Силна подкрепа за Морфов - Народният театър на крака пред режисьора бунтар

Модерният прочит на "Антигона" - убийствена политическа алегория на съвременната власт

Култура
11:37 - 09 Ноември 2022
6819
Силна подкрепа за Морфов - Народният театър на крака пред режисьора бунтар

Александър Морфов бе посрещнат от публиката с бурни аплодисменти и одобрителни възгласи на сцената на Народния театър във вторник вечерта след софийската премиера на спектакъла си "Антигона". Режисьорът постави театралната импровизация по известната пиеса на Жан Ануи в Плевенския театър през лятото, а сега постановката гостува и в столицата. "Антигона" беляза завръщането на Морфов в българския театър след 7-годишно отсъствие.

Премиерата на "Антигона" в София съвпадна с признанието на твореца бунтар, че той е нaдрaскaл врaтaтa и е изкъртил тaбелкaтa с името нa пиара на Народния театър и доскорошен медиен съветник на ДПС Велислaвa Кръстевa. В отворено писмо той заяви, че не се е крил и ще си понесе последствията. Неговият мотив е, че чрез Народния театър се прави „откровена политическа пропаганда“, тъй като в деня на изборите Кръстева е придружила почетния лидер на ДПС до изборната секция.

Снимка: Lupa.bg

"Не се научих да мълча през всичките години и не се страхувам. Аз съм свободен, защото не завися от никого! Три пъти съм си подавал оставката и съм напускал театъра поради несъгласие с управлението му! Моите убеждения са в моите постановки", написа Александър Морфов в отвореното си писмо. И добави: "Изразих своето негодувание по мой си начин, за което съм готов да си понеса последствията."

И своите убеждения за властта от древността до днес режисьорът изразява по впечатляващ начин словесно и визуално в модернистичната си постановка "Антигона". В древногръцката трагедия Морфов вплита всичко, което самия него го вълнува в днешната действителност, всичко, срещу което и за което самият той се е борил. Неговата "Антигона" е убийствена политическа алегория на властта и властимащите у нас през последното десетилетие.

Снимка: Lupa.bg


В своята театрална импровизация, както самият режисьор определя спектакъла си, той вплита успешно и талантливо свои мисли, съчетани с  фрагменти от текстове от двама драматурзи от древността и съвремието - древногръцкият Софокъл и израелецът Рой Хен. 

Александър Морфов, който от над 20 години поставя спектакли и в Русия, Македония, Румъния, Израел, Латвия, работи по "Антигона" с интернационален екип. Художници на декорите са Семьон Пастух от Русия и Тита Димова-Вантек, която е и художник по костюмите. Пластиката е дело на румънската хореографка Андреа Гаврилиу, която сега като режисьор постави в Народния театър спектакъла "Фиеста". Звукът е на Душанка Белада от Черна гора, която и асистира на Морфов. Младите китаристи Борислав Ковачев и Александър Колев посрещат зрителите с изпълнения на живо, като изпълняват и различни песни по време на театралната импровизация. А действието в "Антигона" на Морфов се развива сред голяма библиотека. Алегориятв с простия управник и бутафорните книги е повече от ясна.

Снимка: Lupa.bg


Креон на Деян Донков е забавляващ се тиранин, готов да отиде до крайност, за да запази властта си. За него няма никакво значение кой е виновен и кой не, той не се интересува от морални дилеми. За него е важно да бъде в играта и да не слиза от върха, на който попадна по случайност. 

Не е трудно умният и политически осведомен зрител да направи свой извод какво се крие зад думите, изречени от Креон - че най-добре управникът да е прост и че народът трябва да бъде държан в една воняща смрад, за да е смирен. Реплики като "Креон беше избран от едно корумпирано Народно събрание" и "това е промяната", "викайте "Промяна" са израз и на целия сарказъм на българската политическа действителност.

Снимка: Стефан А. Щерев

Деян Донков е многопластов в ролята на тираничния владетел, който обаче понякога се прави на демократ и проявява великодушие и хуманност към политическите си опоненти. Донков, който вече е преминал през историята и психологията на разгулния тиранин Калигула, когото играе в спектакъла на режисьора Диана Добрева, чрез образа на Креон продължава успешно актьорската линия да изобрази ярко и запомнящо се трагедията на тиранина, изкарвайки на преден план всички черти и проявления на човешкия характер - от лудостта до самоиронията.

