Васил Найденов се вози на аванта в таксита

Васил Найденов даде интервю за НОВА, тъй като било "вандалщина, ако човек не приеме". В него той коментира политиката и пенсиите, нечестните битки и нотите на живота.

"Много е удобно на политиците, на властимащите във всички държави, не само България , да няма хора, които да мислят. И винаги потенциалът е в студенти и интелектуалци, те са тия, които правят революция, които са не по-наивни, но които имат желание да направят нещо ново, да изградят живота си. Такива хора, обикновено, наистина са правили революции. Не мога да си представя, че човек ще живее по един такъв начин, без да го интересува. Политиката е част от живота, защото това се случва на твоята улица, пред твоята градинка, в твоя квартал. Всеки един човек е зависим от това, което се случва. И нямаме право да седим безразлични. Има една такава песен, която пеем с Богдана: „Ние седим и чакаме сам да ни дойде света”, или светът, как ще бъде поправено граматически като подлог.  Въпросът е, че света или светът няма да ни дойде сам. Човек сам трябва да си изгради този свят и малко ли много да си помогне", коментира Васко Кеца.

Преди време на шега Найденов решил да направи партия, дори е събрал доста гласове в подкрепа. 

"Това беше голям майтап. Веднага ще разкажа, защото двама много известни архитекти, които са мои приятели. И съпругата му на единия от тях, която ни уйдисва на акъла, решихме да правим партия, а ние си правим майтап. Обаче трябва да ви кажа, че много бързо събрахме гласове. Защото аз ходих по това време на рентгенолози и такова, имах нещо проблеми със сърцето. И викам: Я тук я драснете”. И те: „Ооо, за вас веднага”. След това отидехме в някаква кръчма да пием и да ядем. И архитектът вика: „Събрахме подписите”. Той е хумор страшен. Но междодругото много години с Богдана ни караха да отидем в парламента. И ние го приехме като майтап", сподели певецът. 

На въпрос дали иска да заеме важен политически пост Васил Найденов отговори:

"Не, не, не. Аз не съм този модел човек. И даже тук ще си позволя да кажа - Йорданка беше години наред председател на журито на „Златния Орфей”. И когато се явих на „Орфея”, тя е била женена за шефа на радиото Берлин, тогава за първи път ме накараха да се явя като самостоятелен певец. Не помня какво съм пял. И естествено, още в самолета имах едно гадже стюардеса, което беше гадже и на други хора известни. И в един момент тя още в самолета вика „Ти получаваш първа награда“. Йорданка винаги е била един от митовете, както и Лили Иванова. Много голяма певица с голям чар и обаяние. Тя и до момента е страшна. И Лили, респективно. И дойде и беше се разплакала, защото не взе голямата награда. Аз даже не съм и споделил с нея. Аз още в самолета го знаех. 

До ден днешен още не вярвам на награди. Бил съм много пъти и председател на жури. И още всички тези наградки малко са ми midnight special.  И от тази точка не ме е вълнува.  Аз не съм такъв, не ме блазни. Звучи може би нескромно или скромно - имам достатъчно слава. Има хора, на които трябва да благодаря. Тук вече е редно да благодаря на хора, които ръка ми целуват. Понякога не ми неудобно. Хора, които са по-млади от мен. Така че нямам нужда от този модел слава."

Певецът разказа, че таксиметровите шофьори редовно не искат да му вземат пари за услугите.

"Много редовно мога да ходя без пари при таксиметровите шофьори. „За теб е безплатно“. В тоалетната ме пускат безплатно също. Не само това. Най-различни хора. Последно преди два дни бях на морето в един хотел и идват най-различни хора. Тази слава адски задължава и аз не съм убеден, че всички ние заслужаваме тази слава. Има гениални певици. Те са, може би, родени свише, както една Арита Франклин или Стиви Уондър. Просто има гениални хора. И ние не трябва да се ограничаваме с това самочувствие, че хората ни пляскат и ни се радват. Само трябва да благодарим в това отношение.

Без публика си нищо.  Кел файда, ако си награждаван цял живот, като накрая една песничка е 3-минутна.  За 3 минути трябва да кажеш всичко.  Ако успееш на някой нещо да му потече тук и да кажеш „О, това на мен ми се е случвало. Аз бях така влюбен. Обичах аз така, мразех така, страдах така”. Ако това не го засегнеш, тогава досвидания. За какво си си губил времето и на себе си, и на тези пред тебе?"