Тенорът Калин Душков пред Lupa.bg: Вярваш ли искрено и силно в една мечта, ти вече си я постигнал

Коментар
16:00 - 20 Септември 2021
11719
Тенорът Калин Душков пред Lupa.bg: Вярваш ли искрено и силно в една мечта, ти вече си я постигнал

Тенорът Калин Душков е от младите и надеждни таланти на Софийската опера и балет. Даровитият и атрактивен певец и актьор участва в редица хитови спектакли на Операта. С лекота влиза в различни роли и пресъздава разнообразни характери. Той е Анжолрас - борецът за свобода и справедливост, който умира на барикадите в революционна Франция в най-играния мюзикъл по света „Клетниците“. Спектакалът може да бъде гледан всяка вечер от 22 до 25 септември на голямата сцена на Операта.

Калин, който тази година отпразнува и 30-годишен юбилей, успешно се превъплъщава и в ролята на „гларуса“ Пепър и в друг любим на българската публика мюзикъл – жизнерадостния спектакъл “Mamma Mia!”, в който звучат вечните песни на ABBA. Младият певец участва и в мюзикълите „Баща ми бояджията“ и „Шрек“, в операта от Любомир Пипков „Янините девет братя“, в “Парсифал” от Вагнер“, в “Евгений Онегин” от Чайковски и други.

Неговият дебют на сцената на Софийска опера е преди няколко години в популярния сред децата Концерт за бебоци. Любопитното е, че от Калин Душков е можело да стане доста успешен футболист или пък известен адвокат. В интервю пред Lupa.bg той разказа защо музиката е надвила футбола и правото. 

Калин Душков се гордее, че е роден и израснал в Тетевен и често споделя, че балканджиите са по-особени хора. У тенора се чувства и онзи особен пламък в очите и в душата, характерен за хората от Балкана. Този „балканджийски“ дух помага на актьора и при изграждането на образите на неговите герои на сцената. В откровен разговор с репортер на Lupa.bg усмихнатият певец разказа и за своя музикален път, и за професионалната стълбица, която всеки ден изкачва, тръгвайки да свири на пиано още като съвсем малък, преминавайки през Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, за да се качи на сцените на Музикалния театър и на Софийската опера. Споделя и за страстта си извън музиката - моторите и високите скорости. В месеца на мюзикълите в Софийска опера Калин Душков разказа и за своите роли, както и коя от тях му е най-близка на душата.

- Калине, кое ви подтикна да се насочите към музиката?

- Пламъкът и любовта към музиката в мен запали моята първа учителка по пиано - Лиляна Ячкова. По онова време тя беше преподавател по музика и водеше хор в училището на сестра ми в Тетевен. Аз бях доста диво дете и много не обичах да стоя на едно място, изключение правеха две места - едното от тях бе църквата в града ни, а другото - репетициите на хора, в който пееше сестра ми. Следвайки я неотлъчно и навсякъде, както обикновено, попаднах на първата за мен репетиция на хора. Докато гледах как госпожата свири на пиано ми стана много интересно. Тя забеляза това и след като свърши репетицията ме покани да отида до пианото. За моя изненада се оказа, че съм музикален. Така започна моят път в света на музиката. “Израснах” в нейния дом, получавайки много знания, любов и житейски наставления.

- Като дете обичахте ли да пеете песнички? 

- Много обичах да съм център на вниманието, особено когато имахме гости, пеех, скачах, пълна шоу програма, а първият театър, в който имах честта да играя, беше детският театър на 8-9 годишната ми сестра, който се помещаваше в двора ни. Беше поканила всички съседи, а билетите бяха от листа на дървета. Относно песните, обичам старите песни, които ми пееше моят дядо - “Когато бях овчарче”, “Я кажи ми облаче ле бяло”. Разбира се и останалите класически детски песнички – „Чудо ряпа“ по музика на Добри Христов, както и „Хей ръчички, хей ги две“.

