Томаш проговори: Не се справих, бях на гости на Мъри Стоилов

Бившият треньор на ЦСКА Александър Томаш говори за първи път след раздялата си с „армейците“, като призна, че не се е справил. Той говори за загубения финал от Лудогорец, работата и приятелството с Димитър Бербатов, нападките от Стойчо Младенов и „кофти ситуацията“, за която спомена при визита на Лудогорец от престоя му в Локомотив Пловдив, когато „смърфовете“ излязоха с периферни играчи в Разград.

Томаш разкри, че е бил една седмица в Измир при Станимир Стоилов.

„Това няма как да отмине (б.р. – болката от загубените финал с Лудогорец и баража с Арда), но човек трябва да си взима поука от грешките си. В България всеки търси вината у другия, аз не съм от тези хора. Истината е една - колкото и да дълбаем, аз и моят екип имахме удоволствието да бъдем там, където искаме, и не се справихме, по-скоро аз не се справих“, започна Томаш в подкаста „Цената на успеха“.

„Убеден съм, че ЦСКА всяка година трябва да играе в евротурнирите. Когато подписах с ЦСКА, казах, че ЦСКА трябва да играе в турнирите още първата година. Компромиси винаги трябва да се правят, както в едно семейство. Може би някъде направих компромис, може би някъде трябваше да направя по-голям компромис. Някои неща ще си ги запазя. Над всички трябва да е винаги ЦСКА“, продължи той.

„Христо Янев го познавам много добре, винаги е отдаден, както съм и аз. В ЦСКА това нещо е 24/7. Разбирам ръководството на ЦСКА, че ЦСКА е нещо феноменално и трябва да има всеки път пресконференции. Искал съм да няма пресконференции или поне да не съм аз, но се съобразих, защото знам какво е йерархия. Така съм възпитан“, заяви Александър Томаш.

„Не мога да кажа, че съблекалнята ми изяде главата, но мога да кажа, че там трябваше да направя някои компромиси. Пример - започваме подготовка на 6 януари, на 6 януари получаваме SMS от футболист, че е със счупен зъб и не може да започне подготовка. Исках този футболист, за да няма различно отношение. Не го бях пуснал допълнително. Взех си решение и този футболист дойде на лагера в Турция“, продължи бившият треньор на ЦСКА.

„Не мога да кажа какво щеше да стане с казуса „Иван Дюлгеров“. Разбрах за това нещо от медиите. Останах доста учуден. Всички знаят, че с моя екип сме израснали заедно. Не можех да повярвам. Когато Тодор и Мирчев са разбрали, са уведомили ръководството, а не мен.

Взели са решение да не ми кажат, което ме учуди. Не мога да кажа какво решение щях да взема, но като се познавам, аз съм импулсивен, може би щях да взема най-крайното решение пред цялата съблекалня. Можем само да гадаем какво щеше да стане. Времето лекува абсолютно всичко. Може би щях да взема решение да отстраним този футболист, защото е недопустимо да се случва преди мач. Това е минало“.

„Когато пристигнах ЦСКА, имах една тренировка и след това играхме с Ботев. След това в събота и неделя буквално спах в офиса. Аз и екипът ми изгледахме всички футболисти, които бяха в полезрението на ЦСКА. Нямахме време да реагираме. Това, което ни се даде – този да, този не.

Винаги искам да имам индивидуален разговор с футболиста, за да го усетя. Не само футболните му качества, а и човешките, лидерските. Човек може да надскача в себе си, ако има характер. Ако имаш качество, но не и химия, имаш проблеми, които се отразяват на терена. Двама-трима от новите ги видях за първи път, когато облякоха червената фланелка. Това не е оправдание.

Имах две опции за халф - Джеймс Ето‘о и халф извън Европейския съюз, Саша Илич му беше треньор, но той се ожени и отиде на меден месец, това ме притесни, 30 или 31-годишен. Ще го използвам декември. Тогава се взе решение. Мога само да похваля ръководството и Христо Янев, така се работи“, разкри Томаш.

„Във всичките ми отбори с екипа ми сме правили изцяло селекцията. ЦСКА е над всеки един, има си структура. Имаше си скаут, който даваше всички играчи към треньора. Преди правихме всичко сами. В ЦСКА треньорът не може да стои и да гледа футболисти, той гледа каквото му предлагат. Всички, които ми бяха дадени, ги одобрих. Единственият, който не одобрих, сега е в ЦСКА. Хванах самолета, пътувах, гледах го и моят доклад беше, че този футболист има нужната агресия във фаза атака, но има сериозни липси в защита. В момента, в който си тръгнах, той подписа с ЦСКА (б.р. - Давид Пастор).“

На въпрос защо Леандро Годой не бе привлечен в ЦСКА по негово време, Томаш отговори следното: „За мен един милион за играч с неговото качество е много“.

„Аз съм наясно, че моето име му пречи, но не съм от хората, които бутат сина си. Ако успее, ще го направи сам. На мен нищо даром никога не ми е давано. Той е наясно с това нещо. Така го усещам и така го правя“, каза Александър Томаш за сина си Божидар Томовски.

„Сбърках може би много неща. Получих предложение от ЦСКА още като бях в Локомотив Пловдив, не се получиха нещата и подписах със Спартак Варна. Бях в Слънчев бряг, имах три часа разговор със собственика. Бих продължил директния контакт със собственика. В началото го имах, но след като дойде новият изпълнителен директор Радослав Златков, по негово желание моят контакт с него приключи“, сподели треньорът.

