно също от пет години време, по повод повече от многогодишната ни т.нар. война на пътя – за труповете й иде реч. Та тия дни езикът не просто на редови избирател, а на редовен избираем може би пък просто се е оплел, та да рече, че и у нас (като в Европа-та!) трябва да заработи системата „бонус-маУс”, та да „не са толкова черни (мъртво-черни) статистиките за катастрофите“. Да – „маус“, явно от mouse на английски, maus на немски и т.н. - все „мишка“ според индоевропейския си корен „muhs“. Вместо “malus”, дето иде от латински като „лош, зъл“, при това не само за коя да е мишка.

Ама какво пък, то само който не греши, той не шляпа как да е английски вече. Дали е „бонус-маус“ или пък си е „бонус-малус“ – все тая. Важното е, че може пък да ни свърши работа баш бонусно за преброяването на мишкуващите в туй все изборно-преброително време.

Конкретно системата „бонус-малус“ си шуми все предизборно именно от все изборно постоянно шумните последни (засега) 5-6 години в контекста на логиката, че различни застраховки (гражданска отговорност) за „дисциплинираните и за рисковите шофьори“ е нещо съвсем логично. В названието на тая система „бонус“ си е допълнителна полза, премия, парично възнаграждение, отстъпка. A „malus“ в същия застрахователен контекст е „вреден“, „неблагоприятен“. Откъдето системата „бонус-малус” означава „да бръкнеш или да не бръкнеш“ в джоба на шофьора не еднократно, а постоянно чрез по-ефективна мярка – през гражданската (му) отговорност.

У нас размерът на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ законово пряко зависи от мощността на двигателя на колата. Не и от мощността на агресията на пътя. Та затова в момента (предизборно пак), както в последната петилетка, отново уж се финализира „бонус-малус“-ът, който беше „планиран“ да влезе в сила през февруари т.г., но стартът (пак) беше отложен, „като очакванията на застрахователния сектор са системата да заработи ефективно в рамките на годината“.

Законодателно „бонус-малус“ и у нас „цели да обвърже цената на застраховката „Гражданска отговорност“ с поведението на шофьора на пътя“. По следната схема: Бонус (Отстъпка) за дисциплинираните шофьори без нарушения и произшествия, които да плащат по-ниска премия. Малус (Надбавка) за рисковите шофьори с регистрирани нарушения, които да плащат значително по-скъпа застраховка, като в някои случаи „цената може да скочи до три пъти над базовата“. Предвижда се системата „да следи историята както на собственика, така и на самото превозно средство и вписаните ползватели, като „се взимат предвид нарушения за период до 5 години назад“.

Ето и кои провинения ще водят до най-драстично оскъпяване – допълнително бъркане в джоба. Шофиране под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества е нарушението с най-висок коефициент на тежест. Предизвикване на ПТП, като най-голямо наказание има при инциденти, довели до телесни повреди или смърт. Тези случаи директно изпращат шофьора в най-високите малус класове. Опасно шофиране, като превишаването на скоростта с над 50 км/ч в населено място, както и неправилното изпреварване, създаващо пряка опасност, са сред критичните фактори. Бягство от местопроизшествие, като напускането на мястото на катастрофа без уважителна причина се счита за тежко нарушение и води до сериозно повишение на застрахователната премия. Неспазване на сигнализация - преминаване на червен светофар или неспазването на сигналите на регулировчик, водещи до риск от инцидент. Но не само, понеже при натрупване на няколко по-леки нарушения (например серия от глоби за превишена скорост), те също местят „застрахования“ в по-висок малус клас, като при тежко произшествие.

И така с „бонус“ си, ако си се класирал от 1-ви до 7-ми клас с безаварийно шофиране. В 8-ми клас моментно са новите шофьори, преди да почнат да си трупат „шофьорската история“. Като според това колко тежко „историческа“ е влизаш в „малус“ класовете (оскъпяването) виновниците. Като във всеки следващ клас от 9 до 20 оскъпяването на полицата става все по-голямо. А в кой клас си „се актуализират на база влезли в сила наказателни постановления, фишове и присъди“. Като тези класове водят до прогресивно увеличение на застраховката. В най-тежкия клас – 20, цената може да скочи 200-300% над базовата стойност. И внимание! Системата е проектирана така, че бонусът се трупа бавно (с по едно ниво нагоре на година), докато малусът се прилага мигновено и в големи стъпки при инцидент.

Има и още подробности кое как (ще) се случва. Като целта (евентуално) е „бъркането в джоба на джигитите на пътя“ да е не някакво си тук-там, а постоянно като време и все по-осезаемо като количество във времето.

Сега остава да видим пустото „финализиране“ на „бонус-малус“-а кога ще е. Дали сега около времето на сегашните парламентарни избори или пак ще ни е „бонус“ за „малуса“ и на следващите избори - я тая, я най-късно идната година.

Но пък като стана дума за „парламенти“, що пък същата тази система да не се приложи директно и за депутатството – джигитите в парламента. Ама не просто как шофират по шосето, а спрямо „парламентарния им път“ – как работят или пък не, кви ги вършат, докато си въртят „депутатския геврек“. Не в коя парламентарна група са, а в кой клас по вършене на парламентаризъм и държавничество са.

Е, тогава вече „бонус-малус“ повече от сигурно ще се превърне в „бонус-маус“. Поради всичките все „Мишкиии!“ дето наново и наново ни налазват безмандатно и безметежно всяка година. Нещо като „За мишките и хората“ по Стайнбек, nо с лапане на бонуси чрез мишкуване, узаконявано им и по няколко пъти на година от „хората“ чрез гласуване.