Управниците се възкачват и падат от власт, но неистовото им желание да държат всичко под контрол не се променя нито в родината на демокрацията - Древна Гърция, нито в Средновековието, нито в съвременността. 

Снимка: Стефан А. Щерев

Братята Етеокъл и Полиник са убити в борба за престола на Тива. Настоящият цар, Креон, издава указ тялото на Полиник, виновен в държавна измяна, да остане непогребано, плячка на чакалите и лешоядите. Но Антигона, сестра на мъртвите и годеница на Креоновия син, престъпва заповедта и заплаща за това с живота си.

Световноизвестната пиеса на Жан Ануи "Антигона", написана и поставена още през 1942 г. в окупиран от нацистите Париж, става явление при първите си представления. Салоните са пълни, публиката стои безмълвна пред трагическата ѝ сила, внушението е едновременно съвременно и общочовешко. И макар тогавашният контекст на пиесата да е свързан с нацистката диктатура на Хитлер, то тази твърде модерна за времето си трактовка на един толкова стар, класически сюжет, какъвто е „Антигона" на Софокъл, се оказва универсален във времето.

Снимка: Стефан А. Щерев

Жан Ануи придава нови измерения на античния мит, като откроява сложността на човешката природа, нееднозначността на мотивите, неизбежността на компромисите и тяхната цена.

Антигона на Милена Ерменкова завладява със силата на духа, със заложения в нея морален камертон. Тя е такава, каквато е и нищо не може да я отклони от предначертания път. Не може да не се погребват мъртвите, не може да не се зачитат близките и да се отменя постигнатото във вековете.

Снимка: Стефан А. Щерев

В тази древногръцко-съвременна трагедия участват и Надя Керанова като Исмена, Александър Кънев е Хемон, Нина Илиева-Петкова и Ива Николова се сменят в ролите на Йокаста и Евридика, Адриан Филипов и Михаил Михайлов се редуват в ролята на Първия секретар на Креон, Полиник е Асен Данков, Етеокъл - Васил Витанов, Сергей Константинов е Едип Цар, Антъни Пенев, Васил Витанов, Валентин Василев са в ролите на стражарите.

В хора на гражданите на Тива участват Адриан Филипов, Михаил Михайлов, Васил Витанов, Антъни Пенев, Асен Данков, Валентин Василев, Диана Ханджиева, Елица Анева, Иван-Александър Дойчев, Йоана Кирчева, Маргарита Костова, Мария Йорданов, Мариян Стефанов, Марияна Петрова, Бориса Сарафова, Сергей Константинов, Цветелина Илиева, Йоанна Торосян.

Ованес Торосян влиза в ролята на корифей на хора и оркестъра, като въвежда зрителя в действието. А Йоана Кирчева е делфийският оракул.

Снимка: Lupa.bg

Действието започва като трагедия и завършва като трагедия, казва на няколко пъти героят на Ованес Торосян. Всеки финал е трагичен - твоят, моят, нашият общ финал. Важното е обаче как ще извървим пътя до финала - това е нещото, което прави хората различни, говори Морфов чрез героите в театралната си импровизация. И през целия си творчески път до момента режисьорът доказа, че може да защитава и отстоява принципи, може да казва "Не!" и да се чувства свободен да изрази позиция, независимо дали тя се харесва на някого или не.

На финала на премиерата на гостуващия спектакъл "Антигона" в Народния театър на сцената бе поднесена голяма кошница цветя от името на директора Васил Василев, който бе шеф на Плевенския театър. Той покани Морфов да постави там "Антигона" още преди да се състои конкурсът за директор на Народния.

Режисьорът и актьорите спонтанно взеха цветята от кошницата и ги хвърлиха към зрителите в знак на благодарност за овациите и за това, че публиката стоя на крак близо 15 минути, без да желае да напусне Голямата зала на Народния театър. Така зрителите изразиха и радостта си от завръщането на Александър Морфов на българска сцена. А това със сигурност е и най-големия подарък за рождения ден на режисьора, който днес става на 62. Сред публиката присъстваха голяма част от артистите от Народния театър, които бяха дошли да уважат както главния режисьор Александър Морфов, така и колегите си от Плевенския театър.