Васил Василев-Зуека за таланта си на художник: Щастлив съм, че ме сравняват с Пикасо

Популярният актьор и телевизионен водещ Васил Василев-Зуека откри в четвъртък в Пловдив в галерия U PARK своята първа изложба. През лятото на миналата година той преоткри хобито си да рисува, но ако досега той подаряваше картините си предимно на приятели, сега реши да ги покаже и пред широката публика. Интересът към живописните платна на артиста, носещи подписа "Зуек", е голям и първата му изложба е почти откупена. По време на откриването на изложбата, което премина като няколкочасов вернисаж, Васил Василев бе любезен да отговори на въпроси на Lupa.bg, докато с усмивка приемаше поздравления от приятели и почитатели.

- Г-н Василев, честита първа изложба! Какво ви провокира да рисувате?

- Аз рисувам идеи и най-вече театрални идеи. Затова някои картини приличат на илюстрации. Цял живот това съм правил – учил съм се да правя анализи и правя театрални, кино и телевизионни образи. При мен анализът така върви - т.е. в момента, в който синтезираш една идея до едно изречение нататък е много лесно да направиш действен анализ или да го претвориш в образ или в нещо, което се вижда или може да се пипне. Така че това е пътят, който ме води винаги.

Ето например тази картина се казва „Месия“ (показва картината, б.а.). Докато съм рисувал аз съм си мислил за Христос и за разпятието, дали така е излязло, това е друг въпрос. Това е разпънатият Исус, който държи бебето Исус. Кое ме провокира за „Месия“? Провокира ме това, че когато един човек се ражда със съдбата си, защото в крайна сметка Исус е знаел, че един ден ще бъде разпънат и ще бъде жертва, ми стана интересно как този човек вижда своето раждане и какво става в него. Това е един театрален образ, който не знам дали на картината е излязъл на 100 %. Но това ме е водело.

- А защо рисувате толкова много Донкихотовци?

-  Дон Кихот е нарицателен образ. Когато зрителят го познае вече много лесно той следи идеята, която искам да му кажа. При мен това е важното. Цял живот съм правил едно и също нещо – споделял съм идеи и моето мнение за определени явления или процеси в нашата държава и въобще за взаимоотношенията между хората. Това е, което ме вълнува. А доколко съм могъл другите ще кажат.

- Триптихът ви на Рицаря на печалния образ - "Не знам", "Не чух", "Не видях" е впечатляващ. Как се роди идеята за него?

- Много си го харесвам. Това е първият ми триптих и той е по идея на съпругата ми Ани. Един ден рисувах поредния Дон Кихот и тя като ме видя ми подхвърли: "Защо не направиш триптих като с маймуните "Не знам", "Не чух", "Не видях", но да е с Дон Кихот. На мен много ми допадна идеята. В изложбата има още една картина на Дон Кихот и тя се казва "Не мога повече".

- Във вас има ли нещо Донкихотовско?

- У всеки един има Донкихотовско. За мен Дон Кихот е символ на свободата. Оттук нататък аз си развързах ръцете и направих повече от 20 картини и затова умишлено спрях засега да ги рисувам, защото имаше много други такива идеи. Смятам, че когато един художник започне да се изразява само с едно средство, той трябва да го смени. Така че така и направих, но Дон Кихот е този символ на свободата, към която се стремим.

- А как дойде този импулс да рисувате сега?

- Живеем в тежки времена, на никого не е лесно. Управителят на галерия U PARK Радост Коцева ми предложи да направя изложба. От септември миналата година започнах да рисувам и така се стигна до първата ми професионална изява като художник. Иначе рисувам от малък, рисувал съм за приятелите си и то спорадични неща, колкото да запълня времето.

- Какви паралели виждате между актьорството, живописта и телевизията?

- За мен всички неща са еднакви, просто изразните средства са различни. За мен изкуството е споделяне на идеи.

- И на емоции.

- Да, но аз не съм много по емоциите, защото не го мога. За да споделяш емоции трябва да владееш средството на съвършенството. В рисуването не съм убеден, че съм точно този човек. Но това е общото между абсолютно всички изкуства и няма значение какво изкуство аз ще започна да правя.

- Нарисувахте и картина на Ван Гог. Като последовател на импресионистите ли се определяте? От друга страна ваши приятели ви сравняват с Пикасо. Ласкае ли ви подобен паралел?

- Аз харесвам много импресионистите. Сега не имитирам никого, но дали дадена картина ще прилича на Пикасо или на Гоген това за мен няма значение. Иначе разбира се, щастлив съм, че ме сравняват с Пикасо. Като малък ги имитирах целенасочено, опитвайки се да разбера защо деформацията се превръща в изкуство. 

- Пожелавам ви на добър час на първата ви изложба и скоро да направите и втора - този път и в София.

- Дано. Да съм жив и здрав. И всички да сме здрави и да търсим себе си.