ВОЕНЕН ШЕНГЕН: Строим бързи пътища за армията

Ако днес европейска армия трябва да стигне от западно пристанище до източната граница на ЕС, тя рискува да се забави с дни и седмици заради тежка бюрокрация, неподходящи мостове, тесни тунели и разпокъсани правила. Брюксел предупреждава, че при влошена обстановка това би било пагубно. Затова Европейската комисия предлага т.нар. военен Шенген - система, която да направи придвижването на войски и техника в Европа бързо, координирано и ефективно.

Европейските институции все по-често говорят открито за риска континентът да се изправи пред нова руска агресия. Но военните експерти в Брюксел посочват, че дори в мирно време преминаването на войски от запад на изток може да отнеме месеци. Европейският комисар по устойчив транспорт и туризъм Апостолос Цицикостас описва ситуацията просто: днес прехвърлянето на техника от една част на Европа до друга отнема прекалено дълго.

А това е недопустимо. Той е категоричен, че не може да се защити континент, ако армията не може да се движи бързо из него. Проблемът има конкретни измерения. Една от страните-членки на ЕС например изисква 45 дни предварително уведомяване за преминаване на военни формирования през нейна територия. Друга отказва достъп на танкове, защото превишават местните ограничения за тегло върху пътищата. Европейският външнополитически шеф Кая Калас предупреждава, че ако един мост не може да издържа 60-тонен танк, имаме проблем.

Ако писта е твърде къса за товарен самолет, снабдяването на войските става невъзможно. Такива ситуации показват, че ЕС все още не е подготвен за бърза отбрана на територията си. В същото време Русия, действаща като единна държава, може много по лесно да придвижва войски към фронта. В Украйна тя успя да завземе голяма част от територията само за седмица при последните офанзиви, припомня се в анализ на Европейската сметна палата. Експертите не крият тревогата си, че ЕС е бавен, фрагментиран и уязвим.

Решението според Комисията е ясно - военен Шенген. Това означава хармонизирани процедури, общи стандарти и ясно разписани срокове за преминаване на войски и техника през националните граници на ЕС. Планът предвижда драстично съкращаване на времето за одобрение на придвижването. В мирно време то да е максимум три дни. В извънредни случаи да е едва шест часа

Приемането на заявката трябва да се подразбира, освен ако няма сериозна причина за отказ. Ще бъде създадена система, подобна на гражданския механизъм за защита, посветена на военната мобилност.

В нея ще функционира солидарен резерв от транспортни средства: влакове платформи, фериботи, стратегически въздушни превози. Освен това се предвижда каталог с възможност за бързо използване на всякакъв вид двойно предназначение - от частни логистични компании до големи товарни оператори. Координацията между страните ще се извършва чрез нова транспортна група с национален координатор от всяка държава-членка.

Всичко това е насочено към създаването на няколко основни военни коридора през Европа. Местоположението им засега се пази в тайна. Но целта е недвусмислена. Пътища, жп линии, пристанища и летища трябва да приемат техника с голямо тегло и размери, а администрацията да не се превръща в спирачка. Както заявява Цицикостас солидните логистични мрежи правят разликата между победа и загуба във война.

Европа страда от наличието на инфраструктура, която не отговаря на днешната военна реалност. Много мостове в държавите-членки не са пригодени за тежка техника.

Жп тунели са твърде тесни за модерни бойни машини. Габаритите и релсовите стандарти на места просто не са съвместими с нуждите на военните. Това води до опасни забавяния и до реални откази за пропускане на войски. Понякога колони са спирани, защото надвишават допустимите натоварвания. Европейската сметна палата е категорична, че ЕС не може да се придвижва достатъчно бързо на собствената си територия. Докладът сочи липса на координация и настоява за значителна промяна. Председателят на институцията Том Мърфи говори за реална и спешна нужда от по ефективно движение на войски.

Бюрокрацията е основна пречка. Бившият командващ на американската армия в Европа Бен Ходжис го формулира ясно: трябва да покажем, че можем да придвижваме войските си поне толкова бързо или дори по-бързо от руснаците. Историята обаче показва друго. В края на Студената война военната мобилност е на много по-високо ниво. Германските мостове все още носят табели кое оборудване могат да издържат. Провеждат се мащабни учения. Но после идва периодът на мирното „заспиване“.