Много е хубаво, че в Софийска опера от доста години възпитаваме детската публика да има отношение към музиката. Дебютът ми в Операта беше в "Концерт за бебоци". Това е най-сладкият спектакъл в Софийска опера, тъй като атмосферата е невероятна, енергията е вълшебна. Дечицата са толкова искрени, реакциите им са невероятни, радват се на всичко, което правим – пеят, скачат и ни зареждат с любовта и усмивките си.

Идеята за “Концерт за бебоци” е на директора на Софийска опера академик Пламен Карталов и се реализира вече седем години. Цялата програма е поднесена по много хубав и забавен начин за малките, благодарение на режисьора на детската програма Юлия Кръстева, а нейният помощник-режисьор е Румяна Димитрова. С тяхна помощ и с подкрепата на маестро Карталов много млади таланти са направили първите си стъпки на сцената на Софийска опера. Започвайки от детските песнички в зала Бебоци, през Малка сцена, където играем спектаклите за по-големите дечица, стигнах до голямата сцена. Извървях много хубав път и съм благодарен за всичко. 

Калин Душков в ролята на Белия Заек в детския мюзикъл "Шрек"

- Преди да се заемете професионално с пеене сте били пианист. Как се получи тази метаморфоза? 

- Да, както вече споделих, започнах още като малък да ходя на уроци по пиано при г-жа Ячкова.

След дълъг период на борба между спорта и пианото, пианото взе връх. Аз тренирах футбол много сериозно, бях на позицията вратар. Вратар и пианист - две абсолютно несъвместими неща. (смее се) Сега от гледна точка на професионален музикант, разбирам защо моята учителка беше против тренировките по футбол. Но тогава много исках двете неща да вървят паралелно и почти успях, но в 7-ми клас разбрах, че музиката ще е моето бъдеще, а не спортът.

Майка ми дойде при мен и ми даде статия от вестник, в която пишеше за успехите на Музикалното училище „Любомир Пипков“ в София. Статията ме впечатли, защото там пишеше, че е едно от най-престижните училища не само в България, а и в света. И така с подкрепата на моята невероятна майка, на моята учителка по пиано, на скъпото ми семейство и всички останали хора, които са ми помагали по онова време, станах част от учениците на НМУ “Любомир Пипков”.

Имах честта да бъда в класа на тогавашната директорка Милка Митева, която с много любов и уважение направи много хубави неща за нас. След това учих пиано в класа на Светла Славчева, която е страхотна дама и пианист от световна класа.

Завършвайки Музикалното училище, се сблъсках с един катаклизъм. Мислех да следвам право. Но думите на моята първа учителка по пиано, взеха превес над мислите ми. Спомням си какво ми каза, когато ѝ споделих моята идея: ”Прависти има много, но на теб ти е дадена уникалната дарба от Бог да си музикант и трябва да продължиш пътя си.”

Калин Душков започва кариерата си в Софийска опера в "Концерт за бебоци"

Майка ми също споделяше това мнение. Тогава правото ми изглеждаше много интересна възможност за бъдеща реализация. Представях си, че ще бъда адвокат. Но тази идея загина в името на оперното изкуство (смее се), благодарение на моя първи учител проф. Свилен Райчев. Имах късмета да израсна и в неговия дом, тъй като Господ ни събра в училище със сина му – Димитър, с когото станахме най-добри приятели. Свирихме заедно по камерна музика в Музикалното училище. Аз свирих на пиано, той на цигулка. Бяхме невероятно дуо. Един ден неговият баща поиска да ме разпее. Това се случи, когато бях в 11-ти клас. Проф. Райчев ме разпя и каза: „Виж какво, момче, ти си тенор. Тенори се търсят по цял свят, имаш хубав глас, хубав тембър. Идвай, аз съм тук. Всеки ден си вкъщи, за да свирите, ще работим и ще се научиш да пееш.“ 

И така, не след дълго бях приет в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност класическо пеене. Бяха много хубави студентски години, със страхотни колеги и прекрасни преподаватели, на които дължим професионалната си реализация. Наскоро прочетох статия, в която пишеше, че в Япония, единствените поданици, които не са длъжни да се кланят на императора, са учителите. Причината е, че японците смятат, че без учителите не може да има императори. Благодарен съм на моите учители, че от Тетевенския Балкан стигнах до сцената на Софийска опера.

