Връзват евромониторинга с мерките срещу COVID-19

Новият мониторинг на Европейската комисия, който ще замести досегашния върху България и Румъния и вече ще се прилага спрямо всички държави членки, ще обвързва необходимостта и адекватността на мерките срещу COVID-19 с върховенството на закона, твърди “Правен свят”.

Мониторингът ще обхване всичко предварително обявено, корупция, съдебна независимост, ефективност и качество (закъснения, достъп до правосъдие и т.н.), свобода на журналисти и медиен плурализъм, но също и нов компонент: необходимост и адекватност на мерките, свързани с COVID и тяхното въздействие върху приложението на върховенството на закона.

Комисията възнамерява да задълбочи мониторинга на развитията, свързани с върховенството на закона, в държавите членки под формата на цикъл за преглед на прилагането му, който ще обхваща всички компоненти, включително системни проблеми със законодателния процес, липса на ефективна съдебна защита от независими и безпристрастни съдилища или незачитане на разделението на властите.

При прегледа ще бъдат разгледани и капацитетът на държавите членки за борба с корупцията и, когато е налице връзка с прилагането на законодателството на ЕС, въпроси относно плурализма на медиите и изборите. Освен това ще има връзка и с мониторинга на ефективното прилагане на законодателството на ЕС, по-специално на капацитета на всички участници в прилагането на законодателството на ЕС да изпълняват задълженията си: съдилища, прокуратури, правоприлагащи органи, независими органи, публични администрации с надзорна функция, омбудсмани и организации и защитници на правата на човека.

Комисията ще публикува дългоочаквания у нас годишен доклад относно върховенството на закона, който ще предостави обобщение на значимите събития в държавите членки и на равнище ЕС, включително съдебната практика на Съда на Европейския съюз, и друга релевантна информация, като например съответните части от информационното табло на ЕС в областта на правосъдието и докладите по държави в рамките на европейския семестър.

Докладът по държави ще бъде представен след одобрението му от колежа на ЕК, вероятно на 23 септември. Планувано е било представянето му да дойде след това на новия пакт за миграция - тъй като и двете са сред основните инициативи в рамките на работната програма на Комисията за 2020 г., а председателят на ЕК Фон дер Лайен не е искала те да се припокриват.

Междувременно се очаква докладът да бъде представен на 13 октомври в Съвета по общи въпроси. След това на 12 ноември в рамките на Съвета ще се проведе първият по рода си партньорски преглед, надграждащ върху диалога за върховенството на закона като 5 държави-членки ще бъдат обект на специфичен анализ - а именно Белгия, България, Германия, Естония, Дания. Принципът на подбор на държавите е по азбучен ред (при съответното изписване на съответния език), като посочените държави-членки са се съгласили да бъдат обект на по-задълбочен анализ. С изключение на тези 5 държави е много вероятно да има натиск Полша и Унгария също да бъдат обсъдени допълнително.

Докладът по своя формат ще е подобен на европейския семестър - един общ доклад и глави за всяка държава; той ще наблюдава и описва както негативното, така и положителното развитие в държавите-членки и ще описва общата тенденция в тях. За да не бъде докладът твърде дълъг, където съществуват анализи, направени от надеждни институции - например становища на GRECO, OECD, Венецианска комисия, докладът ще препраща към тях чрез бележка под линия. Идеята е главите по държави да не са твърде дълги, а да са лесно четими.

А в частта относно България се очаква да се съдържа “унищожителна критика” относно прокуратурата и главния прокурор Иван Гешев, както и срещу “свободата на словото” и “медийния плурализъм” у нас. Тези изводи няма да се явят изненадващи, след като в началото на септември публикация на в-к “Труд” разкри, че частта от доклада, свързана с България, всъщност е писана от доскорошния служител на издателя на “Дневник” и “Капитал” Иво Прокопиев - Илин Станев. Въпосните две издания ежедневно се борят за постигане на отслабваното на авторитета на българската прокуратура, в това число и с опити за прокарване на законодателни изменения за унищожаването на фигурата на главния прокурор у нас, както и за налагането си на българския медиен пазар като своеобразна "последна инстанция" в мненията.

Анализът за страната ни пък е направен основно на база данни от три свързани помежду си неправителствени организации - Антикорупционен фонд, Български институт за правни инициативи и Асоциация на европейските журналисти-България. Цитираните три организации, освен, че също са свързвани с името на Прокопиев, от години работят основно в посока на дискредитиране на държавните институции. Ето защото сред някои евродепутати се е обособило мнението, че докладът, в главата за България, е “чиста проба атака срещу държавата”, с която се прави опит за изработване на санкции срещу страната ни “от определи икономически кръгове в самата държава, които имат интерес от това и получават финансиране за тези цели”.

Развръзката предстои.