Юбилей: 10 год. от полицейския произвол на "Герена" (ВИДЕО)

Нещо за четене
13:12 - 26 Февруари 2021
1348
Юбилей: 10 год. от полицейския произвол на "Герена" (ВИДЕО)

Днес се навършват 10 години от победата на ЦСКА с 3:1 срещу Левски на стадион "Георги Аспарухов". На 26.02.2011-а година "червените" удрят лошо "сините" в техния дом с Милен Радуканов начело. Това е едва втори успех за ЦСКА на "Герена" в историята. Първият е със същия резултат и Димитър Пенев за треньор.

Преди Вечното дерби, спечелено с два гола на Мишел Платини и един на Апостол Попов, от Левски не спират да се канят на съперника, че ще го разгромят. Дори се говори, че ще подобрят рекорда си от 7:1.

Нищо подобно не се случва на терена. "Армейците" надиграват тотално домакините и стигат до заслужен успех. Костадин Стоянов си вкарва автогол и оформя крайния резултат.

На полувремето многобройната агитка на ЦСКА е изгонена от полицията. След мача Спас Делев и компания празнуват така пред Сектор "Г" сякаш е пълен.

Радуканов пък споделя след време, че именно тази победа го е оставила начело на отбора. Той печели с тима на ЦСКА Купата на България и Суперкупата. И така е последният треньор, донесъл на "червените" два трофея. След него ЦСКА спечели само Купата на България - с Христо Янев през 2016-а година.

Бившият директор на ЦСКА и голям фен на отбора - Милко Георгиев, си спомни с добри чувства за победата на "червените" с 3:1 срещу Левски на "Герена" през 2011-а година. Той разказа интересни истории на стената си във "Фейсбук".

Ето какво написа:

"Помня този ден, сякаш беше наистина вчера...

Всичко започна малко преди Коледа, когато Милен ми сподели, че в щаба от Нова година влиза Светльо Петров! С това назначение се доби частицата, която липсваше в онзи отбор тогава - едновременно носител на новости в професията и на духа армейски, който липсваше дотогава в съблекалнята! Бях свидетел как премина цялата подготовка и колко съсредоточени и отдадени бяха и играчите, и треньорите! Седмица преди мача помня как Батков се изцепи, че щял да забрани на Дембеле да си сваля фланелката след всеки гол, защото имало опасност да настине... Въобще, цялата тази надменност и арогантност от страна на вечно вторите им изигра лоша шега накрая. Седмицата преди мача помня как Светльо и Милен намериха начин да "шпионират" тренировките на Левски и лично за мен нямаше никакво съмнение, че ще бием - въпросът беше с колко!!!

В деня на мача се събудих с една особена увереност, че няма какво да се обърка, даже звъннах на приятел и му казах, че днес ги убиваме! Още с пристигането на стадиона в края на града стана ясно, че ще има проблеми... Няма сила, която да ме убеди, че това не беше дирижирано - отвън имаше поне 2000 души, а секторът беше запълнен!

Единственият вариант беше да не пускат повече хора и да ни съпроводят обратно до "Ариана", но вместо това буквално 15 минути преди началото на мача, всички контролни и отговорни фактори си тръгнаха и оставиха входовете свободни! СВОБОДНИ!!!

Тоест, не само всеки можеше да влиза на стадиона, а можеше и да внесе гранатомет да речем... Ние влязохме от последните и се залепихме за оградата, която ни разделяше с буферната зона към В сектор. Още с началото на мача се оказа, че няма достатъчно въздух за всички, на няколко пъти виках полицаите в буферната зона да им обясня, че това не е нормално и че няма да доведе до нищо добро. Отговорът беше, че такива са заповедите към тях!!!

Така или иначе, мачът си вървеше и след като резултатът стана 0:1, тогава вече стана страшно! Оградата долу поддаде под натиска на тълпата и само добрата организация на феновете не позволи да се стигне до нахлуване! Край на полувремето и сценарият започна! Не знам чий мозък роди идеята да изтикат тълпата отдолу нагоре, но в един момент бяхме притиснати до оградата без възможност да реагираме по какъвто и да е начин! Постоянно разговарях с полицаите и им казвах, че ще стане "Хейзел", ако не отворят вратите на оградата! Когато едно дете се обезводни и припадна, се наложи да го прехвърлим през оградата, за да му се окаже първа помощ, чак тогава "органите на реда" се усетиха, че става опасно и отвориха вратата, за да се освободи напрежението...

Впрочем, всички видеа и снимки от тази сага предоставих още на следващия ден на Крум Савов в тогавашното му студио, но дали ги пази нямам идея...

Бях един от последните, които напуснаха стадиона в края на града, успях да видя и втория гол!

Останалото е история. ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!!!", написа Милко Георгиев.