- На пръв поглед изглежда учудващо, че едно момче е предпочело музиката пред футбола.

- Да, така е. Родителите ми и моята госпожа по пиано дадоха много за мен. В този момент аз оцених всичко, което те са направили, за да мога да извървя този път и реших, че моето призвание е да се занимавам с музика. 

- Какво ви даде и ви дава родния ви град Тетевен?

- Обичам родния си град. За мен той е най-“зеленият” град в България.

Ние, балканджиите сме невероятни късметлии, защото се раждаме в невероятна среда с уникален въздух. В Тетевен въздухът е толкова хубав, че може да го похапваш на закуска. (смее се)

Всеки път, когато имам възможност се връщам там, защото няма по-хубаво от това човек да се прибере у дома.

- Не сте робувал на думите „Музикант къща не храни“.

- Никога. (смее се

Калин Душков радва децата и с ролята си в мюзикъла "Шрек"

- Музиката обаче ви отвежда в различни градове по цял свят.

- Благодарение на гастрола на Софийска опера в Болшой театър с “Янините девет братя” имах възможността да живея за две седмици в Москва, един неописуем град.  Преди да започна в операта, участвах в музикалния проект “Грегорианските гласове” с музикален продуцент г-н Георги Пандуров, благодарение на когото обиколих Европа десетки пъти. Германия, Франция, Люксембург, Холандия, Швейцария и много други страни. Неслучайно казват, че хората на изкуството и спортистите са истинските посланици на България по света.

Спомням си и един невероятен случай. Заедно с моя много скъп приятел и колега, диригента Кристиян Попов, имахме концерт с Грегорианските гласове в централата катедрала на град Ница, Франция, след който отлетяхме за Берлин, за да участваме в "Гласът на Германия." На другата сутрин пихме кафе и разгледахме Берлин, след това последва полет към Париж. Денят ни завърши с вечерна обиколка на Париж. Как звучи само, сутрешна разходка в Берлин, вечерна в Париж. И всичко това, благодарение на музиката.

Певецът в ролята на Обал в операта "Аполон и Хиацинт" от Моцарт, постановка - Андреас Пантзис, режисьор - Юлия Кръстева

- Защо се насочихте към оперното пеене?

- Аз съм вярващ човек, вярвам в Бог, вярвам, че на нас ни се дават най-различни пътища спрямо това, към което ни влече сърцето. Не мога да кажа, че като малък съм си представял, че ще бъда оперен певец. Но в мен се запали голяма любов към оперното изкуство и така е до ден днешен.

- Има ли опери и композитори, към които имате афинитет?

- Разбира се. Моят любим композитор е Верди. Имам страхопочитание към неговите творби. Вердиевите опери са много сериозни творби и ще се радвам един ден да дебютирам в някоя от тях, но за всяко нещо си идва времето, така както дойде времето за „Мamma Mia!“ и за „Клетниците“. Вярвам, че всичко, което е отредено за нас, ще бъде за нас. И всичко, което не е за нас, каквото и да направим – няма да го получим.

- Все още не сте участвал в опера на Верди, но пък участвате в най-хитовите мюзикъли на Софийска опера. Как се чувствате в този жанр?

- Живея мечтан живот. Да съм на сцената на Софийска опера, да играя в тези сценични шедьоври с най-добрите български артисти за мен е чест и привилегия.

- Как започна вашето пътешествие в света на мюзикъла? 

