Великата съветска армия напредва към... Москва. А нашите путлерчета кога?

Гарантирам на всички тези същества, че осветените им от кървавия блясък на съветските щикове противни личица няма да бъдат забравени

Коментар
20:41 - 12 Септември 2022
15454
Великата съветска армия напредва към... Москва. А нашите путлерчета кога?

Въпреки трудностите и загубите, тежкия терен и неблагоприятните метеорологични условия, великата руската армия с непоколебимост напредва към Москва, докато врагът страхливо я преследва. Докато родният ефир прелива от тъпите въпроси на Ники Кънчев за световното през 1974-а и формата на гръцките капители, а Ицо Стоичков цепи дърва по анцуг във „Фермата“, шайката разпасани, пияни и дрогирани орки на Владимир Владимирович ядат такъв бой, какъвто не са виждали от лятото на 1941-а от фелдмаршал Хайнрих фон Браухич.

Всъщност, нямаме нужда от актуални сводки от фронта в Изюм, Купянск и Шевченково. Самият Лев Толстой преди 150 години е написал най-адекватната военна кореспонденция, съотнасяща се към текущите събития, в епоса си „Война и мир“: „Във вестниците, отдето старият княз най-първо узна за Аустерлицкото поражение, пишеше твърде кратко и неопределено както винаги, че след бляскави сражения русите е трябвало да се оттеглят и оттеглянето било извършено в пълен ред. Старият княз разбра от това официално съобщение, че нашите са били разбити.”

Е, смелите воини на Самоя Могучая скоро ще се приберат във великата си родина при външните си клозети и изгнилите москвичи, ще си налеят по чашка одеколон и ще заспят до косматите мишници на тлъстите, чорлави свине, с които делят постелята и битието си. И ще забравят украинското унижение бързо, когато фалшивият алкохол изпържи и последните им останали мозъчни клетки.

Чудя се обаче къде ще се приберат при неминуемия крах и мизерен край на кремълската агресия нашите жалки путлеропитеци, ордата уродливи политици, служебни министри, едри куфарни бизнесмени, синдикалистки шафрантии, платени журналисти, белоглави полумалоумни генерали с поетични заложби и прочее мръсна, предателска сган. Защото тази пасмина няма родина, в която да се навре с подвита опашка. Няма приятели и роднини, близки и съмишленици, а само издиктувани от „Роскомнадзор“ опорки и банкова сметка в смрадливи рубли.

Гарантирам на всички тези същества, че осветените им от кървавия блясък на съветските щикове противни личица няма да бъдат забравени. Всичките им оправдания с плурализъм, национален интерес и течащи тръби няма да им купят индулгенции за опита да ни хвърлят в първата за новия век национална катастрофа, като ни прилепят към страната на агресора, серийния убиец, цивилизационния канибал и абориген от Москва.

Всеки вече знае по име тези няколкостотин продажници и морални дегенерати, които моментално трябва да изметем от обществения си живот завинаги. Тези измекяри може да не понесат наказателна отговорност за човеконенавистните си действия, но вечно трябва да мъкнат срама на челото си. Тъй като тази дума е непозната за тях, предлагам това да се случи буквално. Както в края на „Гадни копилета“ на Тарантино героят на Брад Пит – Алдо Рейн, издълба свастика с ножа си между веждите на нацистката свиня полковник Ханс Ланда. Само че тези ще носят „Z”.