Страната на вулвите: На жена и нещо се пада мъж без нещо

Еволюционна стъпка напред ли е изчезването на българския мъжкар?

Коментар
18:13 - 12 Април 2021
15054
Страната на вулвите: На жена и нещо се пада мъж без нещо

Минзухарите цъфнаха, а заедно с тях и демографските данни от Националния статистически институт. Без особена изненада установяваме, че на 1000 мъже в България се падат по 1065 жени. Преведено на народен език – на жена и малко имаме по мъж без малко. Жалко само, че това, малкото, дето не достига, не е джентълменство, характер, кариерно развитие, образование, или култура на поведение. А липсата е баш където не трябва – в гащите.

Повече от седмица мина от парламентарните избори и дори Михаил Константинов вече си изпра преброителския пуловер, а Мика Зайкова вече прави сухи тренировки как се удря учредително звънче. Големите мъжкари от предизборната кампания обаче ги няма никакви. Кой се карантинирал на Боровец, кой бил зает да инспектира пистата на стадиона в село Кривонос, Брезнишко, кой имал спешна цивилизационна среща с кмета на Цариброд.

Чуват се само пискливите кюстендилски трели като на гургулица с триседмичен запек на Мая Манолова, досадните социални опорки на Деница Сачева, патетичните партизански оправдания на Корнелия Нинова и ЛГБТ агресията на Кака Цона. От лагера на Станислава Трифоновски пък тишината е съвсем оглушителна, там нямат кьорава жена за цвят, ползват ги само за балет и закъснял разплод на Годжи и Маестрото.

Официалният дискурс от социалистическото общество не само ни караше по съветски тертип да се напиваме с колежките на 8 март, той политизира жените – трактористки и таксиджийки като прогресивната сила, която има особена роля в социалистическото преобразуване на обществения и всекидневен живот, в създаването на новия човек и социалистическия начин на живот. Толкова десетилетия по-късно се оказва, че Гошо Димитров е имал право, когато на пленума на Българския народен съюз от 1946 година извежда концепциите за „жената-човек“, „жената-другар“ и „жената-майка“.

Въпросът се оказва не идеологически, а чисто статистически – просто нямаме мъже, или поне нямаме мъже с топки (сещате се, такива „без нещо“) и по тази причина жените говорят, а мачовците се крият в миша дупка. Дали са уморени от тишината като Татяна Дончева или от смесването на лекарства като аптекарките на Марешки, дали са прогресивни ренегати като Росица Кирова или християндемократични жълтопаветници като Цецка Бачкова, кандидат-майките на нацията стават все повече, а съпартийците им с XY хромозоми се крият като... вулви.

Според някои прогресивни антропологични теории, мъжът скоро ще изгуби водещата си обществена роля и жените вече няма да му стоят диван чапраз като Урсула на Реджеб. В хода на еволюцията се оказва, че именно женските индивиди успяват да се адаптират по-добре към променящата се среда. Вижте ги, нахалниците, даже от коронавируса умират наполовина спрямо нас.

Комодският варан например може да се самоопложда и съответно да се размножава без наличието на мъжки екземпляр, защо да не се случи това и при хората? Нека не забравяме, че в началото на съществуването си, всеки един от нас е бил жена в утробата на своята майка, членът се е формирал по-късно и при мнозина действието му е твърде спорно. Лесбо двойките си имат банки за сперма, ако не им се чака видоизменението на човешкото ДНК да им реши проблема.

Така че не бива да ни притесняват данните от НСИ – ние отдавна си знаем, че сме страната на вулвите. Може би просто сме крачка напред в цивилизационно отношение. И две назад, както е казал Ленин. И поне дузина – у лево.