- Всичко започна преди години, когато бях в Академията. Всяка година във факултета за поп и джаз правеха по един спектакъл в жанра мюзикъл. В класическия факултет поставяхме оперно заглавие или оперни откъси. Към края на учебната година ми се обадиха по телефона с едно невероятно предложение. Проф. Аврамов, който тогава беше преподавател по актьорско майсторство и беше режисьор на тези студентски спектакли, ме покани да участвам в един от тях. Тогава прекрасната Весела Делчева, с която в момента сме колеги и играем заедно, имаше дипломен спектакъл по режисура и аз попаднах в нейната постановка. Тя трябваше да я постави, за да се дипломира, а ментор беше проф. Аврамов. Спектакълът се казваше „Footlose”.

Весела Делчева беше човекът, който ме въведе в жанра на мюзикъла. Тя е учила и специализирала в чужбина и тъй като е човек с голямо сърце, ми предаде целия си опит и знания, спомням си, че отделяше много от свободното си време, за да мога да напредвам в пеенето и танците. Трябваше да играя главната роля на Рен Макормък, много хубава роля. Спектакълът се игра на сцената на Младежкия театър пред пълна зала, беше просто една магия. 

Последва мюзикълът „Достатъчно“, написан от Емелина Горчева, дъщерята на проф. Виолета Горчева, която беше моят преподавател по актьорско майсторство в академията. Танцувахме по три часа латино танци всеки ден след лекциите ни. С много задружна и екипна работа успяхме да направим този мюзикъл. Там трябваше да играя Тео Бъргър - учител по латино танци. Музиката е прекрасна, а либретото завладяващо и дело на Йоана Мирчева. Надявам се един ден отново да бъде на сцена. 

- Всеки ден ли разпявате гласа си?

- Да, всеки ден. Оперното изкуство иска ежедневна работа и ежедневно човек да бъде отдаден на това велико изкуство. То е като една любов, която иска внимание и грижа.

Докато си говорим за разпяване, опера и мюзикъл бих искал да изкажа благодарност на един много специален за мен човек. Човекът, който ми помогна да разгърна потенциала на гласа си и още повече да напредна вокално. Неговото име е Николай Петров. Той е солист в Софийска опера. Човек с голям глас и огромно сърце. С любов и с много търпение той отделяше от времето си, за да израствам, без да иска нищо в замяна на това. От първото стъпалце се качих на второто, а сега вървя към третото. До стотното има достатъчно много време (смее се).

- Негодуват ли съседите, че пеете вкъщи?

- Само от време навреме тропат по стената като наближи 21,30 часа, за да ме подсетят, че наближава 22 часа. Да са ми живи и здрави съседите, не всеки е благословен да има певец в блока си, може би им трябва време да го осъзнаят. (усмихва се)

Калин Душков (в средата) във вихрен танц заедно с колегите си от обичания от публиката мюзикъл "Mamma Mia!", който в неделя вечерта закри фестивала "Музи на водата" край езерото Панчарево

- Как дойде поканата да се присъедините към Софийска опера и да направите своя дебют там в "Концерт за бебоци"?

- Бях в Музикалния театър един сезон по времето на тогавашния директор Марио Николов. Всичко вървеше прекрасно до момента, в който се получиха затруднения за театъра да използва външни артисти. И така приключи моят път в Музикалния театър. Тогава дойде поканата от режисьора Юлия Кръстева, разбира се съгласувана с ръководството на Операта, да се включа към екипа на детската програма и да участвам в спектакъла “Концерт за бебоци.” 

И така през „Шегобишко на острова на чудесата“ от Георги Костов, „Трите прасенца“ от Александър Райчев, „Лили и вълшебното бисерче“ от Любомир Денев и под режисурата на Анри Кулев, стигнах до принц Тамино във „Вълшебната флейта“ от Моцарт – една роля, която за мен изигра ключова роля с напредъка ми във вокалната техника, тъй като Моцарт е композитор, който пише гениално. Имах и удоволствието да се превъплатя в още една роля от Моцартовия репертоар и това е ролята на Цар Обал от операта „Аполон и Хиацинт“. Постановката бе дело на кипърския режисьор Андреас Пантзис, но голяма роля в поставянето на творбата имаше и режисьорът Юлия Кръстева. Получи се прекрасен спектакъл. 