След 1991 г. вниманието се измества към мисии извън Европа. Инфраструктурата се приватизира, инвестициите падат, а спешността изчезва. Днес руската заплаха отново е съществуваща, но Европа вече изостава в собствените си усилия. Много милиарди и твърде малко време. Комисар Цицикостас не крие мащабите на задачата. По негови сметки ще са нужни около 100 милиарда евро за адаптиране на инфраструктурата към нуждите на армията. Засега в бюджета до 2027 година за военна мобилност са предвидени едва 1,7 милиарда, тоест капка в морето, както самият той казва.

В предложението за следващия 7 годишен бюджет сумата се увеличава десетократно на почти 18 милиарда. Но и това е далеч под необходимото. Брюксел търси и алтернативни източници

Двойно предназначение на инфраструктурата открива възможности за използване на кохезионните фондове - най голямата инвестиционна програма на ЕС, насочена към намаляване на регионалните различия. Планира се помощ чрез новата схема за отбранителни заеми SAFE. Инвестициите ще могат да се броят и към новата амбициозна цел на НАТО за разходи на държавите-членки. Кая Калас подчертава, че военната мобилност не дублира плановете на НАТО, а ги подсилва. Тя я определя това като застрахователна полица за европейската сигурност. Надяваш се никога да не се наложи да я използваш докрай, но имаш нужда да е готова на 100 процента. Въпросът е дали държавите членки са готови да платят цената за сигурността си навреме. Политическата воля - последният и най-труден тест Основният проблем вече не е само технически. Той е политически. В ЕС още съществува убеждението, че инфраструктурата по границите е грижа на съседа. А когато ползите са за други, а не за нас, желанието да се инвестира намалява. Анализатори определят това като очаквано, но и изключително вредно за общата сигурност. Военната мобилност е концепция, която не може да работи без солидарност.

Първите стратегически проекти вече са факт: железопътни мостове в Германия, подобрени трасета към военни бази в Естония, път към границата между Литва и Полша. Германия, Нидерландия и Полша създават общ коридор за военни превози. Финландия и Норвегия работят по по-добри връзки в Севера. Балтийските железници трябва да станат част от европейската мрежа до 2030 година. Но нуждите са огромни, а средствата са крайно ограничени. Цицикостас предупреждава, че не става дума само за пари, а и за рамка. Светът днес е геополитически труден и Европа трябва да се научи да се движи по бързо, да работи по усърдно и да постига резултатите много по навреме, отколкото някой би очаквал.

Иначе цената може да бъде плащана не с бюджети, а с бъдещето на континента. Мобилност и за икономиката Макар проектът за военен Шенген да се представя като отговор на геополитическите рискове, голяма част от мерките му всъщност носят пряка полза и в мирно време. Когато мостове се подсилват, пътища се разширяват, жп линии се обновяват и летища се модернизират така, че да приемат тежка техника, тези подобрения автоматично повишават капацитета на гражданските транспортни мрежи.

Европейската комисия ясно говори за инфраструктура с двойно предназначение. Тя трябва да служи не само на армията, но и на гражданите, бизнеса и туризма

Кохезионните фондове, насочени към намаляване на регионалните различия, могат да подпомогнат тези проекти именно защото модернизацията на транспортните връзки ще улесни и ежедневното придвижване в ЕС. Когато една писта стане достатъчно дълга за тежък карго самолет, тя става и по функционална за туристически полети. Ако тунел по жп линия бъде разширен за военни цели, това ускорява и пътническите влакове.

По- бързите фериботни и автомобилни маршрути ще обслужват не само военни колони, но и икономическите потоци и туристическия обмен. Експертите по отбрана настояват, че бързото движение на войски е въпрос на сигурност. Но за местните общности всяко подобрение на инфраструктурата е и възможност за развитие. Така Европа, докато се готви да бъде по устойчива на кризи и военни заплахи, може да излезе със значително по силна свързаност и мобилност в мирно време. Военният Шенген е за отбраната, но ефектът му ще го почувства и всеки пътник, който прекосява континента.