„Който е работил в ЦСКА, знае какво е ЦСКА. Аз съм за човек да си знае цената. Не съм се договарял въобще за пари с ЦСКА. Казах „Каквото давате на предния треньор, два пъти по-малко“. Това е грешка. ЦСКА щом ме искаха, трябваше да кажа: „Имам мач с Левски, искам да си го изиграя и като ме искате, искам 2-годишен затворен договор“. ЦСКА платиха за мен, но моят агент ми каза, когато подписах със Спартак Варна: „ЦСКА ще те поиска, дай да сложим една сума“.

„Спомням си много добре, 84-а минута, Петко Панайотов, 2:0 за ЦСКА. Спомням си и други мачове – от 2:0 до 2:2 с Крумовград, паднахме с 0:1 от Крумовград с дузпа на Фаетон от нищото. Великият Димитър Пенев го беше казал: „Един треньор каквото и да прави, няма ли късмет...“

Преди няколко месеца бях в Турция, пуснахме този мач с господин Стоилов и каза: „Еми... късмет“. 9 минути продължение, в 12-ата ни вкарват, може би така е трябвало да стане, може би е огромен урок за мен. Има мачове, в които не е важно как играеш, важното е да ги спечелиш. Можеш ли да предвидиш индивидуалната грешка на Тибо Вион? Можеше ли да има дузпа. Имах шанс, значи грешките са в мен. Това само може да ме направи по-силен и по-добър, ако се поуча от грешките си“, добави Томаш.

Той коментира и мача със Славия, загубен с 0:1 в „Овча купел“ в първия кръг след зимната пауза преди година: „Знаеш ли какво е да си треньор на ЦСКА и да искаш Земята да се отвори и да потънеш? Играеш срещу Славия, имаш нападател висок 1.90 и Чунг го надскача и му взима единоборството. Това не мога да го приема. Никога, когато съм бил треньор на ЦСКА, не съм ходил пред агитката да им ръкопляскам. Делата и действията говорят. Не можах да направя резултата, който трябва за ЦСКА.“

„Имам много големи отношения с Бербатов и се гордея с приятелството си с него. Използвал съм го не само в ЦСКА, а и в Берое, Локо Пловдив, Етър, Банско. Много клубове са го използвали да работи индивидуално с нападатели. Давам пример с Коялипу – пак бих го направил, ако се съгласи, защото като имаш едно богатство, трябва да го използваш. Не мога да кажа дали от клуба са били против“, заяви Томаш.

„Юни, юли и август почивах. От септември започнах да ходя по мачове в чужбина. Доста време сме в контакт с господин Стоилов. Една седмица присъствах не негови тренировки и на един мач. Той прави фурор в Турция“, разкри той.

„Още лятото имах предложение от български отбор, от Ботев, знаеше се, след това и от чужбина. Следващата ми стъпка след ЦСКА ще бъде много важна. За да си в ЦСКА или Левски, не стига само да разбираш от футбол. Контакти, отношение... Една от грешките ми е, че винаги съм бил честен и съм казвал каквото е на сърцето ми. Някои си изграждат мнение, че съм надут, всезнаещ. Разликата е огромна като някой започне да комуникира с мен“.

„Никой не те чака дали ще изградиш стил, начин на игра. На мен лично ЦСКА ми харесваше на моменти. Това, което изградих, е на 30% от моите очаквания. Бий Левски, вземи Купата и си треньор на ЦСКА. Просто късмет. С мои грешки. Бях там, имах възможност, не класирах ЦСКА, където трябваше“.

„Аз като треньор нямам победа над Лудогорец. Как мислите, че се чувствам? Как да отида и да сложа вратар, който няма мач? Как да сложа юноши, които нямат мачове, и то срещу Лудогорец? Казах на Крушарски някой друг да води отбора, няма да съм аз. Господин Крушарски на четири очи е много мил и благ човек, като види камерите… Нищо лошо не мога да кажа. Треньорът е много важен, но знам йерархията“.

„Един ден се разхождам сам в гората и срещам Стойчо Младенов, аз съм директен. След един час ме покани у тях. Говорихме си. Питах го къде греша. Той беше казал, че трябва над леглото да има снимка на господин Папазки и да му благодаря всеки ден. Казах му, че ако спечеля Купата, ще кажа, че съм си сложил негова снимка. Нямам лоши чувства към господин Младенов. Бил ми е треньор, уважавам го“.

„По едно време имах чувството, че ако изляза някъде, ще ме разстрелят, а аз дадох всичко, което мога“, заяви Александър Томаш.

„За финала с Лудогорец Фаетон и Бютучи не започнаха, моята идея беше да имам хора, които могат да обърнат мача, да не излизам само с чужденци. Чудех се дали не трябваше да затворя мача и да оставя публиката да го поеме. Исках да се надигравам с Лудогорец. Нямаше отбор, който да ни надиграе, но това явно не печели мачове.

След като свърши полувремето, не влязох при футболистите, казах на Мирчев само да седнат, да мълчат и да почиват. Казах им, че не е важно да играем футбол, а хората да видят жилите. Направихме всичко възможно преди мача с видеа от близки и фенове, дори на играчи от втория отбор. Дали там не сложихме обременение „задължително“, защото във футбола няма задължително… Направихме максимума.“