- В академията мислехте ли, че ще станете певец в Софийска опера?

- Бих казал, че съм голям късметлия да играя в театъра, в който много колеги може би мечтаят да бъдат. Аз не съм вярвал, че ще имам такава възможност. За мен Софийска опера и балет е храм на музиката. Оценявам всичко, което ми се даде от Господ и съм благодарен за всички премеждия, през които съм преминал, за да достигна дотук и дай Боже да продължа да се развивам. 

Героят на Калин Душков - Пепър привлича женското внимание в “Mamma Mia!”

- Как се чувствате в ролята на Пепър в “Mamma Mia!”?

- Ролята на Пепър за мен е много хубава роля, защото предразполага публиката към комедийния жанр. Бих определил Пепър, като гларус от Черноморието, който се възползва от всякаква възможност да привлече женското внимание. Но може би водещ при него е интересът, не любовта. За мен това е много приятна роля, забавна, много жизнена, подвижна роля, дори бляскава. Имах щастието да попадна сред състав от колеги, които са прекрасни хора и невероятни професионалисти.

В ролята на Пепър се сменяме трима артисти – Боян Арсов, Живко Симеонов и аз. Когато влизах в ролята и двамата откликнаха и искаха от сърце да ми помогнат. Благодарен съм за това отношение от тяхна страна. С осемте спектакъла на „Мamma Mia!“ през септември на езерото Панчарево символично продължихме лятото и успяхме да го задържим в София. Последните две постановки, заради дъжда, се играха сега през уикенда на сцената на Операта и пак беше много вълнуващо. Публиката много ни се радва и ни аплодира, за което сме й безкрайно благодарни.

Калин заедно с колегите си Ники Сотиров, Николай Павлов и Орлин Горанов преди спектакъла "Mamma Mia!", който се игра с голям успех и на Белоградчишките скали

- Умеете да се забавлявате и зад сцената.

- Човек, ако не е щастлив и не се забавлява на “работното си място”, сбъркал е професията си. Животът на артиста е пълен с емоции и моменти, спиращи дъха. Имаме толкова много истории от “зад сцената", но бих желал да ги оставя в тайна. Те са сладките моменти от живота на артиста, които остават скрити за публиката. 

- Имал ли сте комични гафове на сцената, които бихте искали да споделите?

- Имаше един момент във „Вълшебната флейта“, в който трябваше да се появя на сцената. Играехме в парка на Военна академия, където нямаме директна видимост с диригента, когато сме зад сцена и се ориентираме единствено по слух. Така се стигна до ситуацията, в която излязох и запях по-рано, отколкото трябваше. Диригент на спектакъла беше Борислав Спасов, който е невероятен професионалист и умее да работи с млади хора. Той прие с хладнокръвие моето ранно влизане, а аз пък реагирах мигновено и се възползвах от повторението във встъпителната музика на арията, като изпях текста два пъти. 

Ролята на Анжолрас в „Клетниците“ е любима роля за Калин Душков. Снимка: Александър Богдан Томпсън 

- От 22 до 25 септември в Софийска опера се играе и вълнуващият спектакъл „Клетниците". Какви чувства бушуват във вас, докато сте на сцената в ролята на бунтаря Анжолрас?

- „Клетниците“ за мен е гениална творба, а нашият спектакъл е с невероятна режисура. Докато поставяхме заглавието, маестро Карталов работеше така, все едно правехме филм. Всяка сцена носи своя специфичен заряд и емоция.

