Украинска шафрантия открадна рекорда на нашата Стефка

Каза ли ви Румен Радев, че сме се превърнали в безплатни донори на Украйна? Не стига, че ни взеха строшените и ръждясали БТР-и и дузина миномета от музея, заеха всички работни места за хигиенистки и касиерки на Слънчака, а сега и на най-милото ни посегнаха. Първо – короната „Мис България“, сега – и рекорда на Стефка Костадинова ни отнеха тамошните уруспии. А 209-те сантиметра на Стефчето си бяха важни – единствената ни национална гордост за последния половин век, като изключим стрелбата по папа Йоан-Павел Втори.

Всичко им подаряват вече на тия укрофашисти. И гласуването за „Евровизия“ беше манипулирано, за да спечелят, сега и рулетката на съдиите е била с няколко сантиметра по-къса, за да бият рекорда. На камерите ясно се вижда, че Ярослава Магучих скача максимум метър и половина – има-няма, колкото е висок наркоманът Зеленски. И Путин, де, ама него ореолът на защитник на християнството и традиционните ценности го издига с една-две глави.

А каква е истината ли, скъпи другари? Тя е, че когато един народ се намира на прага на изтреблението, в най-тежкия период от историята си и е заплашен от културна и физическа асимилация, тогава си проличава кой от какво е направен и колко струва. Можем само да склоним глава и да ръкопляскаме на духа на украинците, които успяха да мобилизират до краен предел всичките си морални сили и да достигнат върхове на националния характер, на които сигурно сами не са предполагали, че са способни.

Зверската и непредизвикана агресия на руските психо-алкохолици не само не разклати устоите на „фалшиво създадения“ украински етнос, но и го сплоти и мотивира до изключителна степен. Именно на това се дължат днес успехите на поданиците на Зеленски в спорта и културата, на бойното поле и в международните отношения, на лекоатлетическата писта и на футболния терен.

Вместо да скърстят ръце и да си подадат пералните и задниците на Червената армия, както ги призовават Дърева и Карбовски, Тъкър Карлсън и Ноам Чомски, украинците взеха, че се стегнаха и мачкат навсякъде. С еднаква лекота взривяват вмирисаните на водка стогодишни танкове на орките и пеят и танцуват. И скачат по 210 сантиметра между два ракетни обстрела над детски градини и супермаркети в Харков.

Ако имате малко мозък в главата, друго доказателство за това, че Украйна ще победи необолшевишката психоклика от Кремъл не ви трябва. 210-те сантимера скок на Ярослава Магучих са напълно достатъчни. Те са еманация на националния идеал, живо доказателство за характера и способностите на тези хора.

Всеки може да чупи рекорди, когато са му осигурени 10 екзотични тренировъчни лагера годишно, за него се грижат дузина диетолози и отряд лекари и масажисти. Друго е, когато между два скока висиш на телефона с мама и татко, за да разбереш дали още дишат, или са разкъсани от руски снаряд. За Украйна наистина е дошло време за мъже, пък били те от женски пол. И те всеки ден са на висотата на онова, което историята изисква от тях. Даже над нея. На около два и десет.