Виктор в капана на Бранимира: Любов и игра на нерви

Виктор все още не е готов да се откаже от Бранимира. Новакът в любовните теми продължава да търси обяснение защо студентката от НАТФИЗ го привлича толкова силно, а тя сякаш е неговият най-голям учител във взаимоотношенията с жените. Решава да я покани на индивидуална среща, която се превръща в изпитание за търпението му.

„Коя ще водиш на вечеря? Бранимира? Щом е тя, може. Ние сме приятелки. Няма драма. Ако една от „Трио Българка“ яде и е добре, значи и другите две са добре“ – шегува се Косара.

Но Виктор не намира ситуацията за толкова забавна. „Те хубаво си имат трио, ама това трио най-много привлича интереса ми. Скоро ще се разпадне, защото няма как да го караме само на приказки“, признава пред камерите.

По време на нощната разходка напрежението между двамата се засилва. „Бранимира дава смесени сигнали и вече не съм сигурен, че има интерес към мен… ако няма бъдеще за нас, няма смисъл да е тук.“ Виктор вече има база за сравнение – срещата с Любомира беше естествена и непринудена, докато тази с Бранимира се превръща в емоционален лабиринт.

„Смесени чувства имам за това как ме кара да се чувствам като мъж. Хем ме мотивира, хем ме кара да мисля, че правя грешка“, споделя той. Изражението ѝ го обърква още повече. „Притеснявам се от някои твои погледи, които ме секат.“

„Не е нарочно, дори момичетата ми казват, че просто така си гледам“, отговаря Бранимира хладнокръвно.

Виктор копнее за конкретика, но тя продължава с уклончиви отговори. „Винаги ли слагаш бариери, или аз ги приемам като такива?“ Бранимира признава: „Дори с приятелите си слагам бариери… просто трябва да се убедя, че човекът отсреща си заслужава.“

„Значи аз още не си заслужавам?“ – пита той.

Тя се усмихва загадъчно. „Това не е за страхливите хора.“

„Така като ме гледаш?“ – реагира засегнато Виктор.

В края на срещата признава, че още не я усеща близка, защото тя сама е изградила стена между тях. „С Любомира всичко беше лесно. Може би защото тя е по-отворена към мен. Или защото е по-привлечена от мен, отколкото Бранимира.“

Срещата преминава през възходи и падения, мигове на близост и отдръпване. Виктор дори обмисля да не ѝ даде роза. Но нещо в нея го държи на ръба.

„Още не съм тръгнал да се отказвам, аз съм упорит. Чак когато видя стената, тогава си давам сметка, че трябва да спра.“

„Виждам, че си готов да драпаш с нокти, за да разбереш какво се крие в моя свят“ – усмихва се Бранимира.