По време на спектакъла всички сме понесени от вихъра на музиката на Шьонберг, няма как да останем безразлични от чувствата на героите ни и съпреживяваме всеки техен дъх, порив, всеки стремеж към полет на духа, всеки блян към новия ден.

В Софийска опера работим с един невероятен екип от професионалисти – сценографите, които правят чудеса, гримьорите, които са страхотни, сценичните работници, които правят светкавични промени, мъжки и дамски гардероб, които ни преобличат за секунди. Когато зрителят дойде да гледа спектакъл, трябва да си даде сметка, че зад артистите на сцената, стоят стотици хора, които работят ежедневно и по време на спектакъла, за да може зрителят да се потопи в тази невероятна магия на театъра. 

Ролята на Анжолрас в „Клетниците“ е моята любима роля. Много достойна, много красива. Спектакълът е мащабен и завладяващ, всеки, който не го е гледал, трябва да дойде в залата и да се докосне до този шедьовър. Сигурен съм, че картини от постановката ще останат завинаги в съзнанието му. 

Героят ми Анжолрас и аз имаме много сходен характер, споделя даровитият тенор. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Може би "юристът" във вас е вложил нещо подсъзнателно в образа на Анжолрас, като например чувството за правда и справедливост.

- Хората от Балкана имаме вродено чувство за справедливост. Балканджиите са хора, при които не може да има средно положение. Тази роля е подарък към мен. Героят ми и аз имаме много сходен характер. Винаги съм се опитвал в живота да бъда честен и справедлив. Смятам, че всеки би следвало да се отнася с другите, така, както би искал да се отнасят с него. Вярвам, че трябва да се борим за мечтите си и никога да не се отказваме, независимо от обстоятелствата и пречките по пътя ни. 

Калин Душков в "Баща ми бояджията" умело жонглира с топките, докато пее и танцува. Снимка: Светослав Николов 

- Как Калин Душков влезе в ролята на продавача на пистолетчета в „Баща ми бояджията“?

- Това е роля, която също е благословия за мен. Говорейки за стълбичката на живота и стъпалцата, които ние изчакваме ежедневно, тази роля бе поредното стъпало. На една от началните репетиции маестро Карталов сподели, че предвижда да наемем жонгльор, за да е по-пищна една от сцените. Аз изявих желание да жонглирам, въпреки че през живота си никога не бях опитвал. Получих този шанс и трябваше за една седмица да се науча.

Започнах с чорапи и докато се поставяха сцени, в които не участвам, не спирах да опитвам зад кулисите. Бях голяма атракция за колегите си, защото чорапите летяха в най-различни посоки. При мен идваха колеги с желанието да помогнат и да ми дадат съвет. С много репетиции вкъщи и по време на репетициите се научих да жонглирам доста добре. Беше много забавно. Трябваше да съчетая пеене, мизансцен и жонглиране, но се справих. За първи път преди премиера не се притеснявах за пеенето, а за това да не изпусна топките. (смее се)

- Как разпускате от професионалните си задължения?

- През зимата обичам да карам ски, а през лятото обичам да разпускам, карайки мотор. 

Моторите са голямата страст на Калин Душков извън музиката. Снимка: Елица Янкова

- Падате си по високите скорости?

- Определено. Най-високата скорост, с която съм се возил до сега е 330 км. От мотори, коли, през УТВ-та, чак до самолет. Преди време получих страхотен подарък от моята приятелка - урок по пилотиране на самолет. Беше невероятно. 

За съжаление бързите скорости понякога водят до неприятни ситуации. Аз вече имам зад гърба си няколко такива, свързани с моторите, но както казват: “Не е важно колко пъти падаме, а колко пъти се изправяме.” След един от случаите спрях да карам мотор за близо две години. Трябваше време, за да се преборя със страха си. Вътрешната битка със себе си е най-трудна, но се радвам, че успях. И така днес вече карам мотор номер три. 

 
Снимки: Личен архив и Софийска опера и балет